Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 91 от 13.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3034/2025
Вид
Определение № 91
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Радослав Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 , ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503034 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752 против Определение № 4263/ 23.09.2025г. по гр.д.№ 2938/ 2024г. по описа на АРС- I гр.с., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 400/ 21.07.2025г. в частта на разноските, като се намали адв.възнаграждение, което е осъдено да заплати на едноличното адвокатско дружество Е. И.а, БУЛСТАТ 180978004 от 1 200 лева на 100 лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на АВ в значително по-нисък размер.

Постъпил е писмен отговор от ЕАД Е. И.а, БУЛСТАТ 180978004 , в който оспорва частната жалба като неоснователна, по изложени в отговора съображения, основани на съдебна практика на ВКС и СЕС.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С постановеното по делото в първоинстанционното производство решение от 21.07.2025г. след уважаване на предявени обективно съединени искове по чл.22 ЗПК, чл.26 ЗЗД, чл.143 ЗЗП и чл.55 и чл.86 ЗЗД с цена на исковете в размер на 12 024,57 лева и на основание чл.81 ГПК районният съд се е произнесъл в частта на акта за разноските като е определил възнаграждение на основание чл.38 ЗА за проц.представител на ищеца-потребител АВ в размер на 1 200 лева.

С молба по чл.248, ал.1 ГПК ответното дружество е поискало изменение на постановеното решение в частта на разноските като определеният размер на АВ за проц.представител на ищцовата страна се намали на 100 лева.

С обжалвания акт районният съд е отхвърлил молбата на ответника с мотива, че не са 1 налице основания за намаляване на присъденото възнаграждение, тъй като същото отговаря на правната и фактическа сложност на делото, поради множеството основания, водещи до недействителност на процесния договор, не е налице признание на исковете, съобразена е и цената на претенцията – 12 024, 57 лева, въпреки, че размерът не е определен съгласно Наредбата №1 за МРАВ.

С депозираната частна жалба жалбоподателят поддържат доводите, както следва - по настоящото дело не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия от страна на ищцата или неговия процесуален представител, които да обосноват разноски в посочения размер. Целият спор се е развил и приключил в рамките на едно-единствено открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата дори не се е явил.

Разноските за адвокатски хонорар са прекомерни и не кореспондират с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита. В определението, постановено в производството по реда на чл. 274 от ГПК, съдът не е приложил критерия за реално извършените от адвоката действия по защита на ищцата.

Признаците на фактическата и правна сложност, които следва да бъдат приложени от съда при определяне на възнаграждението, следва да бъде възмездено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). С направената промяна в Наредбата с ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г. вече е премахнато понятието за минималност на адвокатското възнаграждение и посочените в нея размери не са обвързващи за съда. За да направи преценка за фактическата и правна сложност на случая съдът трябва да вземе предвид всички данни и обстоятелства по конкретното дело, като приложи съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите и приложенията към тях, по аргумент на пар. 1а, ал. 2, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. В съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Заплатеният и присъден от съда адвокатски хонорар в размер на 1200 лева кореспондира единствено с цената на иска, която не следва да е определяща при този тип дела, тъй като същите са еднотипни, с ниска правна и фактическа сложност и с богата еднопосочна съдебна практика. Поради това, за да се постигне справедливост, следва да бъде присъдено за възстановяване адвокатско възнаграждение спрямо действително вложения труд от страна на адвоката. Изтъква се, че според РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16 установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски в обжалваните размери не са обвързващи за съда. Освен че водят до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с 2 постановеното РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС дават задължително тълкуване на съществуващото право. Предвид изложеното се счита, че съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева е прекомерно, несправедливо и необосновано, тъй като не зачита общия интерес на всички участници в съдебното производство, поради което същото следва да бъде намалено. Разноските за адвокатско възнаграждение трябва да са пропорционално на положения труд, показаната професионалната компетентност и вложеното време и същевременно да нямат за цел или краен резултат ограничаване на конкуренцията или неоснователно обогатяване. По дефиниция злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл адвокатското възнаграждение не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, а следва да възстанови сторените в разумни граници разходи за защита правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.

Въззивният съд при съобразяване на представените доказателства по делото намира частната жалба да частично основателна.

Правният спор между страните касае установяване на недействителност на договор за потребителски кредит, свързан с наличие на неравноправни клаузи в него поради нарушение на императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП, чрез които се явяват нарушени основни права на потребителя, създавайки предпоставки за неоснователно разместване на имуществени блага между страните по него като поставят в неравноправно положение потребителя. По тези спорове, вкл. между конкретните настоящи страни е налице множество утвърдена съдебна практика на националните съдилища, ВКС и СЕС, която значително занижава фактическата и правна сложност на делото при съобразяване с тази практика по разработени аналогични казуси. Процесуалните усилия на упълномощения проц.представител при подготовка за предявяване на иска относно настоящия потребител са свързани с проучване на спецификите на конкретния случай по конкретния договор за потребителски кредит, които да се съобразят при разработка на казуса чрез съобразяване на множество утвърдената съдебна практика в тази насока. По образуваното настоящо гражданско дело извършените 3 процесуални действия от проц.представител на потребителя на основание чл.38 , ал.1, т.2 ЗА след подаване на исковата молба се изразяват в представяне на писмени доказателства относно сключения потребителски договор за установяване на договорените клаузи по него, както и подаване на молба във връзка проведеното едно съдебно заседание, в което пълномощникът не се явил. Следователно са доказателствен процес с изключение на представените писмени доказателства като приложение към исковата молба не се е развил по делото, както и пълномощникът не се е явил съдебното заседание, което освен гореизложеното във връзка с наличието на множество утвърдена съдебна практика по потребителските спорове, допълнително занижава фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са и критериите, които обуславят разумния характер на разноските, които подлежат на възстановяване на разноски, която се посочва в практиката на СЕС от гледна точка на предмета на спора, цената и труда , който трябва да се положи за защитата на спорното материално право. В настоящия случай освен това следва да се отчете, че на ищеца по делото е уважена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса, което освобождава финансов ресурс за направа на разноски за съдебното производство при разглеждане от съда на спора, с който е сезиран от потребителя. Следователно така определеният размер от 1 200 лева за адв. възнаграждение на посоченото правно основание по чл.38 ЗА, независимо от общата цена на исковете от 12 024,57 лв, който критерий не обвързва съда за прилагането му чрез Наредбата №1/ 2004г на ВАдвС с оглед отчитане на останалите посочени по-горе други съществени критерии, които са разгледани и в известната съдебна практика на СЕ и които определят степента на фактическа и правна сложност на делото, се явява действително прекомерно и следва да се намали на 600 лева с вкл. ДДС. С оглед основанието, на което е сключен договора за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, размерът на адв. възнаграждение се определя от съда при отчитане на посочените по-горе фактори, а не се договаря между страните, вкл. вземайки предвид посоченото имуществено състояние на ищеца като основание за освобождаване от държавна такса по делото / в дължим размер от 480,98 лв/.

Следователно частната жалба се явява частично основателна, следва да се уважи като се отмени обжалваното определение и се намали адв. възнаграждение до размера от 600 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4263/23.09.2025г по гр. д.№ 2938/2024г. по описа на АРС – I гр. с., в частта , с която е отхвърлена молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752 за изменение на постановеното по делото Решение № 400/ 21.07.2025г в частта на разноските като се намали адв. възнаграждение, с което дружеството е осъдено да заплати на АД Е. И.а, Булстат 180978004 за размера над 600 лева до 1200 лева с вкл. ДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановеното Решение № 400/ 21.07.2025г по гр.д.№ 2938/2024г. по описа на 4

АРС в частта на разноските, КАТО намалява адв. възнаграждение за процесуалното представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на АД Е. И.а, Булстат 180978004 до размера от 600 лева с вкл. ДДС / шестотин лева с вкл. ДДС/.