Определение № 912 от 20.04.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Добрич, 20.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20263230101369 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ****, чрез адв. М. Д. от ДАК срещу „ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ“, ЕИК 000840410, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от директора - доц. Д-р С. Д.. Исковете са с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, е релевирал своевременно възражение за местна неподсъдност на делото, като е посочил, че на осн. чл.114 от ГПК, ищецът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно е полагал своя труд. В случая, това е на територията на ДЗИ, с оглед на това местната подсъдност на делото следва да е пред ГТРС.

Отделно от горното, ответникът сочи, че съгл. чл.105 от ГПК и чл.108, ал.1 от ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. В случая, ответникът е със седалище село **, община ***, което предполага подсъдност на спора пред РС-***.

Съдът намира направеното възражение на ответника за своевременно и основателно, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 114 ГПК дава възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Съгласно чл. 66, ал. 3 КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен 1 трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

В случая, ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „системен администратор“ и „Безопасни условия на труд“. В трудовия договор ***., както и в допълнителните споразумения между страните, е уговорено, че мястото на работа на С. Д., е в печатна база на ИПС Добруджа в с.**, община ***.

Поради тази причина, то уговореното между страните място на работа е в гр. *** и следва да се счита за мястото, където работникът обичайно полага своя труд.

В съдебната практика не съществуват колебания, че изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор (чл. 117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК).

/Така, Определение № 565/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 319/2012 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 281 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2163/2019 г., III г.о. на ВКС/.

В този смисъл работникът не може да упражни право да определи местна подсъдност по своето местожителство.

Възражението на ответника по чл.119, ал.3 от ГПК във връзка с чл.105 от ГПК, за неподсъдност на делото, с оглед обстоятелството, че седалището му се намира в село **, община *** и то съвпада с мястото, където ищецът е полагал своя труд, се явява основателно, поради което, ДРС не е местно компетентен да разгледа делото и производството по него следва да бъде прекратено,като бъде изпратено на Районен съд-***, който е местно компетентният да разгледа спора съд, съгласно общото правило на чл.105 от ГПК.

Водим от гореизложеното,на основание чл.119, ал.3 от ГПК във връзка с чл.105 и 108, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1369 по описа на Районен съд Добрич за 2026г.

И ЗП РА Щ А делото на Районен съд - Генерал Тошево по подсъдност.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Добрич, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Делото да се изпрати на Районен съд- Генерал Тошево след влизане в сила на настоящото определение.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 3