Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1570 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1516/2025
Вид
Определение № 1570
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. София, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501516 по описа за 2025 година

С определение № 5843 от 25.03.2025 г., СГС, ГО, по гр.д. № 2259/25 г., оставя без разглеждане като недопустима жалба на ЗАД „Алианц България“ АД“.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ЗАД „Алианц България“ АД.

Твърди, че ЧСИ Б. е възприел обичайна практика, при която не се произнася по искания за прекратяване на производството, но волята на изпълнителя да продължи изпълнението се извежда от обстоятелството, че той кани страната да заплати разноски. В жалбата се цитира практика, в която съдилищата са се занимали с откази, обективирани в съобщения. Счита, че няма друг ред, по който да се задължи ЧСИ да постанови изрично постановление за отказ. Намира, че Камарата на ЧСИ не е компетентен орган, който да реши дали ЧСИ Б. правилно е отказал да прекрати производството. Излага подробни аргументи относно неоснователността на отказа.

Ответникът по жалбата „Ауто Тур 777“ ЕООД оспорва същата.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред ЧСИ М. Б. е образувано изп.д. № 6593/24 г., по искане на „Ауто Тур 777“ ЕООД срещу ЗАД „Алианц България“ АД. На изпратена покана за доброволно изпълнение застрахователното дружество е депозирало възражение (л. 8), в което е заявило, че е налице плащане, че следва да се прекрати изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по производството следва да се оставят в тежест на взискателя. В съобщение изх. № 02689 от 14.01.2025 г. ЧСИ Б. е посочил какъв е размерът на дължимите суми като авансови такси и тези по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, които се дължат от застрахователя.

1

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Приложима е практиката (постановявана и от настоящия състав), отразена в актове на апелативната инстанция като определение № 1532 от 20.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1674/2024 г., САС, определение № 2976 от 19.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2215/2024 г., САС, определение от 24.11.2021 г. по ч. гр. дело № 3573/21 г., определение № 254 от 27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 293/2020 г., определение № 515 от 17.02.2020 г. по ч. гр. д.

№ 633/2020 г., определение № 1572 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1991/2018 г., определение № 880 от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 648/2019 г. и др. Няма спор, че чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК предвижда възможност на длъжника да обжалва отказ на съдебни изпълнител да спре, да прекрати или да приключи производството. В цитираните погоре актове се приема, че отказите на съдебните изпълнители да извършат посочените действия (а в случая – да се прекрати изпълнителното производство), когато те са мълчаливи, а не изрични, не могат да бъдат контролирани по съдебен ред. По аргумент от разпоредбата на чл. 434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е непозната за съдебното изпълнение, тъй като спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен писмен акт. Както е приемал САС, законът не предвижда възможност да се обжалва мълчалив отказ, доколкото всеки акт или действие на съдебния изпълнител трябва да бъдат обективирани в писмен вид (разпореждане, постановление или протокол по арг. чл. 434, ал. 1 и ал. 2 ГПК). В случай, че ЧСИ е обективирал изричен отказ в съобщение до длъжника, няма пречка неговата законосъобразност да бъде проверена от съда, но настоящият случай не е такъв. Изпратеното съобщение до частния жалбоподател не съдържа отказ за прекратяване, а само произнасяне относно дължимите разноски. Такъв акт (касаещ разноските) подлежи на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, но такова не е сторено. Отделно от това следва да се има предвид, че възражението, във връзка, с което е изпратено спорното съобщение с изх. № 02689 от 14.01.2025 г. от ЧСИ Б., е съдържало искане за прекратяване на производството и за възлагане на разноските в тежест на взискателя. Очевидно е, че ЧСИ не се е произнесъл по искането за прекратяване, а е разгледал само втората част от искането на длъжника. Няма пречка последният да поиска допълване или да отправи ново самостоятелно искане за прекратяване, ако счете, че са налице предпоставките за това.

Такъв изрично обективиран акт би подлежал на обжалване.

Предвид казаното постъпилата частна жалба следва да се остави без уважение от апелативната инстнация, тъй като СГС надлежно е оставил без разглеждане жалбата на застрахователя.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД „Алианц България“ АД“ срещу определение № 5843 от 25.03.2025 г., СГС, ГО, по гр.д. № 2259/25 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3