Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1173 от 29.11.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2587/2021
Вид
Протокол № 1173
Подписан
29.11.2021
В сила
29.11.2021
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1173 гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20215220102587 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

П. Т. Т. (ищец), редовно призован чрез адвокат Н.В. П. от АК – Пазарджик, се явява лично и с адвокат Н.В. П. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

Н. СП. Т. (ответник), редовно призована чрез адвокат К.Ч. Р. от АК Пазарджик, не се явява, за нея се явява адвокат К.Ч. Р., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

АДВОКАТ В.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Р.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл. 143 от ГПК:

АДВОКАТ

В.: – доказателствата към нея.

Поддържам

1 подадената искова молба и

АДВОКАТ Р.: – Поддържам отговора на исковата молба.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 1611/ 31.08.2021г.

АДВОКАТ В.: Възражения по доклада нямаме, да се обяви за окончателен.

АДВОКАТ Р.: – Възражения по доклада нямаме, да се обяви за окончателен.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение №1611/31.08.2021г.

АДВОКАТ В.:– Госпожо съдия, моят клиент е съгласен на споразумение, но при условие, че ответницата се съгласи да не носи неговото фамилно име Т..

АДВОКАТ Р.: - Госпожо председател, моето мнение е, че те нямат спорни въпроси и моята клиентка желае да запази фамилното си име, те са във фактическа раздяла от 15 години и не виждам защо моята клиентка да не носи фамилното му име.

АДВОКАТ В.: – Госпожо съдия, по всички присъединени искове, тъй като децата са пълнолетни, можем да постигнем споразумение съдът да не се произнася по вината.

Семейното жилище в село Щ., което е било собственост на ищеца и ответницата, което той е придобил от родителите си, е било продадено през 2008 г. на децата. Той си е запазил правото да ползва имота. Сделката е била направена, когато ответницата е била подсъдима за голяма сума и евентуално да не отиде имотът на публична продан, ищецът си е запазил право да ползва имота.

Семейното жилище може да бъде и квартира, а той продължава да живее в това жилище.

2

Издръжка страните помежду си няма да си дължат.

Въпроса за фамилното име, моля да уважите молбата, тъй като ответницата не навсякъде се представя с фамилно име Т., освен това не е публична личност и не е известна личност в обществото, което да налага запазване на фамилното име и още повече, доколкото знам, тя е от доста време в Италия и там е без значение дали ще е Т., или К.. Доверителят ми не желае да бъде свързвана повече с неговото фамилно име и житие и битие. И освен това считам, че освен на инат, ответницата няма други доказателства и документи, освен личната карта, които да са представени, за да може да иска запазване на фамилното име само една лична карта да смени.

Не държим на произнасяне по въпроса за вината.

АДВОКАТ Р.: - Госпожо съдия, аз съм представила отговор, който поддържам. Действително аз не съм поискала произнасяне по въпроса за вината, тъй като считам, че 15 години фактическа раздяла е достатъчна.

Относно семейното жилище, аз считам, че такова по смисъла на закона не притежават и това са някакви голословни твърдения, че бил прехвърлен имотът, за да не отиде на публична продан. В крайна сметка има възмездна сделка и той ще ползва имота. Той си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване в семейното жилище. Тя няма претенции на ползването на семейното жилище. То е собственост на децата им. Нямаме спор, тъй като не претендираме ползване семейно жилище и тъй като считаме, че те не притежават по смисъла на закона семейно жилище

Имат една кола, която ще прехвърлят, както си решат те.

Остава въпросът, естествено, за фамилията.

Считам, че не е коректно изобщо да се искат доказателства от ответницата в смисъл, че пак голословни твърдения – „Тя не се представя така“. Откъде ищцовата страна знае, че тя не се представя така. Тази жена е 15 години в Италия и навсякъде се представя с тази фамилия по документи, в институциите в Италия.

От 2009 г. с промените в ГПК закона не изисква съгласие за запазването на фамилията от съпруга. Тя я носи от 85-та година, тя по-голямата част от живота си я носи тази фамилия. 15 години са във фактическа раздяла, защо 3 сега се сети ищеца да не му носи фамилията, и смятам, че законът ясно е казал, че не е нужно неговото съгласие, за да му носи фамилията ответницата.

Освен това не смятам, че трябва да е известна личност, за да си запази фамилията, тя е известна с това фамилно име от 85-та г. в обществото тук и в Италия, както и по документи.

АДВОКАТ В.: - Един от исковете е за брачната фамилия. Ние не водим свидетели.

АДВОКАТ Р.: - Ние водим като свидетел С.П. Т., която е дъщеря на страните.

СЪДЪТ намира, искането за основателно и

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото С.П.К..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

С.П.К. на ** г., родена на ***** живуща в гр. Пазарджик, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, родство – дъщеря съм на страните по делото.

На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде показания, на основание чл. 166 ГПК.

Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Бракът на родителите ми е от 13.1.1985 г. Ние живеехме в къщата ни в село Щърково. Къщата е на мен и на брат ми от 2008 г. Преди това къщата беше на родителите ни.

Мога да кажа, че не живееха много добре, тъй като имаше постоянно 4 скандали, тъй като баща ми употребяваше алкохол и оказваше психически тормоз върху нас тримата.

В момента абсолютно нямат никакъв контакт.

Допреди да се разделят, основно се грижеше майка ми за нас, тъй като баща ми работеше и отсъстваше от нас. Изцяло майка ни се грижеше за нас.

Тъй като той работеше като международен шофьор и като се върнеше тука, все намираше за какво да се заяде относно възпитанието ни.

Майка ни работеше в кметството, имаха и заведение на центъра, освен, че баща ми работеше като шофьор. Тя сутрин отваряше от 6 ч. заведението и от 8.00 ч. в кметството. След това до 17.00 ч. от работа в кметството, отиваше отново в заведението до 22.00 часа, когато затваряше заведението. Случвало се е като се прибере баща ми, да вземе оборота от заведението и да го изиграе на комар и от което следваха скандали.