Решение № 139 от 13.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Враца, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500163 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството е по реда на чл. 521 ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. Х. Ц. и С. Г. Ц. и двамата от с. ***, обл. Враца, против действия на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Ц. по изп.д.№ 661/2021 г.

От жалбата може да бъде направен извод, че се обжалват следните действия на ЧСИ И.

Ц.:

1/ Двамата жалбоподатели Ц. Ц. Ц., в качеството си на длъжник по обезпечено вземане по договор за особен залог от 21.07.2020 г., и С. Г. Ц., в качеството си на съпруг недлъжник, обжалват Постановление на ЧСИ И. Ц. от 24.03.2022 г., с което е определена равностойността на липсваща вещ по реда на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ вр. чл. 521, ал. 2 ГПК. Твърди се, че постановлението за определяне равностойността е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че съдебният изпълнител не е взел предвид, че при погиване на вещта се погасява самото заложно право, а неправилно се е доверил на изявленията на представителя на кредитора, че вещта съществува към сключване на договора за залог и след това. Релевирани са доводи, че по делото са налице данни, че вещта е погинала следствие на пожар. Посочено е, че договора за залог е сключен по документи. В подкрепа на твърденията си, че залогът е учреден само въз основа на документи, без реално 1 заложената вещ да съществува си твърдения жалбоподателите представят договор за предходен особен залог на същата вещ между същите страни.

Постановлението се оспорва и с довода, че равностойността на вещта е посочена в самия договор за особен залог, в който случай не следвало да се определя нова оценка.

Постановлението за определяне на равностойността се обжалва и със съображения, че пазарната стойност на оценяваната вещ е завишена. Твърди се, че заключението на вещото лице е некомпетентно и необосновано дадено, а от разпита му пред ЧСИ се извежда, че може да бъде направена обоснована промяна в цената с оглед обясненията на представителя на заложния кредитор, за да се види реалното състояние на вещта към днешна дата. Твърди се, че от заключението не ставало ясно към коя дата е оценена вещта. При тези съображения се иска да бъде назначено ново вещо лице, което да даде реална оценка на вещта, ако не бъде възприет довода, че равностойността на вещта е посочена в самия договор за особен залог.

2/ Двамата жалбоподатели Ц. Ц. Ц., в качеството си на длъжник по обезпечено вземане по договор за особен залог от 21.07.2020 г., и С. Г. Ц., в качеството си на съпруг недлъжник , обжалват разпореждане на ЧСИ И. Ц., с което са определени дължимите такси по изпълнителното дело в размер на 5205,59 лева, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 24.03.2022 г. до първия длъжник, а също и в постановление от 24.03.2022 г. за сумата от 748,30 лева. Твърди се, че няма изричен акт на ЧСИ, с който са начислени тези такси; няма и издадени сметки, както изисквал ЗЧСИ; а дължимата сума била дадена общо, без да е конкретизирана по пера, което я прави незаконосъобразна, тъй като не е възможно да се провери за какви такси се дължи. Посочва се, че в общата сума е включена такса по т.

26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ, без да е посочен размера й и без да е събрана каквато й да е сума по делото, върху която тя да се начисли. Релевиран е довод, че не е ясно при това положение в отразените такси и разноски в постановлението от 24.03.2022 г. в размер на 748,30 лева влизат ли в посочените общи такси и разноски от поканата за доброволно изпълнение в размер на 5205,59 лева. Твърди се - от друга страна, че разноските за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 198,30 лева са приети от ЧСИ с постановление от 20.09.2021 г., а с постановление от 24.03.2022 г. се начислявали отново такси за образуване и водене на изпълнителното дело.

3/ Двамата жалбоподатели Ц. Ц. Ц., в качеството си на длъжник по обезпечено вземане по договор за особен залог от 21.07.2020 г., и С. Г. Ц., в качеството си на съпруг недлъжник, обжалват обективирани в покана за доброволно изпълнение, изпратена до първия от тях, от 24.03.2022 г, продължаващи изпълнителни действия по отношение на единствения жилищен имот, представляващ съпружеска имуществена общност, който считат за несеквестируем – ½ ид. част от УПИ 14, пл. № 24, кв. 34 по плана на с. ***, обл. Враца, целият от 560 кв.м., ведно с две южни стаи на втория етаж и задна южна стая първия етаж от намиращата се в него жилищна сграда, чрез насрочване на опис за 28.04.2022 г. В подкрепа на твърденията си, че имотът е несеквестируем, се иска да бъде присъединено към настоящото дело в.гр.д.

№ 476/2021 г. по описа на Окръжен съд– Враца, в което дело били налични доказателства за 2 това обстоятелство.

При тези доводи се иска обжалваните действия да бъдат отмени. Претендират се разноски. Към жалбата е представен договор за особен залог на движими вещи от 17.01.2020 г., сключен между Ц. Х. Ц. и "ВП Брандс Интернешънъл" АД.

В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението по делото като не са посочени конкретни доводи за това.

Препис от жалбата е връчен на взискателя и заложен кредитор по изп. дело – "ВП Брандс Интернешънъл" АД, който в срок е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Заложният кредитор счита, че разполага със заложно право, което не е погасено поради погиване на вещта преди учредяване на залога, защото заложният длъжник не е представил доказателства от компетентните органи, установяващи това обстоятелство. Отделно от това възразява, че твърденията на жалбоподателите са безпротиворечиви, като се твърди, че вещта е съществувала към датата на учредяване на залога и е била налична, в добро състояние и годна за ползване, като представител на заложния кредитор я е инспектирал и направил оценка за състоянието й. С оглед доказването на тези факти се иска да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане – служителя на заложния кредитор, който е извършил на място инспекцията и оценката, а именно Г. В. И.. В допълнение се навеждат доводи, че заложният длъжник е бил надлежно уведомен, че се пристъпва към изпълнение върху вписания в ЦРОЗ особен залог и се иска предаване на заложената вещ. Посочва, че ЧСИ Ц. няколко пъти е уведомила длъжника и му е посочила конкретни дати за предаване на вещта, но такова не е последвало и вещта не е намерена на адреса на длъжника. Заложената вещ не е открита дори и при оказаното съдействие от органите на полицията, поради което било пристъпено към определяне на нейната равностойност. Заявява се, че поп повод ненамирането на веща, респ. на нейното откриване и предаване, е инициирано и образувано досъдебно производство при РУ-Мездра, което не било приключило.

Възразява се срещу приемането на приложения към жалбата договор за особен залог на движими вещи от 17.01.2021 г., сключен между същите страни за същата вещ, с довода, че се отнася за друг залог, а не за този, по който е пристъпено към изпълнение. Отделно счита, че с представянето на този договор не се установява твърдението, че преоцесният договор за особен залог е сключен само въз основа на документи. Излагат се доводи, че заключението е обосновано и правилно, а искането за назначаването на ново – неоснователно.

Изразява се становище, че искането за спиране на изпълнението по делото е неоснователно и като такова се моли да бъде оставено без уважение с довода, че липсват конкретни факти, които да обосновават спирането.

При тези доводи се иска обжалваното постановление да бъде потвърдено. Към възражението са приложени заявление за вписан особен залог с вх. № 2020080302156 при ЦРОЗ и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от 02.03.2021 г.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в 3 които изразява становище за неоснователност на жалбата. В становището подробно е описана хронологията на събитията и предприетите действия по изпълнителното дело, а именно че изпълнителното производство е образувано на основание чл. 35, ал. 1 ЗОЗ въз основа на извлечение от ЦРОЗ за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение, които са пряко изпълнително основание, въз основа на което заложният кредитор може да образува изпълнително производство за предаване на имуществото, обект на залога от заложния кредитор Ц. Ц., а в случаите на негова липса да поиска прилагане разпоредбата на чл. 521, ал. 2 ГПК. Посочва, че е било насочено действие по предаване на вещта за 11.05.2021 г., за което длъжникът бил уведомен, но вещта не била открита и предадена на взискателя. Затова взискателят поискал да бъде събрана нейната равностойност от останалото имущество на заложния длъжник. Съдебният изпълнител определил равностойността на вещта с постановление от 20,09.2021 г., което било отменено с решение № 27/16.02.2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца с мотива, че правилно било пристъпено към определения на равностойността на веща, но не й нейната цена. В изпълнение на указанията съдебният изпълнител насрочил изслушване на страните за 24.03.2022 г., за която датата уведомил страните и вещото лице. След изслушване на представител на взискателя, на вещото лице, запознаване с изготвената оценка и при отсъствие на заложния длъжник била определена пазарната стойност на вещта - колесен трактор, марка/модел JOHN DEERE 6910, цвят - зелен/бял, рама № L06910V264292, година на производство 2000г., с рег.№ВР***, свидетелство за регистрация № *** А, с дата на първоначална регистрация 27.04.2012г. и дата на вписване в регистъра 04.12.2012г., в размер на 49793,00 лева. При тези факти, ЧСИ намира действията си за законосъобразни, като възразява срещу твърдението вещта да е погинала с довода, че доказателства за това не се съдържат по делото. Посочва, че с оглед указанията на съда е следвало да бъде извършена оценка на вещта. Релевира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за датата на изслушването за определяне на равностойността на вещта, но не се е явил, не се е запознал с нея. Навежда довод, че вещото лице изрично е посочило кое може да доведе до промяна на оценката – актуална справка на моточасовете и състоянието към датата на определяне на равностойността. Съдебният изпълнител намира за неоснователна жалбата, насочена срещу разноските, като посочва, че в поканата за доброволно изпълнение фигурират следните суми: 49793,00 лева неолихвяеми вземания /определената равностойност на вещта/, 5205,59 лева такси по Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ, в това число и такса по т. 26 от нея, събрана върху вземанията на заложния кредитор и ТД на НАП Враца, както и публични държавни вземания към ТД на НАП Враца в размер на 6085,41 лева. Релевира, че към поканата е приложено постановление за разноски, с което са приети платени от взискателя такси в размер на 748,30 лева, за които са издадени фактури и сметки по чл. 79 ЗЧСИ, представляващи такси за извършени действия, административни такси и такса за вещото лице. В мотивите са описани поотделно таксите, включени в тази сума и техният размер, като е направено уточнение, че сумата от 748,30 лева са такси, сумата от 3849,10 лева е такса по т. 26 от тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ върху вземането на заложния кредитор, сумата от 608,20 лева е такса по т. 26 от тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ 4 върху вземането на ТД на НАП Враца. При тези съображения иска жалбата да бъде оставена без уважение.

След извършена служебна проверка за допустимостта и редовността на подадената жалба, съдът е приел, че същата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл. 436, ал.1 ГПК, но е недопустима като насочена против необжалваеми от съответното лице действия на съдебен изпълнител в частта, в която в която С. Г. Ц. обжалва Постановление на ЧСИ И. Ц. от 24.03.2022 г., с което е определена равностойността на липсваща вещ по реда на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ вр. чл. 521, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която С. Г. Ц. обжалва разпореждане на ЧСИ И. Ц., с което са определени дължимите такси по изпълнителното дело в размер на 5205,59 лева, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 24.03.2022 г., изпратена до Ц. Х. Ц., а също и в постановление от 24.03.2022 г. за сумата от 748,30 лева.