Решение № 5841 от 01.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9864/2023
- Вид
- Решение № 5841
- Подписан
- 01.04.2024
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- параграф 5 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 5841 гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110109864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Х. Г. Л., че Г. Д. Л. е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: 0,0....
/нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч. които се равняват на 21,00 /двадесет и един/ кв.м. от сграда с идентификатор ... (...и, точка, шестстотин и осем, точка, седемдесет и осем, точка, едно), находяща се в гр. С., община С., обл. С.
(столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-4/09.03.2016 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. С., район „П.е“, ул. „Г. Ин.“ № 6....-6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор .... (...и, точка, шестстотин и осем, точка, седемдесет и осем), застроена площ: 156 (сто петдесет и шест) кв.м., брой етажи: 2, брой самоС.телни обекти в сградата: 1, предназначение:
Жилищана сграда-многофамилна, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, ЗАЕДНО с 0, 0.... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч., които се равняват на 44, 22 /четиридесет и две цяло и двадесет и две/ кв.м. , от ДВОРНОТО МЯСТО, съставляващо парцел Ш-947 /трети от имот деветстотин четиредесет и седми/ кв.300 /триста/ по плана на местност «Л.» С., целият от 671 /шестотин седемдесет и един/ кв. метра, при съседи на парцела: С. С. Л., П. П. Г., И. З.
В. Б.с Н. Л., И. Б. Г., М. С. и ул.»Г. Ин., което дворно място съгласно актуална скица на поземлен имот № 15-407319-13.04.2023 г., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с идентификатор .... (...и, точка, шестстотин и осем, точка, седемдесет и осем), находящ се в гр. С., община С., обл. С. (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 08.11.2021 г., адрес на поземления имот: гр. С., район „П.е“, ул. „Г. Ин.“ № 6....-6 , с 1 площ от 657 (шестстотин петдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 947, 78, квартал 300, парцел: III, съседи: ...., 6...7, 6...9, 6...0, 6...2, 6...3, 6...4, съответстващи на реално владяната от него реална част от целия имот.
Ищецът твърди, че е наследник на своя баща Д. Г. Л., починал през 1958 г.
Твърди, че живее на адрес гр. С., кв. „Л.“, ул. „Г. и.в“ № 6 от както се е родил от наС.щия момент, като владее като собствен следния имот: една стая и кухня, с обща площ от 21 кв.м., находящи се на първия етаж (сутерен), с отделен вход (от изток), които помещения са част от западната част от къща близнак, представляваща сграда с идентификатор ... и съответните на горепосочените помещения (стая и кухня) .... ид.части, равняващи се на 44,22 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ..... Твърди, че помещенията, които владее са част от югозападната част на къща близнак и не съставляват самоС.телно жилище, тъй като макар и да разполагат с отделен вход, нямат отделен санитарен възел, а тоалетната е външна.
Сочи, че на 24.03.1972 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том V, дело № от 1972 А. З. Л.а и Г. С. Л. прехвърлят на техния син - Х. Г. Л. /ответник/ правото на собственост върху 1/5 ид. част от югозападната част от къща - близнак, съС.ща се от две стаи, хол, кухня, антре, представляваща сграда с идентификатор ..., заедно с 1/10 идеални части от дворното място, в което е построена сградата представляващо ПИ с идентификатор ..... Твърди, че живее в горепосочения имот от раждането си и въпреки извършеното дарение владее посочените помещения като свои. Сочи, че чичо му – Х. Л. не е ползвал процесните помещения. Владението на ищеца било непрекъснато, явно и необезпокоявано. През периода от 1974 г. до наС.щия момент ищецът демонстрирал чрез действия, че владее имота като свои и никой не е предявявал собственически претенции спрямо него. Твърди, че не е допускал ответника до имота и че е плащал консумативните разходи и данъците за него, поради което е придобил имота на основание давностно владение като е владял същия над 20 години. Сочи, че съгласно съдебната практика, при осъществяването на владение върху реална част от жилищна сграда, прилагайки института на конверсията, може да се придобие съответна идеална част от нея, като при доказване на фактическия състав на придобивната давност, правото на собственост се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот. Ето защо претендира да е станал собственик на основание давностно владение на .... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч. от сграда с идентификатор ..., ведно с 0, 0.... /нула цяло, нула шестстотин седемдесет и три/ ид.ч., които се равняват на 44, 22 /четиридесет и две цяло и двадесет и две/ кв.м., от поземлен имот с идентификатор ...., съответстващи на реално владяната от него реална част от целия имот. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответника оспорва предявените от ищеца искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че исковата молба не е насочена срещу всички съсобственици на имота. Имотът се притежава в съсобственост от следните лица – Р. Д. С. Б. Д.а С., В. И. С. С. Г.а З. и ответника Х. Г. Л.. Твърди, че между съсобствениците не е извършена делба, поради което не може да се обоснове преценка, че процесните идеални част от имота принадлежат именно на ответника Х. Л.. За неверни намира твърденията на ищеца, че ответникът не е влизал в имота повече от двадесет години като твърди, че живее там от 1954 г. и към наС.щия момент, където е 2 регистриран и наС.щия му адрес. Сочи, че именно на този адрес е получавал ежемесечно своята инвалидна пенсия, че многократно е извършвал ремонтни дейности в имота и че личния му лекар го е преглеждал именно на този адрес. Не оспорва, че той, заедно с другите съсобственици, са сключили договор за строителство и за събаряне на сградата. Не оспорва, че ищецът е живял в имота. Оспорва, че го е своил и периода, в който е живял като твърди, че същият е живял в общинско жилище, което в последствие са закупили със съпругата ми през 2000 г. Няколко години след придобИ.ето на общинското жилище ишецът се върнал да живее в процесния имот, но под наем. Уговорката между ищеца и ответника, предвид близките им роднински отношения, била ищецът да не заплаща наем, а да заплаща само водата, съответстваща на тяхната част от къщата близнак. Твърди, че електромерът на къщата е закупен от него, както и че той плаща дължимите местни данъци и такси за имота. Твърди, че процесният имот е излязъл от патримониума на А. и Г. Л.и през периода 1970-1975 г. и към момента на открИ.е на наследството им, не е бил част от наследствената маса и няма как да бъде наследен от ищеца. Изразява подробно становище по отношение на иска за отмяна на дарение, но такъв не предявен в наС.щото производство. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На л.71-72 е приложен нот.акт № 124, Т.ХП, № от 28.08.1953 г., съгласно който С.е С.нов С. и Г. С. Л. купуват дворно място от 571 кв.м. С Протокол от 1969 г. (л.7374) е извършена далба, като имота е поделен между А. З. Л.а и Г. С. Л. и М. И. С. и С.е С.нов С. както следва: дял I: А. З. Л.а и Г. С. Л. получава къща- близнак, разположена в югозападната част на парцела и 1/2 ид.част от дворното място и дял II: М. И. С. и С.е С.нов С. получават къща-близнак, разположена в югоизточната част на парцела и ½ ид.ч. от дворното място.
От представения по делото нот.акт № 101, т.... № 5539/10.12.1970 г. (л.75-76) се установява, че А. Зл.Л.а и Г. С. Л. даряват на дъщеря си С. Г.а и на сина си Х. Г. Л. следния имот: 1/5 ид.ч. на С. Г.а З. и 2/5 ид.ч.на Х. Г. Л. или общо на двамата 3/5 ид.ч. от къща-близнак и 1/10 ид.ч. на С. Г.а З. и 2/10 ид.ч на Х. Г. Л., или общо 3/10 ид.ч. от дворното място.
Не е спорно по делото, а се установява и от нот.акт № 49, T.V, д.№ от 24.02.1972 г. (л.6-7) за дарение на недвижим имот, че А. З. Л.А и Г. С. Л. даряват на сина си Х. Г.
Л.: 1/5 ид.част от югозападната част на къща-близнак, съС.ща се от 2 стаи, хол, кухня, антре, заедно с 1/10 ид.част от дворно място, съставляващо парцел Ш-947, кв.300 по плана на м."Л.", С., целия с площ от 671 кв.м при съседи на парцела: С. С. Л., П. П. Г., И. З. В. Б.с Николов Лазарав, И. Б. Г., М. С. и ул."ген.И.".
От приетото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и всестранно изготвено се установява, че процесните помещения (които се твърди да се владеят от ищеца) представляват стая и кухня, находящи се на първи етаж (сутерен), с отделен вход (от изток), които помещения са разположени в южната част на северния близнак, представляващ самоС.телен обект в сграда с идент. № ....
Достъпът до тези помещения се осъществява чрез вход от източната страна на сградата. При извършения оглед вещото лице е измерило помещенията, като е онагледило същите на схема, находяща се на лист 4 от заключението: северната граница е по букви- А-Б-В-Г-Д-Е, южната по линия 1-4, съвпадаща с оградата на 3 сградата близнак, западната – по линия А-4, а източната по линия Е-1, където се намира и входът. Посочените помещения са с обща площ от измерването на място 20,00 кв.м, или по-точно 19,99 кв.м, като стаята е 10,80 кв.м; кухня - 5,94 кв.м; антре (предверие) - 3,25 кв.м (схема на л.4 от заключението). Описаните помещения нямат собствен санитарен възел и баня. В двора има външна тоалетна, която не е нанесена в КККР. При направа на площоразпределението за определяне на процесната ид.ч., експертизата е констатирала, че към помещението от 20 кв.м принадлежат 12 % ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от дворното място, което е 12 кв.м. или 40,26 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страна на ищеца и двама свидетели на страната на ответника.
От показанията на свидетеля С. Л.а (съпруга на ищеца), които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК се установява, е живеят на ул. „ген И.“ 6А от 09.09.1982 г. Живеят в малко помещение (стая с кухня и едно антре). Помещението се намира в къща близнак. В помещенията влизат през външна врата, желязна. Нямат санитарни помещения, има външна тоалетна, която ползват. Къпят се при майка й. На горния етаж е същото разположение, на лелята – С. З.. Разказва, че Г. е бил на 16 г., когато чичо му и леля му решили да вземат неговата идеална част от имота. Прехвърлили я на Х.. Независимо, че Х. взел идеалната част на Г., били в добри отношения с него.
Нямало причина да ги гони. Те си плащали тока и водата, но през 2024 г. синът на Х. прехвърлил партидата за тока и сега му давали на него парите, на ръка. През м. януари 2024 г. получила нотариална покана да напуснат жилището в рамките на един месец.
Разбрала от Х., че в имота ще се строи и че трябва да се изнесат. Завява, че в имота живее от 41 г., а Х. не живял там от 25 г. Разказва, че през 2000 г. придобили с мъжа й общинско жилище, което записали след това на името на сина им. Плащали наем за този апартамент една година и им казали, че имат право да го закупят. Живяли там от 04.11.1995 г. до м. март 1995 г., след което пак се върнали в къщата. Плащали наема, но апартамента бил свободен.