Решение № 57 от 19.01.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2158/2020
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 19.01.2021
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА, БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ МИЛАЧКОВ, КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Деница
Кръстева
Прокурор:
Александър Атанасов като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2158 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Община Варна против Решение №1152/03.08.2020г. постановено по НАХД №1423/2020г. на РС-Варна, с което е отменено НП №29/26.02.2020г. на Зам. кмета на Община Варна, с което на Р.И.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.33 ал.3 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и са му присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150лева.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалните разпоредби. Подробно са изложените доводите, поради които считат НП и АУАН за издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН. Правилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача, на който МПС било предоставено за управление, съобразно чл.188 ал.1 от ЗДвП. В качеството на такъв Р.К. следвало да е запознат с правилата за движение и изискванията на ЗДвП и Наредбата за обществения ред на Община Варна и да ги спазва. При липсата дори на един от изискуемите в чл.33 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна документи се осъществявало нарушение на същата. След като водачът не представил изискуемите документи, правилно било преценено, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и издаденото за него НП, вкл. в частта на наложена глоба в минималния размер от 50лв., предвидена в чл.67, ал.3 от Наредбата се явявала законосъобразно наложена и съответна на целите на превенцията.
Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Р.И.К. *** се представлява от пълномощник, който в писмено възражение оспорва касационната жалба. Излага съображенията, поради които счита за правилни изводите в Решението на ВРС за неяснота на описаното нарушение и несъответствие на НП и на АУАН на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Правилно ВРС отменил НП, а оплакванията в касационната жалба намира за неоснователни и моли да бъде отхвърлена. Моли Решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание явилият се пълномощник оспорва жалбата, поддържа доводите в писмените бележки и моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила. Представя доказателства за заплатени от ответника разноски за адвокатски хонорар в размер на 360лв., които моли да му бъдат присъдени.
Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно.
В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС и съществено нарушение на процесуалните правила.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е призовал страните с възможност за искания по доказателствата и становище по представените. В откритите съдебни заседания след становище на присъстващите представители на страните са приети административно- наказателната преписка и доказателствата, представени в съдебната фаза и са разпитани актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта. При спазване на процесуалните правила ВРС отчел липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните доказателства дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване.
Въззивният съд формирал установяванията си за релевантните факти и обстоятелства и изводите си в решението въз основа на събраните по делото доказателства, които преценил по отделно, но и в съвкупност. Поради това не е допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на съдебният акт. В него са изложени фактическите установявания свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО, мотивирано и в съответствие с приложимите правни разпоредби са направени изводи за правилността и законосъобразността на НП.
Съгласно чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. В конкретното производство ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав, поради което неоснователно в касационната жалба се твърди наличие основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон при формиране на извода в Решението на ВРС, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процедурните правила. Правилно ВРС отчел, че с НП на Р.И.К. е наложена 50лв. глоба за нарушение на задължението в чл.33, ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна /НОРОВ/ водачът на МПС, което превозва строителни материали, отпадъци или насипни товари да притежава заверен пътен лист и копие от заверения маршрут. Основателно в съдебният акт е посочено, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице се осъществява по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, които трябва да са описани в акта и в НП, а в издадените такива на К. описанието на нарушението е схематично и неясно. Правилно констатирал, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП е отразено, че проверяващите са спрели за проверка специализиран автомобил, но за какво е специализиран – не е посочено. Не е посочено да е установено конкретния курс с МПС да е бил свързан с превоз на строителни материали, на отпадъци или на насипни товари, а това е обстоятелство, което е от значение за съставомерността на извършеното. Правилно ВРС намерил описаното в АУАН и в НП „…водача не притежава заверено копие на маршрутния лист“ за създаващо неяснота за липса на кой документ е наказан водача – че не е имал заверен пътен лист, че не е имал копие от заверения маршрут или не е имал и двата. В АУАН е посочено, че автомобила е собственост на „КУЛ“ООД, а в НП е посочено, че е собственост на „КУЛ“ЕООД, но е изписан булстат №***, който в публичния регистър е отразено, че е на „Булвекс“ЕООД.
Това кореспондира изцяло с изложените в Решението мотиви на ВРС, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е схематично, неясно и непълно и те не отговарят на изискванията съответно в чл.42, ал.1 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и препятства съдебната проверка. Правилно в Решението е заключено, че наказващият орган не е изпълнил задължението в чл.52 , ал.4 от ЗАНН да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и събраните доказателства, преди да се произнесе по преписката, а безкритично е пресъздал в НП непълното и неясно описание на нарушението. Правилно ВРС като въззивна инстанция отчел, че няма правомощия да допълва или да замества факти и обстоятелства в описанието на нарушението в НП. По тези съображения касационният състав споделя крайния извод в Решението, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено нарушение на правилата. Тъй като НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо лице, за него както и за присъдата на първоинстанционния съд са приложими основните изисквания в чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК: че не може да почива на предположения и когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и да не се ангажира отговорността му. Поради това отмяната на НП е постановена при правилно приложение на закона и не е налице основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС.
Касационната жалба се явява неоснователна и Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора своевременно направено искане от представителят на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени от другата страна разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако е ползвала такъв. Община Варна следва да заплати на Р.И.К. сумата в размер на 360лв., представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1152/03.08.2020г. постановено по НАХД №1423/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.И.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 360/триста и шестдесет/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: