Определение № 561 от 31.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Перник, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20231700100493 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх. № 4827 от 31.07.2024г. от М. Н. М., чрез адв.

С. И. Ц. – САК, с която се иска да бъде спряно принудителното изпълнение по издадената по ч. гр. д. №216/2022г. по описа на РС – Брезник заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден на 15.06.2022г. по посоченото дело.

В молбата се сочи, че въз основа на издадения срещу молителката изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20229210402751 по описа на ЧСИ С.П., с рег.

№ 921 на КЧСИ с район на действие СГС. Сочи се, че по посоченото изпълнително дело е обявена публична продан на недвижим имот, която приключва на 01.08.2024г., за което се представят и писмени доказателства. Като аргументи в полза на искането се сочи обстоятелството, че в хода на заповедното производство от страна на длъжника е подадено своевременно възражение, а в настоящото исково производство е депозиран писмен отговор, в който са направени редица възражения, включително и за това, че задължението изобщо не се дължи, не е в претендирания размер и претенцията се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит. Оспорени са и всички останали фактически твърдения на ищцовата страна, както и представените писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото доказателства, намира същата за основателна, по следните съображения:

С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство /чл. 420, ал. 5 ГПК/. С това се осуетява възможността при пропуск на длъжника да поиска спиране на изпълнението с възражението, действията по принудителното изпълнение да 1 продължат паралелно с исковото производство и да се стигне до изпълнение върху имущество на длъжника преди приключване на исковия процес.

Изменението на разпоредбата е резултат на констатирана необходимост от точно транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител. Значението на наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато съдът преценява неравноправния характер на съответните договорни клаузи, е многократно подчертавано от СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С-34/13, С-32/14 и по съединени дела С-537/12 и С-116/13. Мотивите на съда са, че без наличието на привременни мерки съществува риск защитата срещу неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не е ефективна. С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови предпоставки за спиране на изпълнението се осигурява защита на потребителите, отговаряща на заложените в практиката на СЕС критерии.

В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор. В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, отправено до съда, разглеждащ иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се извършва преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза (в т. см. Определение № 78 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2649/2021 г., I т. о., ТК).

В случая спорът е относно вземане, основано на договор за банков кредит, и ответницата е физическо лице, имаща качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за банков кредит. В производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответницата е въвела възражения за наличието на неравноправни клаузи в първоначалния договор и анексите към него, свързани с начина на опреД.е лихвата по кредита и възможността банката едностранно да я променя, както и с изискването на допълнителни такси.

Доводите на ответницата М. М. и искането й за спиране на изпълнението налагат преценка за осъществяване на предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, а именно: за вероятност спорното вземане да е основано на неравноправна клауза от договора.

Представените по делото писмени доказателства, в т. ч. и процесният договор за банков кредит, наред с направените възражения за неравноправност на съдържащите се в договора клаузи, сочат, че в случая съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора, поради което са налице предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението по отношение на молителката М. М..

Предвид горното и на основание чл. 420 ал. 5 вр. чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

СПИРА на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК изпълнението по изпълнително дело № 20229210402751 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ с район на действие СГС, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 216/2022г. по описа на Районен съд – Брезник по отношение на М. Н. М., с ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3