Решение № 20 от 04.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. К., 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500159 по описа за 2024 година С решение № 218 от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 567/2023 г., Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Ю. Ш. Т. от с. К., общ. К., Т. И. Т. от с. К. №***, общ. К. и Х. И. М. от с. Г., общ. К., че ищците А. М. А. от К., общ. К., Ю. М. А. от с. К., общ. К., Е. К. В. от гр. Х. и С. К. В. от гр. Х., са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с пл. сн.

№ 66, кв. 26 по регулационния план на с. К., общ. К., с площ 1 125.00 кв.м., ведно с построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня на първия етаж, и от три стаи, коридор и баня на втория етаж, с подход от вътрешно стълбище, и едноетажна полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 32.00 кв.м., при посочени граници на поземления имот. С решението съдът е отменил, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № **, т.*, дело № ***/**.**.****г. по описа на нотариус с рег. № *** Д. Г.. Осъдил е Ю. Ш. Т., Т. И. Т. и Х. И. М. да заплатят на А. М. А., Ю. М. А., Е. К. В. и С. К. В. направените по делото разноски от 50 лева – държавна такса за образуване на делото, 10 лева – държавна такса за вписване на исковата молба, 1 500 лева – адвокатски хонорар и 45 лева – такси за удостоверения и преписи.

1

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Ю. Ш. Т., Т. И. Т. и Х. И. М., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват като неправилно. Излагат съображения, че са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти – поземлен имот и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска сграда, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендират разноски.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържат жалбата си.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е отговор на жалбата от въззиваемите А.

М. А., Ю. М. А., Е. К. В. и С. К. В. не е постъпил. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, молят съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са предявени от А. М. А., Ю. М. А., Е. К. В. и С. К. В.

(въззиваеми в тази инстанция) срещу Х. И. М., Ю. Ш. Т. и Т. И. Т.

(въззивници) искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху поземлен имот с пл. сн.

№ 66 в кв. 26 по регулационния план на с. К., с площ 1 125 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 32 кв. м., основани на наследствено правоприемство от наследодателя на ищците М. А.ов М.ов (М. А. М.) и давност.

Твърденията на ищците са следните: собственик на процесния поземления имот е бил техния наследодател М. А.ов М.ов (М. А. М.) – баща на първите двама ищци и дядо на третия и четвъртия ищец, който го е придобил от своя баща А. М.ов И.ов, който му го е предоставил като единствен син, през 1965 г. в полза на наследодателя на ищците – М. А.ов 2

М.ов, са били одобрени строителни книжа за изграждането на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, след което М. А.ов М.ов и съпругата му Ю. Х. М. (майка на първите двама ищци и баба на третия и четвъртия ищец) построили по стопански начин със свои средства жилищната сграда и процесната стопанска постройка, като в процесния имот са се родили и израснали децата им, от м. август 1966 г. – когато била построена жилищната сграда, до смъртта си през 1988 г. наследодателят на ищците М. А.ов М.ов живял в спорния имот със семейството си, през м. декември 1994 г. Ю. Х. М. заедно със сина си А. М. А. (първи ищец) заминали за Република Турция, като през януари 1996 г. Ю. Х. М. се върнала в спорния имот и живяла там до смъртта си през 2000 г., наследодателите на ищците – М. А.ов М.ов и Ю. Х.

М., владели процесния имот от 1966 г. до смъртта си – или повече от 20 години – първият, и повече от 30 години – втората, като са го придобили по давност през 1976 г., когато в тяхна полза е изтекъл 10-годишния давностен срок, след смъртта на М. А.ов М.ов през 1988 г. неговите наследници – преживялата съпруга Ю. Х. М. и техните деца А. М. А., Ю. М. А. (първите двама ищци) и И. М. М. (майка на на третия и четвъртия ищец) са придобили собствеността върху процесния имот, след смъртта на Ю. Х. М. през 2000 г. наследниците й А. М. А., Ю. М. А. и И. М. М. придобили собствеността върху процесния имот, а след смъртта на И. М. М. през 2018 г. нейната част от процесния имот са придобили нейните синове Е. К. В. и С. К. В. (трети и четвърти ищци).

Твърдят също, че през 1995 г. братът на наследодателката Ю. – И., съпругата му Ю. (първи ответник) и синът им Т. (втори ответник), помолили собствениците на процесния имот – ищците, да се настанят временно в тяхната къща, поради лошото състояние на собствената на И. и Ю. жилищна сграда, което не позволявало безопасното й обитаване, постигната била договорка между собственици на процесния имот и И., Ю. и Т., последните временно да ползват само първия етаж от жилищната сграда, като вместо да плащат наем, срещу ползването да заплащат дължимите за имота данъци и да осъществяват текущата поддръжка на имота, третата ответница Х. (дъщеря на И. и Ю.) никога не е живяла и не е владяла процесния имот, семейството на първите двама ищци, въпреки че не са ползвали спорната жилищна сграда като основно жилище, ежегодно посещавали имота, отсядали са в него и не им е било противопоставяно владение на трети лица.

3

Ответницата в първоинстанционното производство Х. И. М.

(въззивница) в представен по делото отговор твърди, че тя и другите двама ответници Ю. Ш. Т. и Т. И. Т. са придобили процесния поземлен имот, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска постройка, по давност в резултат на осъществено от тях от декември 1992 г. непрекъсното владение. Ответниците Ю. Ш. Т. и Т. И.

Т. не са подали отговор в законоустановения срок.

Предвид така изложените от страните твърдения, от значение за предявените искове са следните обстоятелства: собственици ли са ищците на процесния поземлен имот, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска постройка, и придобили ли са ответниците в първоинстанционното производство собствеността върху тях по давност в резултат на осъществено от тях непрекъснато владение от 1992 година.

Установено е по делото, че ищците са наследници на М. А.ов М.ов (М.

А. М.) и съпругата му Ю. Х. М., като първите двама от тях – А. М. А. и Ю. М.

А., са техни синове, а третият и четвъртият – по заместване на починалата им дъщеря И. М. М., т.е. техни внуци. Установено е също, че ответниците в първоинстанционното производство са наследници на И. Х. Т. (брат на наследодателката на ищците Ю. Х. М.), като първата от тях – Ю. Ш. Т., е негова съпруга, вторият – Т. И. Т., е негов син, а третата ответница Х. И. М. – негова дъщеря.

От одобрения на 04.10.1965 г. от Главния архитект при ОбНС – К. проект за изграждане на жилищна сграда в ПИ с пл. сн. № 66, кв. 26 по плана на с. К., ведно с Обяснителна записка, се установява, че в полза на наследодателя на ищците М. А.ов М.ов (М. А. М.) са били одобрени строителни книжа за изграждането на процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Не е спорно, че впоследствие двамата съпрузи – наследодателите на ищците М. А.ов М.ов и Ю. Х. М., са построили жилищната сграда, както и процесната стопанската постройка. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Б., И. Б., Х. А., М. Б. и Р. М., които сочат, че процесната жилищна сграда е построена от бащата на първите двама ищци М. А.ов М.ов (свидетелят М. Б. сочи периода 1963-66 година), като последният заедно със своята съпруга Ю. Х. М. са жиВ. в нея до 4 смъртта им. В тази връзка, установено е по делото, че наследодателят М. А.ов М.ов е починал на **.**.**** г., а наследодателката Ю. Х. М. е починала на **.**.**** г.

Или, установява се по делото, че процесния поземлен имот с пл. сн. № 66, в кв. 26 по плана на с. К., общ. К., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска сграда, са били собствени на наследодателите на ищците М. А.ов М.ов и Ю. Х. М., които са ги владяли повече от 10 години, като първият от тях – от 1966 г., когато е построена процесната двуетажна масивна жилищна сграда, до смъртта му през 1988 г., или повече от 20 години, а втората – от 1966 г. до нейната смъпрт през 2000 г., или повече от 30 години.

При така установените обстоятелства, спорно по делото е придобили ли са ответниците в първоинстанционното производство (въззивници в настоящото) по давност процесния поземлен имот, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна стопанска сграда, въз основа на осъществено от тях непрекъснато владение от м. декември 1992 г.

Установява се по делото, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № **/**.**.**** г., том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на нотариус № ***, ответниците в първоинстанционното производство Ю. Ш. Т., Т. И. Т. и Х. И. М. са били признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот с пл. сн. № 66, кв. 26 по регулационния план на с. К., общ. К., с площ 1 125.00 кв.м., ведно с построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня на първия етаж, и от три стаи, коридор и баня на втория етаж, с подход от вътрешно стълбище, и едноетажна полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 32.00 кв.м., при посочени граници на поземления имот. От приетата по делото като доказателство нотариална преписка по издаване на цитирания нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № **/**.**.**** г., том. *, дело № ***/**** г. по описа на нотариус № ***, се установява, че в същата се съдържа скица № КР-СС-243/16.06.2022 г., издадена от Община К., съгласно която като собственик на процесния поземлен имот по разписен лист към плана на с. К. е вписан първия ищец А. М. А. (А. М. М.).

5

От приетото по делото като доказателство писмо изх. № 92-00-22412/22.02.2024 г. на община К. се установява, че наследодателката на ищците Ю. Х. М. е декларирала процесния имот, представляващ земя и сграда, с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 26.03.1998 г., като поради неподадена декларация за придобит имот по наследство от наследниците на Ю. Х. М., след нейната смърт, на основание чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, е образувана служебна партида с вх. № 3015/28.08.2020 г. въз основа на удостоверение за наследници, поради което в партидата фигурира А. М. А.. От цитираното писмо и приложената декларация по ЗМДТ се установява, че Ю. Ш. Т. и И. Х.

Т. са декларирали също имот, представляващ земя и сграда в с. К., но същите са различни от процесните, тъй като е декларирана сграда на един етаж, строена през 1900 година и с РЗП 78 кв. м. и земя с площ 500 кв. м. Установява се също, че след издаване на нотариалния акт за собственост по давностно владение и наследство, е подадена коригираща декларация и ответниците в първоинстанционното производство са записани като собственици на процесната земя и сграда.

Разпитаният по делото, поискан от ответниците в първоинстанционното производство, свидетел Н. Б. (брат на първата ответница Ю. Ш. Т. и вуйчо на втория и третата ответници Т. И. Т. и Х. И. М.) сочи в своите показания, че от 1992 г., когато семейството на първия ищец А. М. А. заминало за Република Турция, ответниците живеят в процесния имот по договорка с А. М. А., който им обещал, че няма да изгони никой от къщата. Разбрали се също ответниците да ползват само първия етаж от къщата, а втория етаж да оставят на А.. В с. К. всички знаели, че тази къща е на бащата на ищеца А. А.. Установява също, че ответницата Ю. (негова сестра) имали в селото една много стара къща и тя се съборила. Тогава ищецът А. им казал, да дойдат в тяхната къща, на първия етаж, да гледат майка му и че няма кой да ги изгони. Свидетелят знаел от своя племенник Т. (вторият ответник в първоинстанционното производство), че вторият етаж е на А. (първия ищец). Установява също, че след като майката на първите двама ищци А. и Ю. (Ю.) се върнала от Република Турция същата живяла до смъртта си в процесдната къща, където била гледана от ответниците.