Определение № 421 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000399 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 11.02.2026 г. на ищеца „Евроинс Иншурънс Груп“ АД срещу определение № 305/20.01.2026 г. по т. д. № 2049/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което е прекратено исковото производството.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че липсва международна компетентност за българските съдилища по чл. 7, т. 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Сочи се, че такава паралелна компетентност съществува както за съдилищата по мястото на вредоносното събитие, така и по мястото на настъпване на вредата, каквато хипотеза била наличе в случая. Твърди се, че процесните вреди не се изчерпвали само с намаляване на активите на румънското дружество „Евроинс Румъния“, а се изразявали в преки негативни последици за ищеца като акционер и кредитор, вкл. обезценка на инвестицията, намаляване на икономическата стойност на участието, влошаване на финансовите показатели и счетоводно отразяване на загуби. Тези последици били настъпили в България, където се намира седалището, управлението, счетоводството на ищеца и където се формирал неговият финансов резултат и се намирал центърът на имуществените му интереси, а това било и мястото на настъпване на вредите под формата на икономически загуби. Поддържа се, че ирелевантни към компетентността са обсъжданите от съда въпроси относно затруднението при събиране на доказателства по спора и с процесуалната целесъобразност. Неправилно било прието и, че спорът П.дал в изключителната компетентност на съда по несъстоятелността по Регламент /ЕС/ 2015/848, който не бил приложим, както и правилата на КМЧП. Твърди се, че въприетото от първоинстанционния съд тълкуване водело до практически отказ от правосъдие и било несъвместимо с принципа за ефективна съдебна защита по чл. 47 ХОПЕС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Евроинс Иншурънс Груп“ АД, регистрирано в България, с искова молба от 17.10.2025 г., с която срещу „Читр Филиал Букурещ Спрл“ /“Citr Filiala Bucuresti Sprl“/, регистрирано в **********А. П. / А. Р./ и П. Д. К. /P. D. C./, живущи в **********е бил предявен иск за солидарно заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща част от сумата 23 078 794 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че ищецът е мажоритарен акционер с 98,50 % от капитала на Застрахователно дружество „Евроинс Румъния Асигураре – Реасигураре“, регистрирано в **********учредено при упражняване на свободата на предоставяне на услуги в ЕС. С решение от 9.06.2023 г. по търговско дело № 8813/2023г. на съд в гр. Букурещ, който е съд по несъстоятелност, по отношение на Застрахователно дружество „Евроинс Румъния Асигураре – Реасигураре“ е било открито производство по несъстоятелност, като последица от отнет на 17.03.2023г. от румънския застрахователен регулатор лиценз на това дружество да осъществява застрахователна дейност в **********наложено от промяна в регулаторната рамка. В производството по несъстоятелност за съдебен ликвидатор (с функции, идентични на синдика по българския закон) бил назначен първият ответник „Читр Филиал Букурещ Спрл“, като конкретните действия били възложени на втория ответник А. П. в качеството й на завеждащ правния отдел на дружеството ликвидатор, чиито действия от своя страна били под надзора на третия ответник, заемащ длъжността изпълнителен директор. Твърди, че в хода на производството по несъстоятелност ответниците осъществили действия и бездействия, в резултат на които актив на румънското дружество в несъстоятелност не бил отразен в документите пред съда по несъстоятелността, което по същество представлявало отписване на актива. Навеждат се предположения, че пропускът е резултат на договореност, постигната във вреда на румънското дружество, неблагоприятните последици от които търпи ищецът като мажоритарен собственик на дружеството в несъстоятелност. Ищецът бил отправил искания до ликвидатора да представи документи относно активите на дружеството, но не получил такива, а публикуваната информация на интернет страницата на ликвидатора, касаеща това производство по несъстоятелност, била непълна. Твърди се, че правните действия в процедурата по несъстоятелност се публикували на интернет страница, поддържана от съответния съд по несъстоятелност в Букурещ, но достъпването на информацията било затруднено, тъй като тя не била подредена и отварянето на файловете отнемало продължително време. Поддържа, че увреждащото ищеца поведение е общо на ответниците, поради което носят солидарна отговорност за вредите от него, тъй като всеки един от тях е допринесъл за вредата – първият и вторият ответник не включили актив на румънския търговец пред съда по несъстоятелността, а третият ответник не упражнил контрол за правомерност на извършените действия/бездействия. Пояснява, че „отписаният“ по този начин актив са вземания на „Евроинс Румъния“ към „Алианц Се Реиншурънс“ – Мюнхен, възникнали от два договора за презастраховане от 2022 г. и от 2023 г. между „Евроинс Румъния“ и „Алианц РЕ“, по който германското дружество дължало на румънския застраховател презастрахователни плащания в размер на 17,3 млн евро. Твърди се, че поради невключването на този актив ищецът, като мажоритарен акционер в дружеството в несъстоятелност, търпял загуби в същия размер, тъй като активите му намалявали с тази сума. Вредите настъпвали за ищеца в България, тъй като тук било седалището му и тук то формирало своя счетоводен резултат /печалба – загуба/, изготвя ГФО, консолидиран финансов отчет за цялата застрахователна група и отчита и заплаща данъците си, както и изпълнява регулаторните си задължения. Поддържа, че вредите са резултат от вредоносни действия и бездействия на ответниците, поради което отговорността им била солидарна.

Заявява, че българският съд е международно компетентен по делото, като компетентността му произтичала от чл. 7, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

В уточнителна молба от 29.12.2025 г. /във връзка с разпореждане от 13.11.2025 г./ ищецът е заявил, че настоящото дело не било в обхвата на Регламент /ЕС/ 2015/848, а е в обхвата на 2

Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Заявява, че вредата се изразявала в намаляване стойността на дяловото участие /акциите/, притежавано от ищеца в румънското дружество, която вреда са считала за възникнала в юрисдикцията на инвеститора, т.е. по седалището на ищеца, като вредата се съизмерявала с отписаните от ликвидатора вземания по презастрахователни договори.

За да постанови обжалваното определение от 20.01.2026 г., с което е прекратил исковото производство, първоинстанционният съд е приел, че липсва международна компетентност за българските съдилища по чл. 7, т. 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 /а и по чл. 18 КМЧП/, тъй като твърдяното вредоносно деяние не е извършено на територията на България. Приел е, че твърдяната вреда, съизмеряваща се с „отписан“ актив, е такава за румънското дружество в несъстоятелност, а не на ищеца, и тя е настъпила в Румъния. Посочил е и, че компетентността на румънските съдилища е съответна и на принципа на ефективност на съдебното производство, тъй като ответниците имат седалище и местоживеене в **********което ще улесни и събирането на доказателствата по делото.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на частни жалби съдът служебно проверява законосъобразността на обжалвания акт, като не е ограничен от оплакванията в жалбата – така ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК.

Предмет на въззивен контрол е определение, с което е приета липса на международна компетентност за разглеждане на сезиращия съдебен граждански спор и което подлежи на обжалване съгласно чл. 28, ал. 3 КМЧП. За международната компетентност съдът следи служебно /чл. 28, ал. 1 КМЧП и чл. 28 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012/, без значение дали за това е наведен довод от страна по делото. Последицата от липсата на такава не е препращане на делото на компетентния съд, а цялостно прекратяване на производството поради прогласена международна некомпетентност на съдилищата в Република България, след което грижа на ищеца е дали и кога ще заведе ново дело пред компетентните чуждестранни съдилища, без да може да се ползва от последиците от датата на образуване на прекратеното дело – те не се запазват, за разлика от препращането на дело при вътрешна неподсъдност /чл. 118, ал. 2, изр. 2 ГПК/.

Поради това е ирелевантно дали ответникът е направил отвод за липса на компетентност, тъй като такъв отвод не е необходим, за да прекрати съдът производството. Определено поведение на ответника обаче може да има значението на мълчаливо учредяване на компетентност /ако са предприети действия за защита по съществото на спора при липса на изрично възражение за некомпетентност – чл. 24 КМЧП и чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012/. Ето защо преди да се установят или отрекат всички възможности за международна компетентност на сезирания съд, вкл. и поради мълчаливо учредяване на компетентност, делото не подлежи на прекратяване, която проверка в конкретния случай не е изчерпана по настоящото производство, поради следното:

Приложимата нормативна уредба за международната компетентност по отношение на настоящия исков процес се съдържа в Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015 г., а не в българският КМЧП. Правилата на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. се прилагат, когато: 1) ответникът има местоживеене в държава членка на ЕС, или 2) независимо от местоживеенето на страните – в случаите на изключителна компетентност /чл. 24/, при изрично /чл. 25/ или мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, както и при исковете на потребител /чл. 18/ или на работник /чл. 21/. Съответно – до прилагане на КМЧП се стига, когато ответникът има местоживеене в трета държава и по Регламент /ЕС/ № 3

1215/2012 г. няма изключителна компетентност, споразумение за избор на съд /изрично или мълчаливо/ и не са предявени искове на потребител или работник. В конкретния случай не са налице хипотезите на компетентност, независещи от местоживеенето на страните. Ето защо приложимият нормативен акт зависи от обстоятелството дали ответниците имат местоживеене в държава членка на ЕС. Не е спорно по делото /самият ищец е посочил в исковата си молба/, че първият ответник е търговско дружество със седалище в **********а другите двама ответници са с местоживеене в Румъния. Република Румъния е член на ЕС, което обосновава приложимостта на Регламент /ЕС/ № 1215/2012.

Предявеният иск е за обезщетение за вреди, причинени от твърдяно непозволено увреждане, за което от ответниците се претендира солидарна отговорност. Приложима за този вид искове е общата международна компетентност по чл. 4 от посочения регламент /по местоживеенето на ответника/, а в допълнение и специалната компетентност по чл. 7, т. 2 относно деликтните искове – по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, тълкувано от СЕС в по-широк смисъл – освен местонастъпването на събитието, но и алтернативно местонастъпването на преките вреди /вж. така решение от 22.02.2024 г. по дело С-81/23 на СЕС и цитираните в него/. Казусът не П.да сред основанията за изключителна компетентност по чл. 24 от регламента, нито сред специалните хипотези за застрахователни, потребителски или трудови спорове. Няма и изрично уговорена между страните пророгация на компетентността по чл. 25.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181f58f7-96c0-4115-b63e-099e93b30c9e