Решение № 4992 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4992 гр. ., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110143733 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.

26, ал. 1, пр. 1,2 и 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а и чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищцата Ц. И. Ч. твърди, че на 12.02.2021 г. е сключила договор за потребителски кредит № . с „.” ООД за сумата от 1500 лв. Поддържа, че в чл.

9, ал. 1 от този договор се съдържа клауза, за „бързо разглеждане“ на кредита, срещу такса в размер на 524,89 лв., представляваща 35% от главницата. Сочи, че горната такса е разпределена съразмерно като част от месечните погасителни вноски. Излага, че клаузата е част от Общите условия на кредитора и не е договорена индивидуално. Навежда доводи за нищожност на горната клауза, доколкото последната била неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, защото задължава потребителя да плати за услуга, която реално не е извършена. Допълнително посочва, че споменатата клауза противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като води до неоснователно оскъпяване на кредита без насрещна престация. Смята и, че клаузата заобикаля закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, прикривайки възнаградителна лихва, с което общият размер на разходите (ГПР) превишава законовия лимит от петкратния размер на законната лихва. В заключение излага довод, и че таксата нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с административни 1 разходи по усвояване и управление на кредита, които законът забранява да се събират допълнително.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ ООД оспорва иска като неоснователен. По същество потвърждава сключването на договора и наличието на оспорената клауза. Твърди, че ищцата сама е пожелала допълнителната услуга за „бързо разглеждане“, като това не е било задължително условие за отпускане на кредита. Поддържа, че ищцата е била предварително информирана чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ).

Излага доводи, че клаузата не накърнява добрите нрави, а е израз на договорната свобода, съгласно чл. 9 ЗЗД и пазарната дисциплина, както и че таксата не е част от ГПР, тъй като е за допълнителна услуга, предоставена по желание на потребителя, и не следва да се калкулира в общия разход по кредита. В заключение, намира твърдението за нищожност за неоснователно, тъй като ищцата е приела условията доброволно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже качеството си на потребител и сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на/заобикаля императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

В тежест на ответната страна е да докаже, че таксата за „бързо разглеждане“ е била индивидуално договорена (чл. 146, ал. 4 ЗЗП), че представлява реално предоставена допълнителна услуга и че ГПР е законосъобразно определен.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е отделил, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че

Между страните, е сключен Договор за кредит № ./12.02.2021 г., по силата на който ищцата е получила сумата от 1500 лв.;

В чл. 9, ал. 1 от горния договор е предвидена такса „бързо разглеждане“ в размер на 524,89 лв.;

Горната такса не е била включени сред заложените стойности за 2 изчисление на ГПР по кредита;

Включването на последната сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от приложения по делото неоспорен от страните договор за кредит с номер .-./12.02.2021 г., сключен между страните по делото. В чл. 9, ал. 1 от последния е предвидено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит била в размер на 524,89 лв. и е следвало да бъде заплатена на равни части през периода на кредита, като всяка част е била добавена във всяка една погасителна вноска от погасителен план по кредита, заложен в горния договор.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят Ц. И. Ч. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцовата страна има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство също не се явява спорно по делото.

От изложеното по – горе съдът намира, че в случая към съдържанието на договора за потребителски кредит между страните са приложими специалните изисквания на Закона за потребителския кредит, а също и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който транспонира разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по усвояване и 3 управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК, а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита.

Клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит от 12.02.2021 г. е предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на сумата от 524,89 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искането й за отпускане на кредит, предоставянето на която услуга кредитополучателят е заявил при кандидатстването си за отпускане на кредит при условията на т. 7.3 от Раздел V от Общите условия. Съобразявайки съдържанието на тази клауза и основно на предпоставките, при наличието на които е дължима горната такса, съдът приема, че услугата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит по естеството си е услуга, свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по силата на разпоредбата в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед оспорването от ответната страна съдът отбелязва, че обстоятелството, че в процесния договор за кредит изрично е посочено, че услугата се предоставя след изрично искане от ищеца, заявено при кандидатстване за отпускане на кредита, не променя забранения характер на тази услуга. Определящи в случая са видът на услугата и дали последната е свързана с усвояване на кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на искането за отпускането му. Наред с това, макар таксата за бързо разглеждане да е дължима за услуга, която следва да се предоставя от кредитора на кредитоискателя и потребител преди формалното сключване на сделката и преди да е налице одобрение на искането за отпускане на паричната сума, то следва да се отбележи, че дължимостта й е установена именно в клаузите на договора, конкретно дължимата такса от 90 лв. е включена в общата дължима сума по кредита, а услугата във връзка с предоставянето на която потребителят заплаща тази такса – разглеждане на искането за отпускане на кредита е част от процедурата, установена в клаузите на раздел III от договора, по отпускане на кредита и сключване на договора.

Ето защо съдът приема, че тази такса има характера на такса, свързана с усвояване на кредита, по отношение която е налице законова забрана, респ. клаузата противоречи на закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Договорна клауза, която 4 противоречи на закона се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което обуславя уважаване на исковата претенция по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро и при спазване правилата за закръгляване, отразени в чл. 13 от горния закон.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 право на разноски в производството има единствено ищцовата страна, която е доказала извършването на разноски в общ размер на 270,98 евро, от които 25,56 евро, заплатена държавна такса и 245,42 евро за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. И. Ч., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“, № 5, срещу „.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № 25, ет. 5, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между кредитора „.“ ООД и кредитополучателя Ц. И. Ч. договор за потребителски кредит номер .-. от 12.02.2021 г. е нищожна.

ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., ул.

„.“ № 25, ет. 5, да заплати на Ц. И. Ч., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“, № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 270,98 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5