Решение № 1977 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1977 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330106531 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 36, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1, т.

3 вр. ал. 4, т. 3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки / ЗПЦСЦУПС / от А. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, срещу „Ямбол Комерс“ ООД, ЕИК 838168469, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.

„Индустриална“ № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 869 лв., представляваща заплатена продажна цена за закупуване на стока „***“ по договор за продажба от*** г., дължима поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на дата ***г. ищцата била направила онлайн поръчка от сайта на ответника за закупуване на продукт „***“ за сумата от 869 лв., която била заплатена по банков път. Продуктът бил доставен на *** г., като поради извършване на ремонт в дома на ищцата, пристата била сглобена на *** г. Твърди се, че след сглобяването й се установил веднага фабричен дефект на пристата – матракът на леглото бил изключително твърд, тракал при малък натиск и бил негоден за употреба.

Сочи се, че на **** г. била направена рекламация по телефон и ел. адрес при ответното дружество, което отказало да приеме същата, поради изтичане на 14-дневния срок за връщане на продукта. Дружество на свой ред предложило да ремонтира продукта за сметка на ищцата, на което предложение 1 последната не се съгласила. Изложени са съображения, че несъответствието на продукта „***“ спрямо неговото предназначение – за сън, и описание е толкова сериозно, че оправдавало незабавното разваляне на договора за продажба. В тази насока се сочи, че на *** г. ищцата била изпратила покана до ответното дружество, като уведомила търговеца, че разваля договора за покупко-продажба на „***“, сключен между страните, като със същата покана бил предоставен и срок за връщане на цената. Поддържа се, че цената не била възстановена, което обосновавало правния интерес от настоящия иск.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ямбол Комерс“ ООД, с който се излагат фактически съображения, че процесният договор за покупко-продажба на продукт „***“ не е сключен с ищцата, а с трето лице – М. К., като оспорва ищцата да има качеството потребител по смисъла на § 6, т. 6 от ЗПЦСЦУПС. В тази насока възразява срещу допустимостта на иска, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, и моли делото да бъде прекратено. По същество счита иска за неоснователен, като се оспорват и изложените в исковата молба обстоятелства. Сочи, че на *** г. М. К. била приела продукт „***“, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Месец след приемането на продукта отново М. К. уведомила търговеца, че искала да се откаже от поръчката и да развали договора, без да сочи какви са недостатъците, водещи до невъзможността продуктът да се ползва. Сочи, че с покана от *** г. А. К. твърдяла наличието на съществени недостатъци на продукта, обосноваващи развалянето на договора. Оспорва се от ответника процесният продукт да страда от сочените недостатъци. Твърди се, че в случая не бил спазен 14дневния срок по чл. 50 ЗЗП, който предоставя възможност на потребителите да се откажат от договора за продажба на стоки от разстояние, като в тази насока развива допълнителни съображения относно реда за разваляне на договора и връщане на продукта. Възразява срещу твърденията, че процесният продукт не е бил ползван, като поддържа, че същият понастоящем се намирал при купувача и не бил върнат, както и че продуктът е ползван не по предназначение, а сочените от ищцата дефекти се дължали на неправилно използване на същия. Изтъква, че ищцата не била спазила срока за връщане на стоката по чл. 36, ал. 3 ЗПЦСЦУПС. Изложените са и фактически съображения във връзка с водената между страните кореспонденция по повод на поканата за разваляне на договора. Предвид развитите от ответника съображения, същия моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възражението на ответната страна за недопустимост на настоящия иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, съдът намира за неоснователно. Процесуалната легитимация на страните, в частност на ищцовата страна, се извежда от твърдяната от ищеца материална легитимация на същия по процесното правоотношение, предмет на делото. В случая ищцата твърди да е закупила от ответника определена стока, както и 2 да е развалила договора за продажба, в резултат на което претендира връщане на платена по договора сума. Т.е. твърди се, че настоящите страни по делото са именно страните и по процесното облигационно правоотношение.

Следователно налице е активна процесуална легитимация на страната на ищеца и искът не е недопустим. Въпрос на доказване в хода на процеса е дали действително е възникнало твърдяното правоотношение между настоящите страни.

В тази насока за уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелство:

1./ наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор от *** г. за покупко-продажба на стока „***“, сключен между настоящите страни; 2./ изпълнението на своето задължение по договора – че е платила цената; 3./ наличието на твърдените недостатъци в продукта, водещи до несъответствие на продукта спрямо неговото предназначение по договор и/или обективни изисквания за ползване; 4./ отправена покана за разваляне на договора; 5./ както и че е продавачът е получил обратно стоката, респ. че ищцата е изпратила същата на продавача, т.е. на ответника.

Не е спорно между страните, че на дата *** г., по електронен път, е сключен договор за покупко-продажба на стока „***“. Спорно е кои са страните по сделката и в частност – кой е купувачът на стоката. В представените с исковата молба фактура № *** и приемо-предавателен протокол от ***г. като купувач е вписана М. К. – майка на ищцата.

Установява се от показанията на свидетелите В.К. и Х.К. – съответно баща и брат на ищцата, изложеното от които е ценено съобразно разпоредбата на чл.

172 ГПК, че дистанционната поръчка действително е направена от М. К., но парите за стоката са преведени от А. К.. Последното се потвърждава и от представеното по делото платежно нареждане, видно от което ищцата е превела сумата от 869 лв. за заплащане на стоката. В тази насока се извежда извод за наличие на договор за поръчка между А. К. като доверител и нейната майка М. като довереник по повод на закупуването на процесната „****“.

Посоченият извод се подкрепя и от представеното от ищцата Споразумение между нея и майка й от дата *** г., с нотариална заверка на подписите, обективиращо изявления на двете, че М. К. не е изразявала желание да закупи въпросната приста, а е представлявала дъщери при извършването на електронната заявка, а А. К. потвърждава тези правни действия, като е заплатила продажната цена в качеството си на купувач. Поради това приложение в отношенията между страните следва да намери чл. 292 ЗЗД.

Съгласно ал. 1 на посочения член ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. В случая е представено пълномощно от дата *** г. от А. К. в полза на майка й М. К., за сключване на процесната сделка от името на ищцата. От данните по делото обаче не може да се установи, че при сключването на сделката М. К. се е представила за пълномощник на дъщеря си, нито че въпросното пълномощно е доведено до знанието на ответното дружество. За отбелязване е също така, че това пълномощно, доколкото е частен документ и няма достоверна дата, е 3 непротивопоставимо на ответната страна, предвид и изричните възражения на представителя на „Ямбол Комерс“ ООД в този смисъл. Следователно разглежданата норма не намира приложение, а относим в случая е чл. 292, ал.

2 ЗЗД, съгласно който ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него, но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя.

Недобросъвестността според цитираната разпоредба се изразява в знанието на продавача относно качеството на лицето, с което договоря, както и относно това в чий патримониум реално настъпва ефекта на сделката. Към момента на електронната заявка дружество „Ямбол Комерс“ ООД не е могло да знае, че действителният купувач е А. К.. Индиция в тази насока обаче е обстоятелството, че ищцата заплаща цената за стоката. Освен това впоследствие е изпратена покана за разваляне на договора именно от А. К., като от отговора на „Ямбол Комерс“ ООД е видно, че дружество не е възразило срещу качеството й на купувач по договора от *** г., а напротив дори се обръща лично към нея с обръщението „купувач на стоката“.

Възраженията в този отговор са единствено в насока за невъзможност на ищцата да развали договора поради изтичане на 14-дневния рекламационен срок, както и за липсата на дефекти по стоката. Освен това по делото е представен Констативен протокол № ***г. на КЗП /л.40-43/ по повод на жалба на А. К. срещу ответното дружество във връзка с процесния договор за продажба на стока „***“. От съдържанието на протокола е видно, че именно ищцата е приета за купувач на стоката, без да са направени възражения от „Ямбол Комерс“ ООД в противния смисъл.

От изложеното може положително да се приеме, че към датата на предявяване на настоящата искова молба – 05.05.2022 г., ответното дружество е било наясно с обстоятелството, че действителният купувач по процесния договор за продажба от *** г. е ищцата А. К.. В този смисъл и на основание чл. 292, ал. 2 ЗЗД правата на купувач по този договор в отношенията между настоящите страни се считат за права на ищцата. Доколкото качеството на продавач не е спорно, то съдът намира за доказано по делото съществуването на твърдяното правоотношение между страните.

Не се спори по заплащането на продажната цена за процесната стока „***“ в размер на 869 лв., респ. получаването й от продавач. Последното също така е видно и от представеното по делото платежно нареждане от дата *** г., съгласно което цената е платена от ищцата А. К.. Заплащането на продажната цена именно от ищцата се подкрепя и от събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания. Следователно претенцията се доказва по размер.

За установяването на твърдените от ищцата недостатъци на вещта е изслушано заключение по СТЕ от вещо лице мебелист. Заключението не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено от специалист в съответната област на техниката. Според вещото лице при извършения преглед на вещта се установя технологичен дефект на матрака на пристата. Същият издава силно тракане, не осигурява добър 4 комфорт при лежане и спане, което е нежелателно за всяка една вещ от същия вид. Пак според вещото лице тези дефекти не са видими, а се установяват едва след монтирането и ползването на вещта. Невъзможността пристата да се ползва пълноценно за задоволяване на нуждите, за които е закупена, е видна още и от показанията на свидетеля Х. К., който излага лични впечатления предвид неуспешните си опити да пренощува върху пристата.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 вр. ал. 4, т. 3 ЗПЦСЦУПС потребителят има право на пропорционално намаляване на цената или да развали договора за продажба в случай, че несъответствието на стоката с индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на стоките, е толкова сериозно, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора за продажба. Съгласно ал. 5 на чл. 33 ЗПЦСЦУПС потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Но тежестта на доказване за това дали несъответствието е незначително се носи от продавача. В случая не се установи от ответното дружество при условията на пълно и главно доказване, че дефектът на стоката води до незначително несъответствие на същата с предвидените в договора и с обичайно очакваните за такъв вид стока изисквания за качество и функционалност. Напротив доказа се от заключението по СТЕ от вещо лице мебелист и от разпита на Х. К., че дефектът на пристата препятства нормалното й ползване за функциите, за които е предвидена и закупена.