Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 21.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 214/2022
Вид
Решение № 89
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Васил Маринов Петков, Петранка Панайотова Кирова, Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ямбол, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600214 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХ I от НПК и е образувано по въззивна жалба от упълномощен по делото защитник за проверка на невлязлата в сила Присъда № 79/31.05.2022г. по НОХД № 501/2021г. по описа на РС – Ямбол, с която подсъдимият М. Н. Б. от гр. ****** е осъден за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е признат за виновен в това, че:

На **.**.****г. около 04:00 часа в гр. ******, на ул. „********“, в района на „старата автогара“, чрез нанасяне на удари, причинил средна телесна повреда на Я. А. А. от гр. ****** – контузия в областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване, довела до затруднения движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5 – 2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси.

При условията на чл.54 от НК, на подсъдимия е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК, е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три 1 години.

С присъдата, предмет на проверка, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева и обезщетение за причинени имуществени такива в размер на 1246,80 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от **.**.****г., до окончателното им изплащане.

Разноските в досъдебна фаза в размер на 2085,60 лева, разноските в съдебното производство в размер на 140 лева, както и направените от гражданския ищец разноски за упълномощаване на повереник в размер на 740 лева, са присъдени в тежест на подсъдимия, като същият е осъден да заплати и държавна такса върпу уважените граждански искове в размер на 169,87 лева.

В жалбата са наведени оплаквания за процесуална незаконосъобразност на присъдата, поради немотивираност, и за едностранчив анализ на доказателствата, довел до неправилни изводи по фактите и правото относно приложението на чл.12, ал.1 и ал.4 от НК, и за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се за отмяна на осъдителния акт и постановяване на нов оправдателен такъв, и алтернативно, за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и определяне на по-леко наказание, без конкретизация относно претендираното за приложимо материално право.

Въззиваемият граждански ищец не е депозирал възражение срещу жалбата.

В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от редовно упълномощен защитник – адвокат, който подробно аргументира оплакването за неправилна оценка на доказателствата. Сочи, че районният съд безкритично е приел за установена посочената от прокурора фактическа обстановка въз основа на показанията на заинтересовани от изхода на делото лица, каквито са пострадалия Я. А. и неговата приятелка свидетелката Ж. В., като е пренебрегнал съществуващите между тях близки отношения и вътрешните противоречия в показанията на самия пострадал. Конкретно счита, че фактическите изводи в мотивите, че след възникване на спора А. отишъл до вратата на управлявания от подсъдимия таксиметров автомобил и отново поискал от него да му върне ресто и да му издаде касова бележка, влизат в противоречие с показанията на пострадалия, че заел защитна поза и отворил вратата на автомобила, и същевременно сочат за проявена агресия именно от последния. На следващо място, защитникът изразява несъгласие и 2 с приетия от районния съд механизъм на причиняване на увреждането - чрез нанасяне на множество удари с ръце по тялото, като изтъква, че така възприетото не намира опора както в показанията на пострадалия, така и в заключенията на вещите лица, според които то се дължи на падане и инстинктивно подпиране с ръка. Излага също, че съдът неправилно е оценил като недостоверни обясненията на подсъдимия, въпреки че, за разлика от показанията на пострадалия, те кореспондират с посочения от експертите механизъм на причиняване на увреждането. Развива и съображения за избирателен подход в оценъчната дейност на първата инстанция чрез безрезервно кредитиране на показанията на приятелката на пострадалия св. В. и необосновано ингориране показанията на посочения от защитата свидетел А. А.. Оспорва и размерите на присъдените обезщетения, като размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди намира за необосновано завишен, а този за причинени имуществени такива – за недоказан. Пледира за отмяна на присъдата, за оневиняване на подсъдимия, респ. и за отхвърляне на гражданските искове, и алтернативно – за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и налагане на по-леко наказание.

В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият излага, че не е причинил увреждането на пострадалия чрез нанасяне на множество удари. Сочи, че го препънал и пострадалият паднал, както и че реагирал по този начин в отговор на агресивното поведение на самия пострадал, който отворил вратата на автомобила му и посегнал да го удари. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата, като споделя изцяло направения от районния съд доказателствен анализ и извода му за доказаност на обвинението.

Първоинстанционната присъда намира за правилна, законосъобразна и справедлива, както в наказателната, така и в гражданската и част, и предлага да бъде потвърдена.

Въззиваемият гражданският ищец, редовно призован, не се явява в с.з. без уважителни причини. Чрез редовно упълномощен повереник излага, че по делото са събрани достатъчно безспорни доказателства както в подкрепа на обвинителната теза, така и относно размера на обезщетението за имуществени вреди. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди 3 намира за съответно на характера на увреждането, на претърпените морални страдания и тяхната продължителност, счита, че присъдата в гражданската й част е справедлива и пледира да бъде потвърдена.

След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Макар да не споделя изцяло доказателствения анализ на районния съд и фактическите му изводи относно механизма на причиняване на телесното увреждане, настоящият състав счита, че в общи линии възприетата фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства.

В изпълнение на задължението си за извършване на собствен анализ на доказателствената съвкупност и с оглед правото да приема за установени и други фактически положения, ЯОС намери за доказана следната фактология:

На **.**.**** г. около 03:50 часа пред бар „*******“ в гр.

****** свидетелите Я. А. и Ж. В. наели лек таксиметров автомобил с рег. № * **** **, с водач подс. Б., за да се придвижат до старата автогара на ул.

„********“. Цената на превоза възлизала на 3,30 лева, за което при пристигане на мястото А. дал на подсъдимия една банкнота от 10 лева. За да улесни връщането на ресто, предложил да даде и 30 стотинки. Подсъдимият отказал да вземе монетите и му върнал ресто от 6 лева. Когато А. настоял и за останалите 70 стотинки, подсъдимият отговорил, че апаратът продължава да отчита, отказал да му върне останалата част от рестото, както и да му издаде касова бележка. След като слязъл от автомобила А. отишъл до вратата на водача, отворил я и отново поискал да му се върне дължимото ресто и да му се издаде касова бележка. Подсъдимият също излязъл навън и се насочил към А., който на свой ред заел защитна поза. След това подсъдимият последователно го ударил с ръка в областта на главата, хванал го, съборил го на земята и го притиснал с тялото си върху терена. После му нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата и гърба. При падането върху терена А. инстинктивно се подпрял на дланта на лявата си ръка и получил луксация на 4 лявата раменна става (изкълчване и пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга) и охлузвания на кожата в областта на дланта на лявата ръка, с умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани. От падането и при съприкосновение с терена, пострадалият получил контузия и в областта на лявата половина на челото с наличие на повърхностна плоска рана с охлузни и неравни ръбове, повърхностни охлузвания на кожата около раната в посока към лявото слепоочие, и с болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в същата област.

Непосредствено след това подсъдимият се качил в автомобила и напуснал мястото. Пострадалият подал сигнал на тел.112 и бил откаран от екип на ЦСМП за оказване на медицинска помощ. На място пристигнал и полицейски екип в състав свидетелите А. И. и Е. К.. Полицаите провели разговор с пострадалия и със св. В. и предприели действия по установяване самоличността на водача на таксиметровия автомобил. Отишли и в ЦСМП, където в тяхно присъствие и с тяхна помощ лявата раменна става на пострадалия била репонирана (наместена), а след това и имобилизирана с мека превръзка тип Дезо.

В 10:56 часа същия ден А. бил освидетелстван от съдебен лекар, а на следващия ден – **.**.****г., му била поставена раменна ортеза, за която заплатил 46,80 лева.

В продължение на около два месеца след инцидента пострадалият изпитвал болки в областта на лявата ръка, за което по лекарско предписание приемал болкоуспокояващи медикаменти. В този период не бил в състояние да шофира и да се обгрижва сам, тъй като ръката му останала имобилизирана.

За постепенното раздвижване и възстановяване двигателните функции на крайника до **.**.****г. А. провел общо четиридесет рехабилитационни процедури при кинезитерапевт в гр. ******, за които заплатил 1200 лева.

Видно от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и ДСМЕ, контузията в областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване и пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга, е довела до затрудняване движенията на лявата ръка за срок от около 1,5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, рехабилитационен и кинезитерапевтичен режим.

5

Останалите увреждания - в областта на дланта на лявата ръка и в областта на лявата половина на челото, по съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изхождайки от възрастта на пострадалия и наличието на съпътстващи травматични увреждания в областта на дланта на лявата ръка и на лявата половина на челото, както и от тяхната механогенеза, експертите са категорични, че в случая е малко вероятно луксацията на лявата раменна става да се дължи на рязко движение на лявата ръка или на дърпане вратата на автомобил със същата ръка.

От заключенията на вещите лица, изготвили назначените комплекни СППЕ се установява, че подсъдимият не се води на отчет в психиатрично заведение и не страда от психично заболяване. В състояние е адекватно да възприема и отразява фактите и събитията, и да дава достоверни обяснения за тях, като липсват данни за психоза и нарушения във възприятно-представната му дейност. При изследването на личностните му качества се разкрива като междинен тип – между екстроверт и интроверт, със смесен тип на динамика на нервните процеси, средна степен на невротизация и склонност към проява на реактивна агресивност. Характеризира се като общителен и уравновесен, с подчертано мъжествен стереотип на поведение. Не е склонен към лъжа.

Относно емоционалното състояние на подсъдимия непосредствено преди извършване на деянието вещите лица дават заключение, че същият е бил в състояние на повишено психично напрежение и тревожност, но при съхранени самоконтрол и ясно съзнание, и съответни на ситуацията емоции.