Решение № 192 от 17.07.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. ********, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г.А като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100568 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът предявява при условията на пасивно субективно съединяване отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 440 от ГПК срещу Ю. Г. Й. и „Лизинг Финанс“ ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю. Г. Й. – длъжник по ИД №20158070403130 по описа на ЧСИ Н.Д. с взискател ответника Лизинг Финанс“ ЕАД, не е собственик на следните недвижими имоти, предмет на принудително изпълнение – поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 3000.00 кв.м., с. *********, местност „************“, номер по предходен план 043072, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 9396.00 кв.м., с. *********, местност „*************“, номер по предходен план 029005, при съседи: № ***. ***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 5000.00 кв.м., с. *********, местност „************“, номер по предходен план 043073, при съседи: № ***, ***, ***,

***.

1

В исковата молба се твърди, че ответникът Ю. Г. Й. не е собственик на процесните поземлени имоти. За поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, бивш имот 029005, се заявява, че е собственост на ищеца по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ, а сключеният договор за покупкопродажба между ищеца и първия ответника – нищожност, поради привидност, за което се изготвя обратно писмо. В условията на евентуалност се заявява собственост на основание придобивна давност. По отношение на останалите два поземлени имота – поземлен имот с идентификатор № *** по КККР и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР се навеждат твърдения, че са собственост на ищеца въз основа на давностно владение, което се манифестира пред първия ответник, който не се противопоставя, както и пред всички заинтересовани лица.

Ответникът, в подадения от него писмен отговор, Ю. Й. не оспорва исковата претенция.

В депозирания от ответника „Лизинг Финанс“ ЕАД писмен отговор се оспорва основателността на предявения иск с твърденията, че намерението за своене на вещта не се установява от представените доказателства, както и обратното писмо е антидатирано. Излагат се подробни съображения.

Ангажират се доказателства.

Ищецът се представлява от упълномощен представител. Моли за уважаване на предявения иск. Ответникът Ю. Г. Й. не се явява лично не се представлява. Не изразява становище. Представителят на ответника „Лизинг Финанс“ ЕАД поддържа писмения отговор в о.с.з моли за отхвърляне на исковте.

Фактическите констатации, доказателствен анализ и правни изводи на съда:

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че процесните земеделски земи с идентификатори № №***, ***, ***, са предмет на принудително изпълнение с взискател втория ответник – „Лизинг Финанс“ ЕАД и длъжник – първия ответник Ю. Г. Й. по изпълнително дело № 20158070403130 по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 807 с район на действие ОС-***********.

Няма спор и по това, че Ю. Г. Й. се легитимира като собственик по отношение на единия от имотите – нива с площ 9396.00 кв.м. с идентификатор № *** , бивш имот № 029005, въз основа на сключен с ищеца, негов брат, договор за покупко-продажба от 07.07.2011 г., 2 обективиран в НА № 132, том III, рег. № 3143, дело № 502 от 2011 г. по описа на нотариус З.А. с № 333 в регистъра на НК. Договорът е действителен и обвързва страните по него, като недоказани остават твърденията на ищеца за привидност на същия, предвид изключване от доказателствения материал на представеното с исковата молба обратно писмо.

По отношение на другите два имота – нива с идентификатор № *** и нива с идентификатор № ***, от приетата по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВп-гр. ********, е видно, че ответникът е едноличен собственик на тези имоти въз основа на сключен договор за доброволна делба от 19.12.2013 г. с ищеца Ю. Г. Й. и Т.Р.Л..

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е собственик на горецитираните имоти, въз основа на упражнявано явно, непрекъснато, неозбезпокоявано владение върху тях за период от поне 10 години.

Владението е фактическа власт, която се осъществява спрямо вещта по отношение на действителния собственик и ще е налице, само когато властта е „обявена“ и „видима“ за него, за да може действителният собственик, след като е наясно с анимуса на другия ползващото имота лице, да прецени дали да защити своите права и законни интереси. Следователно, в настоящата хипотеза, е необходимо ищецът да обективира по някакъв начин намерението си за своене, респ. че отрича правата на брат си върху процесните имоти.

В настоящия съдебен процес остава недоказан фактът, че ищецът упражнява явно и необезпокоявано владение върху процесните ниви за срок от поне 10 години, по следните съображения:

Предвид естеството на имотите и тяхното предназначение, същите могат да се ползват, респективно да се упражнява фактическа власт върху тях било чрез обработването им лично от ищеца, било чрез отдаването им под аредна/ наем и по този начин да се извличат граждански плодове от тях.

Свидетелските показания, че „Н. стопански нивите от 2001-2022 г., след като почина неговата баба“, както заявява св. А.Д. са недостатъчни за съда да приеме за доказано, че се осъществява давностно владение от 2001 г.

Показанията са изолирани, тъй като не се подкрепят от показанията на св.

Д.Д.М., а отделно от това са общи и неконкретизирани. Също така, съдът констатира, че показанията на св. Д. в частта, че бабата на ищеца му прехвърля имотите през 2001 г. се опровергават изцяло от приетата справка от Служба по вписванията-гр. ********, в която е видно на кои дати конкретно първият ответникът придобива собствеността върху тях.

Показанията на свидетеля Д.М., че Ю. Й. „взема рента от тези земи от…1112-13 години“, съдът намира за недостоверни, тъй като не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – същите се опровергават от представените договори за наем, като най-ранният е от 2015 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и М. в горецитираните части, тъй като и двамата свидетели заявяват, че всичко, което знаят по повод на имотите, е от това, което ответникът Ю. Й. им е казал.

3

Съдът стига до фактическия извод, че ищецът не упражнява явна фактическа власт с намерение за своене върху имотите в продължение на повече от 10 години. Може да се приеме, че ищецът започва да отрича правата на брат си едва след 13.03.2015 г. – датата на сключване на първия договор за наем на земеделска земя, представен по делото, като към момента на приключване на съдебното дирене не са изминали 10 години. В тази връзка и самият свидетел М. заявява в о.с.з., че е свидетел на договорки за сключване на наем, които са не повече от преди 5 години – „ присъствал съм, когато се договарят Н. и арендатора, но това може би е било преди 2-3-5 години, когато се е случвало да съм на село. Нямам спомен това да се е случвало преди 2010 г.“.

Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че ищецът не е собственик на горните имоти въз основа на осъществявано явно и непрекъснато давностно владение за период от минимум 10 години.

Следователно, ответникът Ю. Й. се легитимира като собственик в настоящия исков процес на основание сключения договор за покупко-продажба от 07.07.2011 г. за имот с идентификатор № *** , бивш имот № 029005, и на основание договор за доброволна делба за имоти с идентифиактори № *** и № ***, до колкото тяхното действие не е отпаднало от осъществявано от ищеца непрекъснато давностно владение за срока, предвиден в чл. 79 от ЗС.

Предявеният иск с правно основание чл. 440 от ГПК за приемане за установено, че Ю. Г. Й. не е собственик на процесните имоти, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20158070403130 по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 807 с район на действие ОС-***********, е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ответникът „Лизинг Финанс“ ЕАД не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр.

***********, ж.к. *********** № 139, вх. 7, ет. 5, ап. 152 срещу Ю. Г. Й.

ЕГН:**********, с адрес: гр. ***********, ул. *********** № 10 и „Лизинг Финанс“ ЕАД ЕИК:131352367, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Лозенец, *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю. Г. Й. – длъжник по ИД №20158070403130 по описа на ЧСИ Н.Д. с взискател ответника Лизинг Финанс“ ЕАД, не е собственик на следните недвижими имоти, предмет на принудително изпълнение – поземлен имот с идентификатор № *** 4 по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 3000.00 кв.м., с. *********, местност „************“, номер по предходен план 043072, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 9396.00 кв.м., с. *********, местност „*************“, номер по предходен план 029005, при съседи: № ***. ***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 5000.00 кв.м., с. *********, местност „************“, номер по предходен план 043073, при съседи: № ***, ***, ***,

***, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд *********** в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – ********: _______________________ 5