Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 30.06.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 150/2026
Вид
Решение № 57
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600150 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №6 от 08.04.2026г. по нохд № 7/2026г. РС-*** е признал подсъдимия Х. И.

М. за невинен в това, че на 09.10.2025 г. в гр. ***, обл. Разград, е управлявал моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес 515 ИДИ Спринтер“, с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.87 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARNJ-0017, проба № 7349 и на основание чл. 304 от НПК го оправдавал по повдигнатото обвинение по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Х. И. М. е признат за виновен в това, че на 09/10.10.2025 г. в гр. ***, обл. Разград, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – не се съобразил с обществения ред и морал, с установените правила за поведение и приличие – отправял обиди, държал се грубо и арогантно към полицейските служители К. Е.ов Д. и С.

Д. С. – служители при РУ - *** и отправил заплаха към тях: „Ще ви уволня“, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено за изтърпяването за 1 изпитателен срок от три години и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на Община *** за срок от един месец.

Съдът се е произнесъл и във връзка с веществените доказателства.

Против присъдата е постъпила протест от прокурор в РП-Разград, ТО-***. Счита, че същата е неправилна в частта, в която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 3436, ал. 1 от НК. В депозирани допълнителни съображения сочи, че съгласно трайната съдебна практика, обстоятелството, че пробата е взета след определен интервал от време, не изключва наказателната отговорност, когато: липсват доказателства за консумация на алкохол след управлението; съществуват данни за алкохолно повлияване към момента на управление; експертното заключение позволява да се направи извод за концентрацията към релевантния момент. Счита, че извършеното престъпление се доказва по безспорен начин, чрез последователните и непротиворечиви свидетелски показания, че подсъдимия М. е управлявал процесното МПС към инкриминираната дата и място. Експертното заключение установява, че към 23 часа на 09.10.2025 г. концентрацията на етилов алкохол в кръвта на М. е била 2,07 промила, а към 23,30 часа е била 1,99 промила.

Както това, че липсват доказателства, подсъдимият да е употребил алкохол след управлението на МПС, в какъвто смисъл на неговите обяснения. Предлага атакуваната в оправдателната част присъда да бъде отменена и постановена нова присъда, с която да подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение по чл. 3436, ал. 1 от НК.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, като не са постъпили възражения.

Депозирана е въззивна жалба от адвокат М. В. Н. защитник на подсъдимия Х. И. М..

Обжалва присъдата в частта, с която е наложено наказание за престъплението по чл. 325, ал.

1 от НК - лишаване от свобода за срок от девет месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на Община *** за срок от един месец. Сочи, че за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се предвиждат алтернативни наказания: лишаване от свобода до две години или пробация, кумулативно с обществено порицание. Когато в санкционната норма са предвидени алтернативни наказания, при условията на чл. 54 НК, съдът следва да определи онова от тях, което е най-подходящо по вид и размер /чл. 57 НК/. Счита наложеното наказание за несъразмерно тежко и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и неподходящо по вид и размер. Твърди за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият е с чисто съдебно минало, бил на 67 години към момента на извършване на деянието, пенсионер, с добри характеристични данни, трудово ангажиран към момента на извършване на деянието, изразява съжаление за стореното при разпита по досъдебното производство и пред съда. Бил е в особено състояние, тъй като същия ден разбрал, че в Турция е починал негов близък братовчед, който чувствал като брат. С оглед което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Счита, че е налице очевидно несъответствие между извършеното 2 престъпление и наложеното за това наказание, тъй като съдът е наложил по-тежкото наказание от двете алтернативни и то не е в минимален размер. Целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание "Лишаване от свобода" в минимален размер - за срок от 3 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Моли за изменение на първоинстанционната присъда в частта относно наказанието за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание Пробация с мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. А при наличие многобройни смекчаващи обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НК да бъде заменено наказанието пробация с глоба от 100 до 500 лв. (от 51,13 евро до 255,65 евро). Алтернативно, да бъде намалено наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от девет месеца, към минимума – три месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, протестът се поддържа от представителя на ОП-Разград. Счита, че мотивите на присъдата в частта, с която подсъдимият е оправдан в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 НК са неправилни, неанализиращи в съвкупност събрания доказателствен материал. В хода на съдебното следствие установено, че при А. подсъдимият е бил в нетрезво състояние подкрепени от св.О. - подсъдимият бил видимо повлиян от алкохол, както от показанията на техническото средство и СМЕ. Обстоятелството, че не е изпробван при управление на МПС не елиминира останалия доказателствен материал. Намира жалбата на защитата за неоснователна.

Предлага присъдата в оправдателната част да бъде отменена, като на подсъдимият бъде наложено по-висок размер от това за престъплението по чл.325НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адвокат Н. по отношение на наказанието за извършено престъпление по чл.325 НК.

Подсъдимият М. поддържа казаното от защитника си.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал.6 НПК. Въззивният състав намира, че районният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и не е допуснал ограничения на правата на страните. От събраните по делото такива се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. И. М. е правоспособен водач, притежава свидетелство за управление на МПС - турски образец с номер ***, притежавал е и българско СУ на МПС № *** с кат.

„А, В, М, АМ", валидно до 30.04.2019 г., което е със статус – унищожен, наказван е за извършени нарушения по ЗДвП.

3

Подс М. работел като шофьор в „ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД гр.Русе, като му е предоставен за управление автобус „Мерцедес 515 ИДИ Спринтер", с per. № ***. На 09.10.2025 г. свидетелите К. Д. и С. С. - служители при РУ ***, били назначена в наряд за времето от 20.30 часа до 08.30 часа на 10.10.2025 г., като изпълнявали служебните си задължения на територията на Община-***.

На 09.10.2025 г. съпрузите - св. А. А. и св. Х. А., се намирали в домът си в гр.***, на ***. Около 23 часа подс. М., управлявайки автобуса марка „Мерцедес 515 ЦДИ Спринтер", с peг. № ***, собственост на „ЕЛ ЕФ БУС“ ООД гр.Русе, отишъл до къщата на свидетелите А. на *** в гр.*** - спрял автобуса, слязъл от мястото на водача и позвъни на звънеца на къщата. Св. А. А. чула някой да звъни на звънеца, погледнала през прозореца и видяла, че светят фарове на автомобил. Отишла в другата стая и събудила съпругът си и го подканила да излезе. А. станал и излязъл от портата на къщата навън и тогава видял подс. Х. М., който А. познавал като Х.. А. видял, че подсъдимият бил дошъл пред къщата му с автобус с русенска регистрация, като на свидетеля му направило впечатление, че подс. М. едва стоял на краката си. Последният казал на св. А., че техен роднина от Турция е починал и заявил, че щял да отиде до Турция на погребение. Като чул това, А. казал на подс. М.: „Ти къде ще ходиш, пиян си.", в отговор на което подс. реагирал остро - обърнал към А. и му казал: „Ти си по пиян и от мен", след което му нанесъл с юмрук удар в областта на лицето; св. А. отвърнал на удара и ударил подсъдимия, след което му казал да си тръгва, защото е пиян.

Подс. М. нанесъл втори удар с юмрук в областта на гърдите на А., който от своя страна отново му отвърнал и го ударил. След това подс. М. нанесъл отново удар по А., при което последния го хванал и съборил на земята, където двамата се сборичкали и взаимно си разменили удари. Св. А. оставил М. на земята и тръгнал да се прибира към дома си, видял М. да отпътува с автобуса в неизвестна посока. Св. А., влизайки в двора на имота, казал на съпругата си - св. А., разказал й, че между него и М. – Х., с каквото име го познавали, имало спречкване, като поводът за това бил, че А. направил забележка на М., че е пиян и че не трябва да шофира така. Казал й, че М. му е нанесъл удари по лицето и тялото, без да има причина за това, като той от своя страна също отвърнал на ударите. Казал й да набере тел.

112 като той звънял и тя звъняла, като св. А. успяла да се свърже и подала сигнал едва в 23.34 часа. След като си тръгнал от дома на семейство А., подс. М. се отправил с управлявания от него автобус марка „Мерцедес 515 ЦЦИ Спринтер", с peг. № ***, към домът на други свои познати в гр.*** на *** - св. Я. О. и съпругата му св. Н. О.а. Часът бил около 23 часа и нещо, подс. М. казал, че е дошъл, за да поиска телефонни номера на негови роднини, които живеели в Турция. Споменал също, че бил починал негов братовчед и затова му трябват телефонните им номера. След като св. О.а отказала да му предостави каквито и да било телефонни номера, подс. М. се качил на автобуса, като започнал да вика по адрес на О.а. М. отпътувал с автобуса надолу по улицата, след което се прибрал в домът си, като паркирал автобуса пред къщата си. След подаденият от св. А. сигнал на тел.112 полицейските служители св.К. Д. и св.С. С. посетили дома на свидетелите А. по разпореждане на дежурен ОДЧ, регистрирано в 23.40 часа. При пристигането им А. и Х. А. обяснили, че подс. М. е пристигнал пред домът им с автобус, който шофирал, като бил във 4 видимо нетрезво състояние. За да установят какво действително е станало, св. Д. и св. С. С. посетили имота на М. в гр. ***, на *** след полунощ - на 10.10.2025 г. в 00.10 часа, като на няколко метра от имота видели паркиран соченото от свидетелите МПС - автобус марка „Мерцедес 515 ИДИ Спринтер", с peг. № ***. Полицейските служители се представили по надлежния ред на М., поискали от него да представи документи на автомобила, СУМПС и лична карта, обяснили му причината за посещението им – проверка на постъпилия сигнал, че е шофирал пиян и е предизвикал сбиване, при което М. казал, че няма да ги даде, започнал да се държи грубо, агресивно, бутал ги, при повторно поискване на документите от св. Д., подсъдимият започнал да ги заплашва със „сивите вълци“. Полицейските служители предупредили обв.М. да преустанови действията си, но същият продължил да се държи агресивно спрямо тях и не изпълнявал разпорежданията им, а именно да представи документи за проверка, което принудило полицейските служители да използват физическа сила и помощни средства - поставили му белезници, с цел осигуряване на безопасността им и тази на обвиняемия. Въпреки поставените му белезници обвиняемия продължил с грубото си държание спрямо полицейските служители като многократно отправял към тях заплахи, че ще ги уволни. В 00,21 часа на 10.10.2025 г., на подс. М. извършили проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", с фабр. № ARNJ0017, като цифровата индикация отчела 1,87 промила алкохол в издишаният от водача въздух в уреда. За констатираното от полицейските служители св. Д. съставил по отношение на подс. М. на АУАН Серия GA АКТ № 4440075/10.10.2025 г., по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Издал му талон за изпращане на медицинско изследване № 267755/10.10.2025 г. за явяване в болнично заведение ФСМП-***. Подс. М. отказал да подпише съставеният му АУАН и издаденият му талон за изпращане на медицинско изследване, бил отведен във ФСМП, където отказал да предостави кръвна проба за анализ, който отказ потвърдил и пред медицински работник Н.