Решение № 367 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. ***, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.ева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600769 по описа за 2023 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда от 28. 05. 2021 г. по НОХД № 746/21 г на Софийският градски съд, НО, 34 състав, подсъдимият Г. Д. П. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че:

На 25. 02. 2019 г. около 21.00 часа, в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, задна част на блока,в обособено помещение - работилница и пред нея е направил опит умишлено да умъртви Н. Й. Д., като му нанесъл с нож няколко порезно - прободни рани по дясна странична повърхност на шията, дясна челно-слепоочна област, задна повърхност на лява мишница и предмишница, по длА.та повърхност на пети пръст на лява ръка, които наранявания реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като смъртта на пострадалия би настъпила за много 1 кратко време от външна кръвозагуба, като изпълнителното деяние е останало недовършено поради независещи от дееца причини, а именно - пристигането на екип на ЦСМП и транспортирането му в УМБАЛ „Св. А.“, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпява при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от наказанието времето, през което подсъдимият П. е бил задържан в досъдебното производство по реда на ЗМВР.

Подс. Г. П. е ОСЪДЕН да заплати на Н. Й. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното от него престъпление, платима ведно със законната лихва, считано от 25. 02. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Предявения иск за горницата до първоначално предявения размер от 100 000 лева е ОТХВЪРЛЕН както и претенцията за заплащане на законна лихва върху тази горница.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е ОТНЕТО в полза на държавата вещественото доказателство един брой нож с дръжка от рог.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати на Н. Й. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство в размер на 350.00 лева, , да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 1 602.90 лева - разноски в досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 240.00 лева представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СДВР.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди да изтече срока за обжалване в СГС е постъпила въззивна жалба от адвокат А. Р. А. - защитник на подсъдимия Г. Д. П..

Жалбата има следното основно съдържание:

2

Наложеното наказание е явно несправедливо, въпреки приетото от съда наличие на предпоставките за прилагане на чл.55 от НК като по-благоприятен за дееца.Определеното наказание шест години лишаване от свобода явно не съответства на извършеното от обвиняемия деяние. Това е така, защото от страна на потърпевшият е била нанесена същата по своите правни и медицински критерии телесна повреда на подсъдимия, което е било повод за него да отвърне с причиняване на лека телесна повреда на потърпевшият. От деянието животът на потърпевшият не е бил застрашен в нито един момент, нито към момента на нанасяне на нараняванията, нито при последващата медицинска обработка на раните. Отправя се искане за намаляване на наказанието с приложението на чл.66 от НК,като бъде приложен закон за полеко наказуемо престъпление.

По отношение на гражданския иск се иска цялостното му отхвърляне.

На първо място поради липса на искане към съда за осъждане на лицето молбата не съдържа какво иска ищеца от самият съд, на второ място заради недоказан по размер, тъй като се касае за неимуществени вреди. На второ място се твърди прекомерност на присъдената сума, която по никакъв начин не отговаря на тежестта на претърпените от пострадалия болки и страдания.

Преди да изтече срока за обжалване е постъпила в СГС е постъпила въззивна жалба от гражданския ищец Н. Й. Д. в качеството му на граждански ищец, чрез адв. А. П. и адв. Е. Ж. негови.

Жалбата има следното основно съдържание:

Размерът на присъденото от съда обезщетение е несправедлив и необосновано нисък. Това се дължи на обстоятелството, че съдът не е направил съвкупна и цялостна преценка на доказателствения материал, като не е взел предвид и съдебната практика по идентични казуси или по казуси, по които причиненото увреждане е значително по-леко, докато обезщетенията са в по-висок размер. Приетите по делото множество експертни заключения за причинените наранявания, дават основание те да бъда окачествени като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ само заради 3 навременното оказване на спешна медицинска помощ от медицинския екип на ЦСМП, който е пристигнал на място. Не е взето предвид от съда, че по делото е установено, че възстановителният период е продължил повече от 30 /тридесет/ дни, което от своя страна допълнително е утежнило ежедневното психическо и емоционално състояние на доверителя ни Н. Д., допринесло е за последващо емоционално преживяване на инцидента и последствията от него, както и е причинило физическа немощ вследствие на кръвозагубата.

При определяне размера на обезщетението решаващият състав не е взел предвид и трайната съдебна практика по подобни случаи, в която се установява, че се присъждат дори по-високи обезщетения от настоящото по случаи, в които от дадено престъпно деяние са причинени значително по-леки по степен, качество и интензитет увреждания на физическото, психическото и емоционалното здраве на пострадалото лице.

Изтъква се, че така определеното обезщетение от решаващия състав на СГС в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева е несправедливо, необосновано и несъответстващо на претърпените от Н. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и душевни болки, страдание, чувство на страх за живота му, несигурност и уплах и безпомощност. Поради което, се иска отмяната на присъдата в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за горницата над 6000 лева до първоначално предявения размер от 100 000 /сто хиляди/ лева и се искаосъждането на подсъдимия Г. Д. П. да заплати на пострадалия обезщетение за причинени неимуществени вреди в пълния първоначално предявен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Освен въззивна жалба от гражданския ищец Н. Й. Д. в качеството му на граждански ищец, чрез адв. А. П. и адв. Е. Ж. неговите повереници е постъпил и отговор на въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник.

Отговорът е със следното основно съдържание:

Твърдението в жалбата на подсъдимия ,че определеното от съда наказание, макар да е под минимума, не съответства на извършеното от обвиняемия е неоснователно. Не отговаря на истината твърдението , че 4 подсъдимият е причинил лека телесна повреда, в резултат на която животът и здравето на пострадалия не били застрашени в нито един момент. На първо място, причиненото увреждане не може да бъде квалифицирано като лека телесна повреда, тъй като в хода на делото е установено, че подсъдимият е нанесъл на Н. Д. с нож няколко порезно - прободни рани по дясната странична повърхност на шията, дясната челюстно-слепоочна област, задна повърхност на лява мишница и предмишница, по длА. повърхност на пети пръст на лява ръка. Изрично е посочено, че смъртта на пострадалия би настъпила за много кратко време от външна кръвозагуба като изпълнителното деяние е останало недовършено поради независещи от дееца причини, а именно -пристигането на екип на ЦСМП и транспортирането на доверителя ни в УМБАЛ „Св. А.“. Поради това и предвид средството, с което е извършено инкриминираното деяние, а също и областите на тялото, в които са насочени атаките, респективно сериозната възможност за летален изход, предотвратена единствено от намесата на екип на ЦСМП, се твърди, че причиненото разстройство на здравето, временно опасно за живота на потърпевшия, попада в хипотезата на чл. 129, ал. 2 от НК.

На следващо място, не може да бъде споделено твърдението, че животът на пострадалото лице не е бил застрашен в нито един момент. Касае се за нанасяне на множество удари с нож, насочени към жизненоважни за човешкото тяло зони - дясната странична повърхност на шията, дясната челюстно-слепоочна област. В хода на досъдебното производство са изготвени и приети множество експертни заключения за причинените наранявания, като причината същите да бъда окачествени като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ е навременното оказване на спешна медицинска помощ от медицинския екип на ЦСМП, който е пристигнал на място. По делото са налице множество доказателства, в т.ч. и съдебно - медицински удостоверения по отношение на пострадалото лице, от съдържанието на които се установява особената жестокост на извършеното деяние така и съзнаването от страна на извършителя за извършваните действия и претърпените от пострадалия болки и страдания, поради обстоятелството, че същият е бил в съзнание при понасяне на ударите с хладно оръжие - нож, респективно причиняване на порезно-прободните рани.

По делото безспорно е установено - видно от изготвените медицински експертизи, че пострадалият се е опитвал да се защити с голи ръце срещу 5 нападението с нож, откъдето са и причинените му наранявания на задната повърхност на лява мишница и предмишница и по длА. повърхност на пети пръст на лява ръка, следователно той се е борил за живота си, опитвайки да отблъсне нападението. С оглед на това е безспорно установено, че пострадалият Н. Д. е съзнавал опасността от загуба на живота си в моментите на нанасяне на ударите.

С оглед изложеното се иска така определеното наказание е справедливо и не следва да бъде изменяно и да не бъде прилаган закон за по-леко наказуемо престъпление.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна. Софийският градски съд мотивирано и обосновано е анализирал всички доказателства, установяващи фактическата обстановка и начина, по който е извършено деянието - удар с нож в жизненоважни части на тялото. Удар, който е могъл да предизвика смърт, но смъртта не е настъпила по независещи от дееца причини. Счита, че доказателствата са достатъчни и първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Повереникът на ч. обвинител и гр. ищец адв. Ж. подкрепя казаното от прокурора относно наказателната част на присъдата. Поддържа жалбата относно гражданската част. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и несправедлив е несправедлив. Сочи, че пострадалият е осъзнавал, пазейки се с голи ръце от ножа, че всеки момент може да настъпи летален изход и да приключи живота му.Този шок следва да бъде обезщетен по справедлив начин с по-високо обезщетение. Моли да бъде отменена присъдата в отхвърлителната й гражданска част, като бъде определено повисоко обезщетение по справедливост.

Защитникът на подсъдимия адв. А. моли размерът на наказанието да бъде намален да размер позволяваш условно осъждане.

6

В лична защита подсъдимият заявява, че поддържа заявеното от защитника му и изразява съжаление за извършеното.

В последната си дума подсъдимият изразява съжаление моли да му се даде възможност да се поправи.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че съставът на СГС е приел следната фактическата обстановка: