Решение № 1193 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330203219 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Община Брезово, с код по БУЛСТАТ:

000471123, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от кмета на общината К.Т.К., чрез адв. Н. К. срещу Електронен фиш № 8506122733 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди действалата към датата на извършване на нарушението нормативна уредба да не е предвиждала възможност за санкциониране на деяния като процесното чрез издаване на електронен фиш, а единствено приложим да е бил общият ред чрез съставяне на акт за установяване на нарушението и издаване въз основа на него на наказателно постановление. Поддържа още предвиденият в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на имуществената санкция да противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. и да е непропорционален. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Н. К., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се представлява от юрисконсулт С. С.-Г., която оспорва жалбата и поддържа ЕФ.

Моли електронният фиш да бъде потвърден. Поддържа доводите от съпроводителното писмо на лист 2-5 от делото, с които се взема становище за неоснователност на възраженията по жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Община Брезово, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 13.05.2026 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на 26.05.2026 г. Следователно срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Община Брезово бил собственик на специален автомобил с марка и модел „МАН ТГС 26.320 ББ“ с рег. № ***. Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 28 000 кг, с 3 оси и екологична категория ЕВРО 4.

На 16.02.2023 г. в 09:42 часа автомобилът „МАН ТГС 26.320 ББ“ с рег. № *** се движил по републикански път II-56, на км 60+259 в посока нарастващ километър, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. За преминаването на превозното средство през този сегмент нямало закупена валидна маршрутна карта, нито създадена тол декларация въз основа на данните за местоположението и изминатия път от автомобила, събирани от доставчик на услугата по електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние. Поради това дължимата такса за изминато разстояние по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена изцяло.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на специалния автомобил с рег. № *** по път II56, на км 60+259 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № ***, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя Община Брезово бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8506122733.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

2

От доклад № *** по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 16.02.2023 г. в 09:42 часа МПС с рег. № *** се е движило по път II-56, на км 60+259 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10631.

Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна маршрутна карта или тол декларация.

От справка от автоматизираната информационна система (АИС) „Регистрация“ за МПС с рег. № *** (лист 23 от делото) се изяснява, че същото представлява специален автомобил с марка и модел „МАН ТГС 26.320 ББ“, с технически допустима максимална маса 28 000 кг, с 3 оси и екологична категория ЕВРО 4. Изяснява се още, че жалбоподателят Община Брезово е собственик на превозното средство, а в свидетелството му за регистрация няма вписан ползвател.

От писмо с вх. № 61481/17.06.2026 г. (лист 14 от делото) се установява, че обжалваният Електронен фиш с № 8506122733 не е изпращан за връчване по друг начин и на по-ранна дата освен с приложеното по преписката известие за доставяне.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му.

В същия са посочени: мястото – община Брезово, път II-56, на км 60+259 в посока нарастващ километър; датата – 16.02.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:42 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ***; собственикът на ППС – жалбоподателят Община Брезово; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като за преминаването няма валидна маршрутна карта или тол декларация; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място – на 16.02.2023 г. в 09:42 часа на км 60+259 от път № II-56 в посока нарастващ километър, се е движил специален автомобил „МАН ТГС 26.320 ББ“ с рег. № ***, без прикачено ремарке. Установява се още от писмените доказателства, 3 че жалбоподателят Община Брезово е собственик на превозното средство, а в свидетелството му за регистрация няма вписан ползвател. Следователно именно собственикът е годен субект на нарушението съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За използването на платената пътна мрежа от автомобила не е имало закупена валидна маршрутна карта. Не са подавани и данни за геолокацията на превозното средство от функциониращо бордово устройство, поради което не е създадена и получена тол декларация за преминаването през съответния сегмент от платената пътна мрежа. При тези факти правилно в електронния фиш е прието, че дължимата пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП (такса за изминато разстояние) не е заплатена изцяло.

Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но не и от обстоятелства като тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е 4 обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че националното законодателство не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината - умисъл или непредпазливост.