Решение № 599 от 18.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Благоевград, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Е.ия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200501085 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6425/01.07.2024г. от „Й..., със седалище и адрес на управление:гр.С..., чрез пълномощник срещу Решение № 169/05.06.2024г., постановено по гр.д.№ 758/2021г. по описа на РСР.

С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно изключване от доказателствата по делото на заявление за смяна на номер от 02.07.2018г. и недопускане на поискана от ищеца съдебно - техническа експертиза за установяване, че задълженията по процесните фактури произтичат от едно и също Допълнително споразумение № 013003356 от 18.06.2018г. Твърди се, че обстоятелството дали предметът на Договор за мобилни услуги № 609070029/22.12.2013г. се е изменил с промяна на телефонния номер е спорно по делото.

Оспорва се отхвърляне на претенцията, на основание договор за лизинг, като се изтъква и липсата на конкретни доводи за това. Сочи се, че договорът е валиден, обвързва страните, като е останал неизплатен изискуем остатък от дължимата цена на лизинговата вещ за 17 падежирали вноски в общ размер на 1036,83 лв. с ДДС. Сочи се допуснато процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест във връзка с откритото по реда на чл.193, ал.1 ГПК оспорване авторството на представените от ищеца частни диспозитивни 1 документи, съдържащи подпис на оспорващата ги страна. При това положение се поддържа, че съобразно чл.193, ал.3 ГПК и съд.практика в тежест на страната, оспорваща авторството на своя подпис върху частен документ, който й се противопоставя, е на оспорващата ги страна. Ето защо се иска разпределение на доказателствената тежест във връзка с оспорването, съгласно чл.193, ал.3 ГПК.

Иска се назначаване на съдебно - техническа експертиза, като след запознаване с доказателствата по делото и извършване на справки в електронните системи на ищеца да се отговори на въпроса дали СИМ картата е същата при смяна на номера на потребителя.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна чрез особен представител. Оспорват се твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.във връзка с приемане на едни и изключване на други доказателства и кредитирането им при установяване на фактите по делото. Като неоснователно се определя оплакването за липса на мотиви относно отхвърляне на вземането по договор за лизинг. Като правилни се определят правните и фактически доводи на съда за отхвърляне на иска, както и извода му за липса на доказано възникнало облигационно правоотношение между страните. Оспорва се възражението и за неправилно разпределение на тежестта на доказване по реда на чл.193 ГПК на оспорените документи. Възразява се по доказателственото искане на въззивната страна за допускане на съдебно - техническа експертиза. Сочи се, че искането е преклудирано, немотивирано, както и че липсва основание сред изброените в чл.266 ГПК за допускане на нови доказателства.

Иска се потвърждава на решението, няма искания за доказателства.

Съдът е счел подадената въззивна жалба за допустима и насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните. С определението по насрочване е прието за основателно възражението на жалбоподателя за неправилно разпределена доказателствена тежест, съгласно чл.193, ал.3 вр. с ал1 ГПК, като е указано на въззиваемата страна, че носи тежестта да установи авторството на оспорените документи, които носят нейн подпис. Във връзка с приетото за основателно възражението за допуснато от съда процесуално нарушение е допусната и назначена нова съдебно - графологична експертиза, която да изследва въпроса относно авторството на оспорените документи.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С писмено становище процесуалния му представител поддържа жалбата. Не сочи доказателства.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител, който поддържа оспорванията в отговора.

Пред въззивната инстанция е допусната и приета нова съдебно – графологична експертиза.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РСР е образувано по искова молба от „Т..., чрез пълномощник против 2

А. Я. П., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК – за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 894/2020г. по описа на РСР, както следва: сумата от 1414.72 лева, представляваща дължима и неизплатена сума по договор за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към договора за мобилни/фиксирани услуги и издадени данъчни фактури № 7280271423 от 05.11.2018г.; № 7281551171 от 05.12.2018г.; № 7282880842 от 05.01.2019г. и № 7284383090 от 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.06.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

С обжалваното решение искът е отхвърли изцяло като неоснователен. Прието е, че ищецът не е доказал сключването между страните на валидно облигационно отношение, въпреки задължаването на ищеца да представи в оригинал писмените документи, приложени към исковата молба. Поради непредставяне в указания срок в оригинал на Заявление за смяна на номер от 02.07.2018 година и доказателства за това в периода от 2015г. до 2018 г. дали са съществували договорни отношения, съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото и приел за недоказан фактът на сключване на спорното правоотношение между страните.

На основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване авторството на подписите, положени от името на ответника в Договор за мобилни услуги № 609070029/22.12.2013г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги № 013003356/18.06.2018г., Договор за лизинг от 18.06.2018г. и указал, че доказателствената тежест за установяване оспорването е на ищеца. Допусната е съдебно –графологична експертиза, според която Договорът за мобилни услуги № 609070029, сключен на 22.12.2003 година между „К. ... и А. Я. А.М. не е изпълнен от лицето, изпълнило ръкописните подписи за потребител и лизингополучател в Допълнително споразумение № 013003356 към договора за мобилни услуги между ответника и „Т... и в Договора за лизинг от 18.06.2018 година между ответника и „Т.... Съдът е кредитирал изцяло графологичното заключение.

От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът, в качеството на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№ 894/2020г. по описа на РСР. Заявлението уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 503681/24.09.2020г., с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сумата от 1414,72 лв. – главница по Договор за мобилни услуги № 609070029 и декларация съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице от 22.12.2013г., Допълнително споразумение № 013003356 към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 18.06.2018г. и Заявление за смяна на номер № 620155500 от 02.07.2018, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.09.2020г. до изплащането, от която: сумата от 94,84 лв. по фактура № № 7280271423 от 05.11.2018г.; 94,39 лв. по фактура № 7281551171 от 05.12.2018г.; сумата от 51,99 лв. по фактура № 7282880842 от 05.01.2019г. и 1173,50 лв. по фактура № 7284383090 от 05.02.2019г., включващо предсрочно изискуем остатък от начислени 3 лизингови вноски в размер на 1036,83 лв. с ДДС и неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на 136,67 лв., сумата от 28,29 лв. за заплатена държавна такса и с последваща заповед общо сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. ГПК, поради което заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Заявителят е предявил установителния иск в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По делото са представени Договор за мобилни услуги № 609070029/22.12.2013г., сключен между А. Я. МА.М. и К..., като към този договор е представена и Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице.

В оригинал са представени и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги № 013003356/18.06.2018г. , сключен между А. Я. А.М., с посочен ЕГН **********, от една страна, в качеството на потребител и Т..., от друга, в качеството на оператор. Предмет на договора е предоставяне от оператора на потребителя ползването на фиксиран номер по избран от потребителя абонаментен план и приложими ОУ на мобилни услуги. Според това споразумение избрания от потребителя тарифен план е стандартен месечен абонамент от 30,99 лв. на месец. Допълнителното споразумение е подписано от потребителя чрез изписването на следните три имена – А. Я. П. , с поставяне на подпис. В раздел II от договора е посочено, че с подписване на споразумението потребителят получава и устройство – марка ..., с цена при избрания абонаментен план по –ниска цена и с отстъпка от стандартна за устройството без абонаментен план от 1559,99 лв. Договорът е сключен при ОУ, за което потребителят е декларирал, че е запознат и приема. Според действащите към датата на сключване на допълнителното споразумение ОУ на оператора в чл.23 са уговорени дължимите от потребителя цени, сред които в т.“б“ са посочени дължими от потребителя месечните абонаментни такси, дължими за осигуряване достъп до предоставените от оператора услуги, за които е сключен индивидуалният договор, включващи разходите за поддръжка на мрежата и които се дължат от потребителя чрез ежемесечно предплащане в размер, съобразно избрания абонаментен план/програма/пакет.

На същата дата, на която е сключено допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги – 18.06.2024г. между ответника, от една страна, в качеството на лизингополучател и Т..., от друга, в качеството на лизингодател е сключен Договор за лизинг с предмет – предоставяне от лизингодателя на лизингополучателя за временно и възмездно ползване на мобилни устройство – марка марка ... при обща лизингова цена от 1402,77 лв. с включен ДДС, при уговорене погастилен план от общо 23 месечни вноски, всяка от 60,99 лв. и възможност за придобиване собствеността върху устройството при изплащане на цялата цена. Според уговорките в договора при подписването му мобилният апарат е предаден в държане на лизингополучателя. Договорът е подписан от името на ответника си изписване на трите му имена А. Я. П. и полагане на подпис за лизингополучател.

Представеното в заверено копие Заявление за смяна на номер от 02.07.2018г., подадено от А. Я. П. с искане промяна на номера е изключено като доказателство по делото от първоинстанционнният съд, поради непредставянето му в оригинал по реда на чл.183 ГПК 4 от мобилния оператор.

Като доказателство по делото са приети и четири броя фактури: според фактура № 7280271423/05.11.2018г. и № 7281551171 от 05.12.2018г. са начислени месечни абонаментни такси от по 25,82 лв. без ДДС, както и суми за такси за спиране на номер, за временно възстановяване на изходящ трафик, за ползване на допълнителни услуги –кратки текстови съобщения и разговори към Грижа за клиента, както и сумата от по 60,99 лв. с ДДС лизингова вноска за мобилно устройство - марка .... Във фактура № 7282880842 от 05.01.2019г. е начислен дължим остатък от 51,99 лв. само за лизингова вноска за мобилно устройство, като цялата остатъчна сума е отнесена като погасена и формирана в резултат на приспадане, направено от самия оператор между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетения период. Във фактура № 7284383090 от 05.02.2019г. е начислена сумата от 136,67 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 1036,83 лв. с ДДС, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по сключения договор за лизинг на мобилно устройство ....

Разпечатката съдържа 31 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181f20e5-c482-4406-bd3f-f741fc4db2d2