Определение № 140 от 21.03.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 66/2024
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.136 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140 гр. Бургас, 19.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Д. Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500066 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против определение № 260149/06.12.2023г. по гр.дело № 1950/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на П. Ц. В. сумата от 50 993, 21 лв. – разноски за процесуално представителство.
Намира, че разноските са недължими от Комисията, тъй като съгласно трайната практика на ВКС - Определение № 843/17.11.2014г. по ч.гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 300/20.04.2012г. по ч.гр.д.№ 245/2012г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 626/20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275/2010г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 277/14.05.2014г. по ч.гр.д. № 2432/2014г. на ВКС, I г.о. и други,когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска/жалбата са извършени поради новонастьпили обстоятелства след подаване на исковата молба, в случая постановяване на ТР № 4 /2021г. от 18.05.2023г. по ТД № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, ищецът има право на направените разноски.
В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, с оглед определяне отговорността за разноските, извършени от страните.
Твърди, че постановеното по делото прекратяване на производството по отношение на П. В. е поради постановяването на ТР № 4/2021г. от 18.05.2023г. по ТД № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, а причина за завеждане на иска е нейното поведение и поради това отговорността за разноски следва да бъде понесена от нея.
1
Счита така определения адвокатски хонорар за прекомерен и несъобразен с цената на иска и с действащата към датата на учредяване на упълномощаването Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, с която обаче съдът не е обвързан, съгласно решение на съда на ЕС от 23.11.2017г. по дела С- 427/16 и С- 428/16.
Сочи се, че в представените платежни документи не е вписано името на адв.Е., претендираща възнаграждението за процесуално представителство, а адв.Илонка Райчинова.
Съгласно ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът има задължението да извърши проверка за съответствието на претендираните разноски с фактическата и правна сложност на делото и да извърши проверка дали те са действително направено от страната, която ги претендира.
В настоящия случай производството по отношение на тази ответница е преждевременно прекратено, след проведени три съдебни заседания, като в последното от тях Комисията е депозирала отказа от иска.
Сочи се, че към подадената от ответниците молба по делото за възстановяване на пропуснат срок за представяне на доказателства, ответниците не са се възползвали от предоставената им възможност.
Твърди се, че по делото не са представени доказателства за действително заплащане на адвокатския хонорар.
При условията на евентуалност моли възнаграждението на процесуалния представител да бъде намалено, тъй като адв.Е. не е изготвяла отговор на исковата молба. Възнаграждението е прекомерно съобразно извършения обем на защитата и не съответства нито на фактическата, нито на правната сложност.
В отговор на частната жалба, подаден от П. Ц. В. чрез пълномощника адв.Е., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита определението за правилно и за законосъобразно и моли да бъде потвърдено, тъй като съответства на развитието на производството, на представените по делото доказателства за действително заплатени разноски за процесуално представителство и на разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Намира, че постановяването на ТР № 4 /2021г. от 18.05.2023г. по ТД № 4/2021г. на ОСГК на ВКС не може да се третира като новонастъпил за производството факт, който да оправдае направения отказ от иска.
Невярно в частната жалба се твърди, че поведението на П. В. е повод за завеждане на иска и поради това разноските следва да бъдат понесени от нея.
Неверни са и твърденията за броя и вида на процесуалните действия, извършени от пълномощника на ответницата. Сочи се, че при образуване на делото ответниците са били представлявани от адв.Кънчовски, който е бездействал по отношение на защитата на лицата, които представлява.
Твърди, че фактическата и правната сложност на производството надхвърля обичайната.
Искането за присъждане на разноските е своевременно направено, 2 основателно е и подкрепено с доказателства за действителното им заплащане. Претендират се разноски за един адвокат, независимо от броя на процесуалните представители. Размерът им е съобразен изцяло с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията и дори е под минимума, установен с нея, предвид, че сметките на ответниците са запорирани.
Твърденията, че ответницата не се е възползвала от възможността, предоставена й с чл.136 ЗПКОНПИ са неоснователни, тъй като такава никога не й е била дадена.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по мотивираното искане на КОНПИ против Б. И. А., П. Ц. В. и „БУЛКОМЕРС – ММ“ ЕООД за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 3 223 999,96 лв.
Първоначално ответниците по делото са представлявани от адв.
Кънчовски, видно от подадения от него отговор на исковата молба по делото.
С доклада по делото съдът е уважил искането на ищеца и е допуснал извършването на три експертизи – счетоводна, икономическа и техническа.
Адв.К. е представлявал ответниците и в открито съдебно заседание на 22.04.2021г., но не е присъствал на заседанието, проведено на 17.06.2021г. и на заседанието, проведено на 18.11.2021г.
С молба от 14.12.2021г. като пълномощник на ответниците по делото е встъпила адв.Аделина Натина с представено към молбата пълномощно. В молбата е посочено, че адв.К. е заболял и след болничния му престой го очаква дълъг възстановителен процес. В молбата е направено искане за отмяна на протоколно определение от 18.11.2021г. в частта, с която съдът е заличили допуснатите към назначената по делото съдебно – икономическа експертиза въпроси на ответниците. От адв.Н. са подадени и молби на 16.12.2021г. и на 11.01.2022г., с които са представени доказателства и е поискано приемането им от съда.
В открито съдебно заседание на 20.01.2022г. ответниците са представлявани от адв.Натина. С протоколно определение от тази дата съдът е оставил без уважение направените доказателствени искания, приключил е събирането на доказателства и е обявил делото за решаване.
Последвала е молба от адв.К. с искане определението в частта, с която е приключено събирането на доказателства да бъде отменено и въз основа на необичайните обстоятелства за пропускане на сроковете – пандемия и да бъдат приложени доказателствата, представени от ответниците.
По делото е постъпила молба и от тримата ответници на 08.02.2022г., в 3 която се твърди бездействие на адв.К. по повод тяхната защита в производството и с искане за отмяна на определението по хода на производството и за възстановяне на срока им за отправяне на доказателствени искания. Към нея са приложени молби, с които адвокатските пълномощия на адв.Кънчев биват оттеглени.
Молбата е оставена без движение за представяне на доказателства за причините за пропущане на срока.
В изпълнение на разпореждането на съда ответниците са депозирали допълнителна молба от 28.03.2022г. , към която вече са приложени пълномощни за процесуално представителство за адв.Илонка Райчинова и доказателства.
С определение №260208/23.03.2022г. Бургаският окръжен съд е отменил своето протоколно определение за приключване на събиране на доказателствата по делото и насрочил е за разглеждане молбата на ответниците за възстановяване на срок за ангажиране на доказателства.
С определение № 260232/03.05.2022г. по делото молбата с правно основание чл.64, ал.2 ГПК е оставена без уважение. Определението е обезсилено като недопустимо с определение №384/08.09.2022г. по ч.гр.дело №313/2022г. по описа на БАС и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото в БОС, в отговор на разпореждане на съда, с което молбата за възобновяване на срока за представяне на доказателства е оставена без движение, ответниците са депозирали уточнение и са представили доказателства за нейната основателност. Представено е и пълномощно за адв.Р. да ги представлява по делото.
С определение №260208/28.03.2022г. молбата с правно основание чл.64 ГПК е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 21.04.2022г. С определение № 260232/03.05.2022г. съдът е постановил оставянето и без уважение.
По делото е представено и пълномощно от адв.Райчинова за адв.М. Е., с което последната е преупълномощена да представлява Б. И. А., П. Ц. В. и „БУЛКОМЕРС – ММ“ ЕООД по делото пред всички инстанции.
С молба от 21.12.2022г. Б. А. е уведомил съда, че оттегля пълномощията на адв.Натина.
С определение № 260360/29.12.2022г. съдът е приел представените от ответниците доказателства, допуснал е повторна съдебно – икономическа експертиза по техните искания, направени с отговора на исковата молба, подаден от адв.Кънчовски, и е постановил на основание чл.92а ГПК ответниците да понесат разноските за следващото съдебно заседание.
С определение №260005 са приети и доказателствата, приложени към молбата от 28.03.2022г.
В открито съдебно заседание на 23.02.2023г. ответниците са представлявани от адв.Е., която е оспорила заключенията на вече приетите по делото експертизи. Направените от нея искания за допускане на 4 допълнителни оценъчни експертизи на недвижими имоти и леки автомобили са уважени от съда и е постановено извършване на нова съдебно икономическа експертиза.
В следващото по делото съдебно заседание на 27.04.2023г. адв.Е. не е взела участие, но е изпратила молба, в която не възразява да бъде прието заключението на вещото лице И. З. по оценяването на МПС. Преди насроченото по делото заседание на 02.11.2023г. ищецът е депозирал молба за частичен отказ от иска – против П. Ц. В. за целия предявен размер от 1 876 479 лв. и против Б. А. до размера от 1 112 520 лв.
С протоколно определение от 02.11.2023 г. по отношение на П. Ц. В. производството по делото е прекратено.
Направено е искане за присъждане на направените от нея разноски.
След постановяване на прекратителното определение спрямо нея, П. В. чрез пълномощника адв.Е. е депозирала списък на направените от нея разноски за процесуално представителство, към който са приложени фактура от 16.02.2023г. за сумата от 42 494,34 лв. и дължимо за нея ДДС и пет вносни бележки за заплащане на описаната там сума в полза на адв. Райчинова.
Ответната Комисия е оспорила пред съда разноските, като прекомерни, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
С обжалваното определение съдът е намерил искането за присъждане на разноските за основателно и е постановил уважаването му изцяло. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че разноските, направени от П. В. за процесуално представителство, са за цялото производството, а преждевременното му прекратяване не е могло да бъде предвидено от нея .
Прието е също така, от представените вноски бележки, че претендираната сума за разноски е изцяло заплатена на пълномощника.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението е отхвърлено с довод, че то е под минимума, установен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.