Решение № 299 от 24.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Бургас, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500688 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „Лагуна Лукс“ ЕООД, ЕИК 812165003, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, СПЗ, ул.“Одрин“ № 53А представлявано от управителя Н. И. А., против действия на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, по изпълнително дело № 20128000400495 по описа на ЧСИ Божилова, обективирани в съобщение изх.№ 19722/20.11.2024 г. в частта му за определените за дължими от взискателя след прекратяване на изпълнителното дело такси и разноски.

Жалбоподателят считат обжалваните действия за незаконосъобразни и неправилни, тъй като таксите и разноските са начислени при липса на правно основание и на доказателства за тяхната дължимост, за което в жалбата са изложени пространни съображения. Сочи се, че взискателят не е получавал суми нито от длъжника, нито от ЧСИ; по изпълнителното дело има присъединени и други взискатели и не следва всички такси и разноски да се възлагат само на жалбаподателя; взискателят вече е плащал такси и разноски по делото и процесните такива не се дължат, тъй като не са извършени 1 съответните изпълнителни действия; исканите такси и разноски не се дължат, поради изтекла в полза на дружеството погасителна давност. Моли се за отмяна на обжалваните действия и присъждане на направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили възражение от длъжниците „Ланд Инвест“ АД и Т. Н. П., не са постъпили възражения и от присъединените взискатели „Централна кооперативна банка“ АД, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас и „Аско“ ЕООД, не се вземат становища по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК от ЧСИ Ивелина Божилова са представени мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прилага копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20128000400495 на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.

№ 800 е образувано по молба от 01.10.2012 г. на взискателя „Лагуна Лукс“ ЕООД на основание изпълнителен лист от 20.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 4186/14.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 6085/2012 г. на РСБургас, с който длъжниците „Ланд Инвест“ АД и Т. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Лагуна Лукс“ ЕООД посочените парични суми, дължими по запис на заповед от 10.05.2011 г.

По изпълнителното дело на основание чл.456 ГПК са присъединени като взискатели „Аско“ ЕООД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр.Бургас. На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател е Държавата чрез НАП.

По молба на взискателя „Лагуна Лукс“ ЕООД действията по принудително изпълнение са насочени върху движимо и недвижимо имущество на длъжниците, извършени са множество справки, уведомявания, съобщения, налагане на запори върху МПС-та и банкови сметки, налагане на възбрани върху недвижими имоти, включително и публична продан на същите, част от които са обявени за нестанали, а други са приключили 2 успешно и са извършени разпределения на постъпилите суми, но същите не са били достатъчни за погасяването на дълга.

С постановление от 20.11.2024 г. на ЧСИ Божилова производството по изпълнително дело № 20128000400495 по нейния опис е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. В постановлението са описани и дължимите към момента на прекратяване на делото, но незаплатени авансови такси за поискани от взискателя и извършени изпълнителни действия и направени разноски по изпълнението.

Със съобщение изх.№ 19722/20.11.2024 г. взискателят „Лагуна Лукс“ ЕООД е уведомен за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като със съобщението е уведомен и за дължимите от него на основание чл.79, ал.1, т.2 ГПК такси и разноски по изпълнителното дело, както следва: 30 лв. с ДДС – такса по т.3 от ТТРЗЧСИ; 144 лв. с ДДС – такса по т.4 от Тарифата; 1368 лв. с ДДС – такса по т.5 от Тарифата; 162 лв. с ДДС – такса по т.9 от Тарифата; 6 лв. с ДДС – такса по т.6 от Тарифата; 36 лв. с ДДС – такса по т.10 от Тарифата; 105.93 лв. с ДДС – такса по т.31 от Тарифата; 23 лв. – разноски за държавни такси, т.е. всичко в общ размер от 1874.93 лв. Съобщението е връчено на взискателя на 28.11.2024 г.

На 11.12.2024 г. е постъпила настоящата жалба от взискателя “Лагуна Лукс“ ЕООД против определените в негова тежест разноски след прекратяване на изпълнителното дело.

При така установените факти, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което е допустима. По въпроса за допустимостта на жалбата следва да се отбележи следното: Действително, в нормата на чл.435, ал.1 ГПК постановлението за разноските не е изрично предвидено като подлежащо на обжалване от взискателя действие на съдебния изпълнител. Следва да се има предвид, обаче, че определянето на разноските не съставлява същинско изпълнително действие и въпросът за отговорността за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му е в Част І „Общи правила“ 3 на ГПК, която се прилага не само в исковия процес, но и в изпълнителното производство, като отговорността на взискателя за разноските е изрично уредена в чл.79, ал.1 ГПК. В този смисъл, доколкото произнасянето на съдебния изпълнител за разноските е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, то и жалбата срещу това действие е допустима на общо основание.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, когато изпълнителното дело се прекратява по чл.433 ГПК, освен поради плащане, както и при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или същите бъдат отменени от съда.

В случая, по делото е безспорно, че производството по изпълнително дело № 20128000400495 по описа на ЧСИ Божилова е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. По делото няма данни, нито се твърди, издаденото Постановление от 20.11.2024 г. на ЧСИ Божилова за прекратяване на изпълнителното дело, за което взискателят „Лагуна Лукс“ ЕООД е бил уведомен на 28.11.2024 г. да е било обжалвано от него, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила. Следователно, на основание чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, поради което действията на ЧСИ в този смисъл са правилни и законосъобразни. Ето защо, с настоящата жалба неоснователно се оспорват определените за дължими в тежест на взискателя такси и разноски по ТТРЗЧСИ. След преглед на материалите по изпълнителното дело съдът констатира, че дължимите от взискателя такси и разноски по изпълнението са начислени за извършени по молба на жалбоподателя изпълнителни действия, за множество уведомления, съобщения и справки, поискани от него, както и същите са определени в размери, съответстващи на установените в ТТРЗЧСИ, поради което изложените в този смисъл възражения в жалбата са неоснователни.

Неоснователни са и останалите възражения в жалбата, че взискателят не е получавал суми от длъжника и ЧСИ, както и за изтекла в негова полза погасителна давност, тъй като тези оплаквания са неотносими към настоящия спор за дължимост на разноските по изпълнението в хипотезата на чл.433, 4 ал.1, т.8 ГПК, като евентуално могат да бъдат предмет на отделно исково производство.

С оглед изложените съображения, след като изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на основание чл.79, ал.1 ГПК дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ са за сметка на взискателя „Лагуна Лукс“ ЕООД и правилно са възложени в негова тежест. Ето защо, обективираните в съобщение изх.№ 19722/20.11.2024 г. действия на ЧСИ Божилова относно определените за дължими от взискателя след прекратяване на изпълнението такси и разноски са незаконосъобразни, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид неоснователността на жалбата, на жалбоподателя разноски за съдебното производство не се дължат и направеното в този смисъл искане е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Лагуна Лукс“ ЕООД, ЕИК 812165003, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, СПЗ, ул.“Одрин“ № 53А представлявано от управителя Н. И. А., против действията на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, по изпълнително дело № 20128000400495 по описа на ЧСИ Божилова, обективирани в съобщение изх.№ 19722/20.11.2024 г. в частта му за определените за дължими от взискателя след прекратяване на изпълнителното дело такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и искането за присъждане на съдебни разноски за производството пред БОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6