Решение № 82 от 25.02.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Търговище , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Ивалина С. Станкова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20203530100900 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.224 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ във вр. с чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба, с която ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която ответника е прекратил трудовия му договор е необоснована и противоречаща на материалния закон, тъй като не извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, подробно посочени в заповедта, не е нарушавал етичните норми, нито правилата на добрата медицинска практика. Наведени са и други основания за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, като нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, като ищеца твърди, че преди налагане на наказанието работодателя не е поискал писмени обяснения, нито е изслушал ищеца, за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за шест месеца в размер на по 2098.19 лв. месечно, или общо 12 589,14 лв., като размера е увеличен в съдебно заседание на общо 13 418,88 лв., както и заплащане на неправомерно удържано обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 2098.19 лв., ведно със направените по делото разноски. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение с което да отмени заповедта на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, ответника 1 да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ, както и неправомерно удържано обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

В едномесечния срок ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове, считайки, че не са на лице заявените от ищеца основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Твърди, че е действал при спазване на императивните разпоредби на КТ по отношение на дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарно наказание и тъй като ищеца допускал системни нарушения, без да проявява критичност към поведението си, дори и след налагане на наказание „предупреждение за уволнение“ и предвид системността и тежестта на нарушенията е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Моли съда да отхвърли предявените искове, ведно с всички законни последици. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Безспорно е, че ищеца е работил при ответника по трудов договор, на длъжност „лекар“, с място на работа ЦСМП Търговище, ФСМП Попово, до 25.06.2020 год., когато трудовия договор е прекратен поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.

Със Заповед № РД-10-110/25.06.2020 год. на Директора на ЦСМП Търговище, на осн. чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, чл.190,ал.1, т.3 от КТ, чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно посочени в седем пункта в същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“. В заповедта е посочено, че ищеца дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221, ал.2 от КТ. Видно от отбелязването в заповедта същата е връчена лично на ищеца на 25.06.2020 год. От извършената в съдебно заседание констатация по трудовата книжка на ищеца се установи, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника ищеца не е започвал работа при друг работодател.

Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на чл.193 от КТ, тъй като преди налагане на наказанието ответника не му е поискал обяснения за системните нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта. Тези твърдения на ищеца предвид събраните по делото доказателства съдът счита за неоснователни по следните съображения : Действително в приобщения към материалите по делото доказателствен материал липсва искане от работодателя до ищеца за даване на обяснения за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, но от приложените по делото многобройни писмени доказателства ( л.80 – л.162) се установи по категоричен начин, че за всяко едно отделно нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта ответника е искал обяснения от ищеца и същия в повечето от случаите е давал такива ( например - за допуснатите нарушения по п.1 и п.2 от заповедта искането на работодателя е на л.153, обясненията на ищеца са на л.154-157 , за нарушенията по п.3 не е представено искане от ответника, но има приложени обяснения от ищеца, за нарушенията по п.4 и п.5 искането на 2 ответника е на л.115, а обясненията на ищеца са на л.116 и т.н.).

При така установеното и след като за всяко едно от нарушенията, които в тяхната съвкупност ответника е квалифицирал като системни нарушения е искано обяснение от ищеца, същото е поискано преди издаване на заповедта, ищеца е дал обяснения по отделните нарушения и същите са били съобразени от ответника преди налагане на наказанието, съдът счита, че работодателя е спазил императивната разпоредба на чл.193 от КТ. Съгласно разпоредбата на член 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Нормата изисква на работника да стане ясно какво нарушение работодателя му вменява, че е извършил, за да може адекватно да се защити и да посочи за разглеждане от работодателя фактите и обстоятелствата които са относими към даденото нарушение, за да бъдат съобразени в дисциплинарното производство. При положение, че наказващият орган в исканията за обяснения е посочил точно и изчерпателно всяко от нарушенията, за които е било образувано дисциплинарното производство, респективно – правото на защита на ищеца не е било нарушено, а процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ е спазена стриктно от работодателя, с което той се е освободил от тежката последица, предвидена в ал.2 на чл.193 КТ, още повече, че се установи, че ищеца е дал и обяснения за всяко едно от нарушенията.

При отсъствие на процесуални нарушения по чл.193 от КТ, които водят до отмяна на уволнено, съдът следва да разгледа спора по същество, като следва да се произнесе в рамките на възраженията, наведени от ищеца за незаконосъобразност на уволнението:

Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая 25.06.2020г. Правната последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото правоотношение и тя настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на наказанието “уволнение”.

Текстът на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ съдържа изисквания за формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е описано с обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е посочено времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразност на заповедта за наказание ( Р № 1506 / 10.12.1999г. по гр.д. № 408/99г. на ІІІ г.о.), вкл. дали са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за реализиране на дисциплинарна отговорност.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.

3

В атакуваната заповед са посочени правните и фактическите основания за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение”. Посочено е правното основание на наложеното наказание ”Уволнение”- чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.3 от КТ , както и са конкретизирани причините/нарушенията за наложеното дисциплинарно уволнение описани и като нормативна уредба, вътрешни правила, заповеди на работодателя, посочени са както индивидуализиращите признаци, така и фактическо описание на същите. В крайна сметка на ищеца не е било нарушено правото да разбере какви действия, бездействия и поведение му се вменява като нарушение за наложеното уволнение.

Процесната заповед е подробно мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като същевременно препраща към документи –заповеди, докладни записки, сигнали и констативни протоколи, в материалите по които се съдържа подробна индивидуализация на отделните дисциплинарни нарушения. Тук следва да се отбележи, че съдът счита възраженията на ищеца, че не е допускал нарушения, тъй като не е бил запознат със заповедите на работодателя, които се твърди, че е нарушил за неоснователни, доколкото видно от приложените писмени доказателства на л.87 от делото Заповед № РД-10-41 /06.03.2020 год. с която е определен начина на уведомяване на служителите в ФСМП Попово, Омуртаг и Антоново за заповедите и разпорежданията на работодателя е била връчена на ищеца срещу подпис, а от показанията на свидетелите В. и И. се установи, че всички заповеди на работодателя са достигали до филиала в Попово, оставяни са на видно място в помещение в спешния център там, като всеки един от работещите се е запознавал с тях, срещу подпис и е полагал подпис на списъка. От показанията на св.В. се установи също, че ищеца въпреки, че се е запознавал със заповедите е отказвал да се подпише на списъка.

Основното възражение на ищеца е, че не е извършил вменените му от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, което и обуславя незаконосъобразност на заповедта.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достигна до следния извод: Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, т.7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т.8 – злоупотреба с доброто име на предприятието и т.10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

По делото е приложена длъжностна характеристика, връчена на ищеца ( л.147), видно от която част от основните трудови задължения на ищеца са осъществяване необходимите диагностични, лечебни и реанимационни мероприятия на нуждаещите се от спешна помощ, попълване на необходимата документация за обслужване на пациентите, има задължение да привежда спешни пациенти в състояние годно за транспортиране преди транспорта и осигуряване непрекъснато наблюдение на пациента по време на транспорта, осигуряване своевременно и добро качество на предоставяне на медицински грижи при спазване на 4 правилата за добра медицинска практика. Съгласно Заповед № РД-03-67/03.05.2016 год., Заповед № РД-03-148/15.11.2018 год. и Заповед № РД-01-128/21.08.2019 год. на Директора на ЦСМП Търговище определящи задълженията на спешните мобилни екипи при предаване на пациент в СО на МБАЛ Търговище се попълва „фиш на СМП“, като бялата част от същия се предава на дежурния лекар в СО, а зелената част от фиша се предава в РКЦ към ЦСМП на дежурния стационарен екип, както и задължение медицинската документация при транспортиране на пациент и предаването му в СО при МБАЛ Търговище да се изготвя своевременно, професионално и коректно. В т.8 от Заповед № РД-03-148/15.11.2018 год. е посочено, че воденето на рапортната книга е задължително в края на смяната от дежурен лекар / дежурен фелдшер. Задължението спешните екипи да попълват „фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ е и нормативно уредено в чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 25/04.11.1999 год. за оказване на спешна медицинска помощ. Като лекар в ФСМП Попово ищеца е имал задължението да попълва посочената по-горе медицинска документация, по съответния начин, но от представените по делото писмени доказателства – Констативен протокол от 13.05.2020 год. за извършена проверка ( л.152), въз основа на докладна записка от 24.04.2020 год., също приложена по делото (л.151), както и от показанията на разпитаните по делото свидетели В., В. и св.И. се установи, че същия в продължителен период от време не е изпълнявал тези си задължения, не е предавал втория екземпляр от „фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ в РКЦ към ЦСМП в периода януари – май 2020 год., както и не е попълвал рапортната книга при даваните от него дежурства в периода февруари – април 2020 год. предвид изложеното съдът приема, че ищеца, като не е изпълнявал възложени му трудови функции, не е изпълнявал заповедите на работодателя, не е спазвал и правилника за вътрешния трудов ред в ЦСМП е извършил нарушенията на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ, посочени в п.1 и п.2 от заповедта за налагане на наказание.