Решение № 28 от 27.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Сливница, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. В., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. П. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-0344-000284 от 01.09.2023 г., издадено от Е. С.С. – началник РУ в ОДМВР **, РУ– Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че отразената в НП фактическа обстановка е невярна, а нарушението не е установено по надлежния ред.

В последно проведеното съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, като за съдебното заседание, насочено за 02.10.2024 г., по делото е постъпила молба вх. № 5269/01.10.2024г., с която адв. П. е направила искане за присъждане на разноски по делото, като е представила и доказателства за направата им.

Въззиваемата страна – Е. С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР – **, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 07.02.2024 г., а жалбата е подадена на 20.02.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 1

НПК провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

От представения по делото Наказателно постановление № 23-0344-000286 от 01.09.2023 г., издадено от Началника на РУ – Сливница /л.5/ се установява, че на А. Т. В. е наложена наказание глоба в размер на 20 лева, за това, че на 16.08.2023 г. в 20.20 ч. е управлявал товарен автомобил „Волво Фес 62 Р“, с рег. № ***, по републикански път трети клас 813 в района на км 32+500 с посока на движение от гр. Драгоман към село Габер като не спира задържано на пътен знак „Б-2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, което нарушение е установено от служители на РДГП – Драгоман.

На 16.08.2023 г., около 20.20 часа, жалбоподателят А. Т. В. се придвижвал с управлявания от него товарен автомобил „Волво Фес 62 Р“, с рег. № ***, по републикански път трети клас 813 в района на км 32+500 с посока на движение от гр. Драгоман към село Габер.

По същото време служебните си задължения по контрол на граничната зона осъществявали свидетелите Т. Б. Б. и Т. Т. Т., които били позиционирани встрани от пътя, на черен път в гориста местност и които били получили сигнал, че към тях се движи МПС, с което се превозват нелегални емигранти.

Жалбоподателят преминал покрай свидетелите с управлявания от него автомобил, при което последните се качили в служебния си автомобил и го последвали, като му подали светлинен и звуков сигнал за извършване на проверка. В. се подчинил на сигналите и спрял, като свидетелите излезли от техния служебен автомобил и се насочили към жалбоподателя.

Когато стигнали до него, установили, че водачът бил без поставен обезопасителен колан, като приели, че има извършени и други нарушения, което налага да бъде повикан екип на КАТ за съставяне на АУАН.

В товарния отсек на автомобила били установени нелегални емигранти, което наложило водачът да бъде задържан, като действията във връзка със случая продължили и през нощта

В тази връзка на следващият ден – 17.08.2023 г. свидетелят Е. В. Г. – мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. ** Сектор „Пътна полиция“, съставил на жалбоподателя АУАН серия GA акт № 1013659, за това че на 16.08.2023 г., в 20.20 часа, в община Драгоман, на път (** - Петрохан) – Годеч – Драгоман – Габер – Владиславци – Круша – Врабча – (Брезник – Трън), по републикански път трети клас 813, в района на км 32+500, с посока н а движение от гр. Драгоман, към с. Габер, управлява товарен автомобил „Волво Фес 62 Р“, с рег. № ***, категория N3, собственост на „*“ ЕООД, като при извършената проверка от служители на РДГП – Драгоман се установи, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е стандартно оборудван, с което нарушил чл.

137а, ал. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя и свидетелите, като свидетелят Т. Б. Б. се разписал набързо в движение на акта, като надраскал подпис, който не приличал на неговия, тъй като бързал, което било и причината да заяви по НАХД № 100/2024 г. и НАХД № 101/2024 г. по описа на РС – Сливница, че подписът не е негов.

За случаят свидетелят Г. съставил и докладна записка, в която отразил, че при пристигане на място за заварили товарния автомобил и водача В., който нямал СУМПС за съответната категория и бил неправоспособен водач, като тестовете за употреба на наркотични вещества и алкохол били отрицателни.

Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и при идентично описание на извършеното нарушение, Е. С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР – ** упълномощен със Заповед № 8121з2 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-0344-000284 от 01.09.2023 г., с което на жалбоподателя В. на основание 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия GA акт № 1013659 от 17.08.2023 г., докладна записка УРИ 344р9494/18.08.2023 г., справка за нарушител водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е. С.С., Заповед № 517з-3116/02.06.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР – **, акт за встъпване в длъжност на Е. В. Г., преписка рег. № 4078р-13185/17.08.2023 г, на РДГП – Драгоман, НАХД № 100/2024 г. и НАХД № 101/2024 г. по описа на РС - Сливница, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А. Л.М. и К.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН № 61П, бл. № 313555 от 27.08.2023 г., докладна записка от 25.06.2024 г., докладна записка от 27.08.2023 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.09.20243 г. на прокурор при РП – Костинброд, Заповед № 517з3113/02.06.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – **, акт за встъпване в длъжност на В.Г.А., Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е. С.С., Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, сведение от П.Д., Разпореждане от 27.08.2023 г., подписано от К.К. и призовка за явяване в качеството на свидетел, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.

В. Г., Т. Б. Б. и частично Т. Т. Т..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели – Е. В. Г. и Т. Б. Б., доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото. Съдът даде и частично вяра на показанията на свидетеля Т. Т. Т., като не възприе заявеното от него, че е видял, че водачът е бил без поставен колан докато същият е преминавал покрай тях, доколкото свидетелят Б. беше категоричен, че от мястото, където са се намирали, е било невъзможно да се възприеме дали водачът в движещия се товарен автомобил е бил без поставен обезопасителен колан, като и двамата свидетели – Б. и Т. са възприели това обстоятелство едва към момента, когато са се приближили до спрелия товарен автомобил. Нещо повече, свидетелят Т. няма никакви конкретни спомени за случая, но заявява, че помни, че е видял, че е бил без обезопасителен колан по време не движението, което сочи, че се касае не до спомен, а до предположение.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.

314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от 3 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня следващ деня на установяване на нарушението- 17.08.2023 г.), респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 01.09.2023 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал.

2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), поради което в тежест на въззиваемата страна бе да установи по предвидения в разпоредбата на чл. 304, ал. 2 НПК несъмнен начин извършването на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За да е съставомерно деянието, по делото следва да бъде категорично установено, че докато нарушителят е управлявал МПС о посочените в разпоредбата категории, е бил без поставен обезопасителен колан, макар и МПС да е било оборудвано с такъв.