Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 623 от 29.03.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 392/2023
Вид
Определение № 623
Подписан
29.03.2023
В сила
28.04.2023
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

ВАСИЛЕНА Д. СТОЙНЕВА заседатели: ЯВОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора В. Здр. А. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20232120200392 по описа за 2023 година

СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и самостоятелно прецени в тайно съвещание въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, на основание чл. 248, ал.5 и ал. 6 НПК Съдът на осн. чл.248, ал.1, т.1 НПК намира, че делото е териториално и материално подсъдно на БРС.

Съдът на основание чл.248, ал.1, т.2 НПК констатира, че не са налице основания за спиране или прекратяване на делото.

Съдът на осн. чл.248, ал.1, т.3 НПК намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, рефлектиращо негативно върху яснотата, изчерпателността на обвинението и в този аспект върху възможността на обвиняемия да разбере обвинението, срещу което да организира своята защита. Това нарушение е свързано с неправилния и несъответен на възприетата правна квалификация по чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК подход на словесно формулиране на заключителната /диспозитивна/ част на обвинителния акт. Фактическите и юридическите предели на обвинението следва да са ясно и разбираемо посочени, а това би могло да се постигне единствено чрез съответствието между фактите, изброени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт и конструираната от прокурора заключителна част на обвинителния акт, за да се обезпечи съотношението на инкриминираната съставомерна престъпна специфика с правна квалификация на престъплението.

В конкретния случай тези изисквания не са изпълнени по отношение на обвиняемия Ц. с оглед повдигнатото му обвинение. В настоящият случай на обвиняемия Ц. /според диспозитивната част на обвинителния акт/ е ангажирана наказателната отговорност за осъществявана на неустановени дати в периода 19.12.2019 г.-25.07.2020 г. многокоратно при условия на продължавано престъпление форма на изпълнителното деяние по чл.159а. ал.2, т.6, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, свързана с транспортиране на група от хора, вклчючваща двете пострадали С. С. А. и И. С. А. с , с цел да бъдат използвани за развратни действия- проституция, независимо от съгласието им, като деянията /мн.ч./ са извършени чрез даване на облаги- закупувал хранителни продукти и подаръци.

Същевременно изразът в диспозитива „многократно“, който според прокурора изключва необходимостта от индивидуализиране на отделните престъпни прояви конструктивно включени в състава на продължаваното престъпление, не съответства на пресъздадената картина на инкриминираната продължавана престъпна дейност в обстоятелствената част на обвинителния 1 акт. В описателната част на обвинителния акт е представено разгърнато описание на темпорално и пространствено обособени индивидуални престъпни действия съотносими със материалноправната структура на продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 НК като елемент от правната квалификация по чл.159а. ал.2, т.6, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, а именно изброено е,че обвиняемият и пострадалите се установили в гр.Бургас на 19.12.2019 г., в квартира в жк Л., като от този момент обвиняемият започнал да ги експлоатира за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане. Първият конкретно обособен времеви период трае до 26.12.2019 г., като е пояснено наличието на обективния признак по чл.159а, ал.2,т.6 НК, свързан със закупуване на храна и подаръци. След това според пресъздадената реконструкция на инкриминираната продължавана престъпна дейност, подсъдимият продължил осъществяването й в относително обособена времева рамка от 07.02.2020г. до неустановена дата през м. 02.2020г. в гр. Бургас. В хронологически порядък осъществяваната продължавана престъпна дейност е извършвана впоследствие на неустановена дата през м.април 2020 г. в кваритра в гр. В., на неустановена дата през м. април 2020 г. в квартира в гр. **на неустановена дата през м.май 2020 г. в квартира в гр. В. Т., до финализирането й в периода от неустановена дата през м. юли 2020 г. до 25.07.2020 г. в квартирата в жк Л. в гр.Б.

Териториалната и материална обособеност на отделните престъпни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, и конкретно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт не съответстват на посочения в неопределен ракурс израз „многократно“ в диспозитивната част на обвинителния акт и не изпълняват критериите за надлежно, съобразено със закона обвинение чрез диференцираното индивидуално излагане на отделните престъпни актове, обосноваващи правната квалификация по чл.26, ал.1 НК. Като правна квалификация на инкриминираната престъпна деятелност в посочения от прокурора период от 19.12.2019 г. до 25.07.2020 г. е прието, че същата осъществява общо престъплението по 159а, ал.2,т.6, вр.ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК. Доколкото разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК цифрово е посочена като част от съставомерността на престъплението, за което обвиняемия е предаден на съд и се търси реализация на наказателна отговорност чрез постановяване на съдебен акт по този текст, то след като прокурорът счита, че са налице условията и предпоставките за приложение в конкретния случай на разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК, следва да обособи в диспозитива на обвинението отделните деяния , изпълващи съдържанието на продължаваното престъпление в съотношение с изложената фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е част от фундаменталните и изначални изисквания, обезпечаващи възможността обвиняемият ясно и точно да разбере, за какво точно престъпление е обвинен в неговите тясни параметри чрез съдържателно и композиционно посочване, в кои конкретни индивидуални деяния е проявено, при точно посочените условия в обвинителния акт. Конкретизирането на отделните престъпни деяния, свързано с приложението на разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК в конкретния случай, е необходимо и задължително, т.к. те са част от съставомерността на престъплението, за което прокурорът е посочил, че има достатъчно данни за да внесе обвинителен акт в съда. Необходимо е да е налице правно единствено между словесното и цифрово изписване на престъплението от страна на държавното обвинение, както и да е налице такова единство между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, а също и между обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняемия в това му качество, така че обвинителната теза да не води до неяснота и противоречие в повдигнатото обвинение, което от своя страна да ограничава правото на защита на обвиняемото лице. Тази неяснота в заключителната част на обвинителния акт относно възприетото от прокурора води на свой ред и до нарушаване правото на защита на обвиняемото лице, както и до невъзможност от постановяване на един краен и стабилен съдебен акт от съда, още повече ако обвиняемото лице предпочете и изяви желание да се ползва от някоя от диференцираните процедури по НПК за по-бързо приключване на наказателното производство.

В чл. 26 НК е дадено и легално определение на понятието “продължавано престъпление”, като в него са очертани неговите признаци, както от обективна, така и от субективна страна. В синхрон с тази дефиниция в константната съдебна практика, а и в правната доктрина безусловно се приема, че при тази категория престъпления (макар и също да се касае до едно престъпление) фактът на единството на престъплението произтича не до отразени в материалноправната норма специфики в конструкцията на определен вид престъпление, а от единството на две или повече еднородни прояви, всяка от тях осъществяващи състав на едно и също престъпление, обединени в едно цяло поради наличието на обективна и субективна връзка между тях, като последващите, прояви се явяват като продължение на предшестващите и то по начин, че причинените общественоопасни 2 последици се обединяват в общ съвкупен резултат. Следва обаче още веднъж да се акцентира, че еднородността на проявите предвид особената връзка между тях, разграничаваща продължаваното престъпление от еднородната реална съвкупност, не обуславя извод за възможността за произволното им окрупняване, т.е.сливане чрез неясни,общи и твърде вариативни формулировки като многократно извършвано с бланкетната прибавка „в условия на продължавано престъпление“.

В този смисъл изискванията за правно-техническо прецизиране на обвинението като интегрален елемент от критериите за неговата яснота, изчерпателност и разбираемост от обвиняемия налагат всякога стриктно диференциране на отделните реализирани неправомерни прояви като компонент от структурата на инкриминираното продължавано престъпление.

Не на последно място, съдът следва да припомни и,че законът е поставил едно ограничение във връзка с приложението на чл. 26 НК – продължавано престъпление не може да има, когато отделните прояви представляват престъпления против личността на различни граждани.

Производен извод от тази забрана е и невъзможността продължаваното престъпление като конструкция на материалното право да обосновава наличието на едно единно престъпление, в случаите като настоящия, когато се твърди, че престъплението е с непосредствена насоченост против личността на две пострадали лица, дефинирани в обвинителния акт като група от хора, а систематичното място на престъплението по чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 НК е именно в Раздел 9, към Глава 2 „Престъпления против личността“.

При това положение, предвид допуснатото на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на обвиняемото /подсъдимо в настоящото производство/лице да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, което може да бъде коригирано чрез прецизиране на обвинението и новото му предявяване на обвиняемия/подсъдим. Предвид изложеното съдът намира, че са изпълнени предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на досъдебното производство на прокурора.

На основание чл.249, ал.1 и ал. 2 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, че делото е подсъдно на съда.

КОНСТАТИРА, че няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, предвид което

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 392/2023 г. по описа на БРС.

ВРЪЩА ДП № 41/2021 година по описа на ОДМВР – град Бургас на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на настоящото определение нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, касателно произнасянето по допускането на отстранимо съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство на основание чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 НПК в едноседмичен срок от днес пред БОС.

В останалата си част определението е окончателно.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3