Решение № 28 от 24.06.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кубрат, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20243320200133 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувавно е по жалба на С. Ю. С. с ЕГН ********** с пост. адрес:

*** против Наказателно постановление (НП) № 24-0290-000090/01.04.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. За него се явява упълномощеният процесуален представител, който поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, при редовност в призоваването, не се явява. С придружителното писмо моли 1 съда да потвърди издаденото НП и остави жалбата без уважение. Заявява и възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите А. А. и К. С. – полицейски служители в РУ Кубрат се установява, че на 13.03.2024 г. около 23:24 часа лицето С. Ю. С. управлявал МПС товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.93 промила. На водачът е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, след което бил придружен от полицейските служители за вземане на кръвна проба в ЦСМП Кубрат.

За констатираното св. А. съставил АУАН № 1098441/14.03.2024 г. като повдигнал обвинение за извършено административно нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

От протокол (л.20 от делото) е видно, че при извършения химически анализ е установено, че наличието на алкохол в кръвта на С. е 0.82 на хиляда.

На 01.04.2024 г. Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат издал атакуваното в настоящото производство НП № 24-0290-000090, с което приел, че С. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

На 15.04.2024 г. издаденото НП е било връчено на жалбоподателя, който на 16.04.2024 г. депозирал пред Началника на РУ Кубрат искане да бъде извършен повторен химически анализ на взетата кръвна проба за негова сметка с оглед установяване на концентрацията на алкохол в кръвта към инкриминираната дата.

След образуване на настоящото производство, на 17.05.2024 г. е депозиран протокол (л.32) за повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол, което установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. е 0.80 промила.

2

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и представени в хода на производството, както и от показанията на разпитаните свидетели А. и С., и двамата полицейски служители в РУ Кубрат.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения по-горе товарен автомобил след употреба на алкохол.

Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, така и от първоначалната химическа експертиза, която е отчела наличие на алкохол в кръвта на С. в размер на 0.82 промила. Затова и с издаденото НП № 24-0290-000090/01.04.2024 г. на Началник група в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград на С. са наложени административни санкции – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 21 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, отчело наличие на етилов 3 алкохол в издишания въздух с концентрация 0. 93 промила и последвало химическо лабораторно изследване на дадена от водача кръвна проба, отчело съдържание на етилов алкохол с концентрация 0.82 промила.

Въз основа на упражнено, след издаването на наказателното постановление, право на санкционираното лице по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е извършен повторен анализ на кръвната проба, взета от С., като съгласно Протокол за повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 022/02.05.2024 г. , резултатът е за съдържание на етилов алкохол с концентрация 0.80 промила. Това заключение от извършеното химическо лабораторно изследване при повторно направения химически анализ на кръвната проба след надлежно развила се процедура по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. представлява ново доказателство по см. на 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, от съществено значение за преценката за наличие на допуснато от С . нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и правилно приложение на санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съдът намира, че и след повторното химическо изследване е налице съставомерно деяние по повдигнатото административно обвинение като в случая следва да се измени санкционната норма, съответна на новото доказателство – повторната химическа експертиза, което обективно не би могло да бъде известно на наказващия орган при издаването на НП. Това ново доказателство обаче отново обуславя извод, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателя и привлечен към отговорност, е съставомерно по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй като водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

Предвид изложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.

При издаване на НП административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна 4 машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв“.

Към настоящия момент и след приобщаване на повторното химическо изследване, съдът намира, че са налице основания за изменение на НП в частта досежно надлежната санкционна разпоредба, а именно следва да се определи наказанието при приложението на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която, когато концентрацията на алкохол е над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се налагат наказания „лишаване от право на управление за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. “ Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на административнонаказващия орган и съда.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като отговорността на жалбоподателя следва да се санкционира при приложението на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът не споделя становището на защитата, че относим на казуса е разгледаният от Административен съд – Стара Загора по КАНД № 223/2023 г., обективиран в Решение № 244/20.11.2023 г., защото при извършена повторна химическа експертиза там е установена концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 на хиляда.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При този изход на делото, водещ до частично уважаване на жалбата, в полза на жалбоподателя и при приложението на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. общо (200 лв. за първото наказание и в размер на 250 лв. за второто наказание).

Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН 5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0290-000090/01.04.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на С. Ю. С. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни санкции „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ и „глоба“ в размер на 1000.00 лева“, КАТО на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му налага наказания: „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ и „глоба“ в размер на 500.00 лева“.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград да заплати на С. Ю. С. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** сумата 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева, нула ст.) – направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 6