Решение № 379 от 12.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 379

Гр. Пловдив, 12.12.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Величка Белева

Христо Симитчиев с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 661 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 375, постановено на 2.07.2019 г. по т.д. 876/2018 г. на Окръжен съд – П., в частите му, с които е осъдено З.“Б.и.“АД-гр.С. в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка „ГО на а.“ за лек автомобил „Х.п.“ с рег.№ **********, по силата на застрахователна полица ******************, валидна от 01.08.15г.-31.07.16г., да заплати на И.В.М., сумата 42 000 лв., ведно със законна лихва от 19.07.18 г. до окончателното й плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на брат му Т.Т.Т., загинал при ПТП, състояло се на 31.10.2015г. в гр.П., на кръстовището между бул.“Б.“ и ул.“О.“, причинено от Г.Д.Г.при управление на описания лек автомобил, за което водачът на автомобила е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №2699/2016г. на ПОС, както и е осъдено З. „Б.и.“ АД-гр.С. на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата 1 680 лв., съставляваща следващата се държавна такса за производството по предявения иск, разгледан по т.д. №876/2018г. на ПОС, ХХІІ гр.с., от внос на която ищецът е бил освободен в хода на процеса, на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК.

Жалбоподателят З.„Б.и.“АД-гр. *** моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 29.07.2019 г., и да бъдат отхвърлени исковете изцяло или да бъде намалено присъденото обезщетение, съответно, ведно с лихви и разноски. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата И.В.М. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 8.10.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 9.10.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З.„Б.и.“АД-гр. *** да му заплати сумата 120 000 лв., като частичен иск от сумата 220 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на смъртта на неговия брат Т.Т.Т., настъпила при и в резултат на ПТП на **********г. по вина на водача Г.Д.Г.при управлението от него на лек автомобил марка „Х.п.“ с рег. № **********, застрахован по застраховка „Г.О.“ при ответното застрахователно дружество съгласно полица № ******************, валидна от 01.08.15г. до 31.07.16г., което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която застрахователят е отказал плащане, 19.07.2018 г. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на **********г. в гр. П. е настъпило ПТП, при което е загинал брата на ищеца Т.Т.Т.. Видно от приложеното НОХД № 2699/2016 г. на ОС-П., с влязла в сила на 8.04.2017 г. присъда № 23/23.03.2017 г. по същото НОХД, представена и в копие по делото от ищеца с молба от 7.03.2019 г., е признат подсъдимият Г.Д.Г.за виновен в това, че на **********г. в гр. П. при управление на МПС лек автомобил „Х.п.“ с рег. № ********** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Т.Т., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години. Признава се изрично от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния водач при ответното дружество. Твърдението на ищеца е, че в резултат на смъртта на своя брат е търпял душевни болки и страдания, поради което претендира от ответника като застраховател за риска „Г.О.“ на застрахования водач да му заплати обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. като частичен иск, частично от 220 000 лв.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 12.12.2018 г., оспорва исковете.

Твърди, на първо място, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Заявява, че до 21.06.2018 г., когато е постановено ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС № 2/81 г., както също и към датата на ПТП, и че ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до тогава ТР №2/81 г. Заявява, че тълкуването на правни норми по начало има обратно действие, но в случая има и отмяна на тълкувателно решение, което тълкува в друг смисъл същата правна норма, поради което една и съща правна норма следва да се тълкува в различен смисъл в зависимост на действието на съответното тълкувателно решение, което определя смисъла й. Оспорва, на второ място, да е налице особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия. Посочва, че покойният и ищецът са живеели на различни места с отделни семейства. Моли да бъдат взети предвид разпоредбите на §95, §96 и чл. 493а от КЗ. Оспорва иска и по размер като завишен, несъответен на чл. 52 от ЗЗД. Заявява възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с принос над 90%.

С обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на ищеца и в тежест на ответника обезщетение в размер на 42 000 лв. ведно със законната лихва от датата, посочена от ищеца в исковата молба, на която дружеството е отказало плащане на обезщетение 19.07.2018 г. Преценил е като основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.Т. при негов принос от 30%. Съдът приема, че надлежната процесуална легитимация на ищеца се преценява към датата на предявяване на иска, поради което ищецът е в кръга на лицата, които могат да водят иск за присъждане на обезщетение, защото искът е предявен след приемането на ТР №1/21.06.2018 г. и с него е признато, че по изключение и други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, могат да провеждат такива искове. Съдът приема, че в случая за ищеца е налице такава връзка и той е претърпял от смъртта на своя брат скръб и мъка, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът преценява, че ограничението за определяне на ищеца на обезщетение до 5000 лв. не следва да се прилага. Съдът се позовава на решението на СЕС по дело С-277/12, с което на поставените преюдициални въпроси са дадени посочени от съда отговори, вторият от които е, че чл.3,§1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната отговорност „Г.О.“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5.

С въззивната жалба застрахователното дружество-застраховател твърди, че ищецът няма право на обезщетение. Твърди, че към датата на ПТП и до 21.06.2018 г., когато е постановено ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/81 г., поради което ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпило преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди това ТР №2/81 г. Заявява, че тълкуването на правни норми по начало има обратно действие, но в случая има и отмяна на тълкувателно решение, което тълкува в друг смисъл същата правна норма. Заявява, че една и съща правна норма следва да се тълкува в различен смисъл в зависимост от действието на съответното тълкувателно решение, което определя смисъла й. Заявява, че към датата на ПТП и настъпване на вредата правната норма се тълкува в смисъл, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, предвид изричните указания в ППВС №2/81 г. Твърди още, че според тълкувателната практика на ВКС е въведено по изключение да се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, а в случая не е налице нищо изключително.

Твърди и че не е установено да е налице особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на ТР №1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Заявява, че събраните доказателства описват нормални отношения на привързаност между двама братя. Възразява и за неправилност на извода на окръжния съд за приложимо право на ЕС, на което КЗ противоречи и затова не се прилагат лимитите, установени в КЗ. Заявява, че лимитът на отговорност (застрахователната сума) по задължителна застраховка „ГО на а.“ е определен в чл. 492 от КЗ и той напълно отговаря на цитираното решение на СЕС и Директива 2009/103/ЕО. Заявява, че разпоредбата на чл. 493а от КЗ въвежда не „лимит на отговорност“ (застрахователна сума), който да е различен от Директива 2009/103/ЕО, изискванията на която са въведени пряко и с §7,т.2 от ДП на КЗ, а се въвежда методика за определяне размера на обезщетенията, което е различно от „лимит на отговорност“. Заявява, че до въвеждане на методиката е посочена фиксирана сума за определен кръг от лица, а не за всички правоимащи, т.е. лимитите, установени в чл. 492 от КЗ, не са променени или установени в стойност по-ниска, тъй като методиката не засяга лимита на отговорност. Заявява, че в повечето държави членки на ЕС има методика за определяне размерите на обезщетения и че няма противоречие между българското и европейското законодателство.

С отговора на въззивната жалба ответникът по нея възразява, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя ищецът да няма право на обезщетение. Заявява, че споделя съображенията на окръжния съд за неприложимост на ограничението за размера на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (2005 г., отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 1.01.2016 г.), при застраховка „Г.О.“ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съгласно нормата на чл. 223, ал.1, изр.1 от КЗ (2005 г., отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от

1.01.2016 г.), с договора за застраховка „Г.О.“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 223, ал.2, изр.1 от КЗ (2005 г., отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 1.01.2016 г.), застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Ищецът И.М., видно от представеното от него с исковата молба в копие удостоверение за наследници, е единият от наследниците по закон, брат, на починалия при ПТП Т.Т..

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181f20fc-3f1c-4c34-9de5-742436a4c1bb