Определение № 693 от 02.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Враца, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500528 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3470/01.07.2026 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, чрез юрисконсулт В. Й., срещу Определение № 478/01.06.2026 г. на Районен съд – Мездра по гр.д. № 658/2025 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е уважил частично искането на дружеството за изменение на Решение № 182/24.11.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като е намалил присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение от 1100 лв. на 900 лв., а общият размер на присъдените разноски – от 1410,37 лв. на 1210,37 лв. (618,85 евро).

Жалбоподателят твърди, че макар молбата му по чл. 248 ГПК да е била уважена, определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от 900 лв. не е съобразен с фактическите и правна сложност по делото и с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. Поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и е основан на едно единствено правно твърдение – за изтекъл давностен срок, погасил правото на кредитора да събере вземането си принудително, като подчертава, че исковата молба е с обем от две страници. Подчертава, че производството е приключило в рамките на шест месеца, с едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, като не са извършвани експертизи и не са събирани гласни доказателства. Сочи, че защитата по отрицателен установителен иск се характеризира с ниска сложност, тъй като доказателствената тежест е разпределена в тежест на ответника, а изпълнителните дела са били изискани служебно от съда, поради което не може да се приеме, че е извършена обстойна проверка на голям обем документи. Позовава се на Решение на СЕС 1 от 24.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което съдът не е обвързан от праговете по Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи възнаграждението за всеки отделен случай след преценка на комплекс от фактори – материален интерес, фактическа и правна сложност, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В този смисъл намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер под минимума по Наредбата. На основание изложеното жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено допълнително – под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Отговор по частната жалба не е постъпил.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок – обжалваното определение е получено от жалбоподателя на 16.06.2026 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2026 г., тоест в двуседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, което я прави редовна и допустима. По същество съдът я намира за неоснователна.

За прецизност следва да се отбележи, че съдържащото се в частната жалба посочване на „Решение № 1943/11.12.2025 г.“ представлява явна техническа грешка, доколкото изменяното в частта за разноските решение е Решение № 182/24.11.2025 г. по гр.д. № 658/2025 г. на Районен съд – Мездра.

В частната жалба ясно е посочено делото и определението на районния съд, поради което липсва неяснота относно предмета на обжалване.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски. Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с предмет отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата М. Т. Х. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД принудително изпълнение на вземанията, за които на 20.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 459/2011 г. на Районен съд – Мездра, поради погасяването им по давност. С решението си районният съд е уважил изцяло иска и е признал за установено, че не се дължи принудително изпълнение на следните суми: 6861,13 лв. – главница, 849,85 лв. – договорна лихва за периода 03.07.2010 г. – 18.04.2011 г., 48,31 лв. – наказателна лихва за същия период, законна лихва от 19.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 20257220400125 по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722.

Общият материален интерес, определен от подлежащата на защита главница и договорните и наказателни лихви, възлиза на 7759,29 лв. или 3967,26 евро, като към него следва да се добави и законната лихва от 19.04.2011 г. до изплащане на вземането, чийто размер значително надхвърля размера на главницата предвид изтеклия период от над четиринадесет години, 2 а също и разноските по изпълнителния лист. Следователно защитеният с решението материален интерес е съществено по-висок от посочената сума.

Що се касае до фактическата и правна сложност и обема на извършените процесуални действия, следва да се отбележи, че вземането е било предмет на две последователни изпълнителни производства – изп.д. № 963/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., прекратено с постановление от 11.06.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция, и новообразуваното през 2025 г. изп.д. № 125/2025 г. (№ 20257220400125), по което е наложен запор върху банкова сметка на длъжника. За да предяви успешно защитата на клиента си, процесуалният представител на ищцата е следвало да се запознае както със заповедното производство по ч.гр.д. № 459/2011 г., така и с всички извършени по двете изпълнителни дела действия, доколкото именно те имат касателство към прекъсването и течението на погасителната давност – основният правен въпрос, предмет на производството. Обстоятелството, че изпълнителното дело е изискано служебно от съда, не заличава необходимостта от проучването на съдържанието му и на относимите към давността действия. Наред с това правният спор по приложението на чл. 116, б. „в“ и чл. 117, ал. 2 ЗЗД във връзка с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и с последиците от спирането на сроковете по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, е бил обстойно противопоставен от ответника в отговора на исковата молба и е наложил задълбочена правна аргументация. В този смисъл, макар делото да не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, тя все пак не може да се определи като пренебрежима, каквато позиция поддържа жалбоподателят.

Извършените процесуални действия на адвоката се изразяват в проучване на изпълнителното дело, изготвяне на искова молба и процесуално представителство, включващо депозиране на писмено становище по хода и основателността на иска. Неявяването в едно съдебно заседание, при положение че преди него е депозирано писмено становище с искане делото да се разгледа в отсъствие на страната, не обезценява до символичен размер вложения адвокатски труд, доколкото основната част от защитата по такъв тип спор се полага при проучването на изпълнителните производства и при изготвянето на исковата молба, а изходът от делото е напълно благоприятен за представлявания – искът е уважен изцяло.

На следващо място съдът съобрази, че първоначално уговореното и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение е било в размер на 1200 лв., а с решението районният съд, приемайки възражението за прекомерност за основателно, вече го е редуцирал до 1100 лв. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК същият съд е извършил повторна преценка и е намалил възнаграждението до 900 лв. – размер, който е под ориентировъчния минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, изчислен от първата инстанция на 1075,90 лв. Ето защо доводът на жалбоподателя, че съдът не е съобразил задължителната практика 3 на СЕС по дело С-438/22, е неоснователен, доколкото районният съд изрично е приел, че Наредбата има само ориентировъчно значение, и е определил възнаграждението въз основа на вида и обема на положения труд, защитения материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, като е слязъл под минимума по Наредбата.

Правилно е и разбирането на първата инстанция, че принципите на разумност и пропорционалност, изведени в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, изискват спечелилата делото страна да получи възстановяване поне на значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. В настоящия случай тези принципи не са нарушени – напротив, ищцата, чийто иск е уважен изцяло, понася част от реално заплатеното от нея възнаграждение.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви по отношение на това как и защо уважава искането за намаляване на първоначално присъденото възнаграждение и защо го уважава частично, които въззивната инстанция намира за правилни и достатъчно подробни. След като е извършил дължимата преценка по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК и на практиката на СЕС, съдът в достатъчна степен е уважил искането на жалбоподателя, като определеното възнаграждение от 900 лв. (460,16 евро) съответства на защитения материален интерес, на фактическата и правна сложност на спора и на обема на извършените процесуални действия и не е прекомерно.

С оглед на всичко изложено въззивната инстанция не намира основания за допълнително намаляване на присъдените разноски и приема, че по-високо намаляване на адвокатското възнаграждение не следва да се прави. Жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 478/01.06.2026 г., постановено от Районен съд – Мездра по гр.д. № 658/2025 г..

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4