Решение № 3002 от 22.12.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 3002 гр. Благоевград , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500991 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от Областна Дирекция на МВР Благоевград, ул.“Владо Черноземски“ №3, представлявана от Директора Дойчин Горанов Дойчинов, срещу Решение № 358/31.03.2020г., постановено по гражданско дело № 1126/2019г. по описа на РС Петрич, с което са уважени предявените от ищеца искове.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните по делото доказателства и е необосновано. Излага се, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че от настъпването на изискуемостта на вземането за главница по изпълнителния лист от 30.06.2003г. до 30.08.2011г. /датата на прекратяване на изп.д. № 85/05г. /и още преди прекратяване на същото изп. дело и преди образуване на изп. дело № 64/11 на 19.12.2011г. вземането на кредитора за периодични плащания по изпълнителния лист било погасено с изтичане на тригодишна давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, като съдът е приел за ирелевантни всички действия свързани с изп. дело № 64/2011г. и предприетите действия от взискателя и съдебния изпълнител. Посочва се, че в съдебното решение не се съдържат съждения и анализ на доказателствата относно съществените въпроси по делото, а именно кои действия се считат за такива, прекъсващи погасителната давност и какви правни последици са породили извършените действия. Сочи се, че в случая е приложимо ППВС № 3/1980г., а не както е приел РС ТР № 2/2015г., което в т.10 го обявява за изгубило сила. Твърди се, че не е налице перемция на вземането на основание чл.433, 1 ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателя двукратно е поискал от ДСИ предприемане на изпълнителни действия, като бездействието на съдебния изпълнител не може да обоснове перемция. Изложени са доводи, че не е изтекла погасителната давност на вземането по изпълнителния лист, тъй като не е изтекъл срок по – голям от 5 години, без да е прекъсвана давността, считано от 11.10.2013г. – датата на постъпване на искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. На следващо място е изложено в жалбата, че са неоснователни твърденията на ищеца, че се касае за периодично вземане, за което била приложима кратката три годишна давност. Посочва се, че вземането по договор за охрана със СОТ се погасява с общата 5 годишна давност, защото задължението е уговорено като една общо дължима годишна сума, независимо, че страните са предвидили възможността погасяването на задължението да се извършва освен еднократно и на месечни вноски, като това съглашение между тях не променя характера на вземането по начин който да обоснове извод, че същото е периодично.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.

В случай, че жалбата бъде приета за неоснователна и при направено искане за присъждане на разноски от ответната страна се иска да бъде редуциран размера на претендираното адвокатско възнаграждение до минималния предвидения такъв в Наредбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия ЕТ „K. П.“, с *********, чрез процесуалния му представител – адв. К. Т.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Прави се искане обжалваният акт да бъде изцяло потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското /юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват, не се представляват.

От страна на въззивника е представено писмено изложение, в което се поддържа подадената жалба, като е направено искане за уважаването й.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.

Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на 2 спора по наведените в жалбата доводи приема следното:

Жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанционния съд, изведени в обжалваното решение при фактическа обстановка, която приема за правилно установена.

РС Петрич е бил сезиран с искова молба подадена от ЕТ „K. П.“, *********, със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.“Братя Миладинови“ № 7, представлявано от К. Л. П. чрез пълномощник срещу ОД на МВР Благоевград, ЕИК 129099735, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Владо Черноземски“ № 3, представлявано от Н. Х..

В същата се излага, че на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РС-Благоевград ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу молителя за сумата от 1 447.65 лева, от която: 1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за периода: 01.03.2002г. 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист/ до окончателно плащане на задължението; 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника на 14.12.2011година е образувано изпълнително дело № 20111230400064 по описа на ДСИ при РС-Петрич.

Твърди, че по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия освен справки за имотното състояние на длъжника. Сочи, че на 14.08.2013г. по изпълнителното дело била депозирана молба от взискателя за цялостно проучване на длъжника. Исканите справки били извършени.

Твърди, че на 25.04.2019г., повече от пет години след 14.08.2013г., по изпълнителното дело била депозирана нова молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия.

Излага се, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случая изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege. Сочи Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС.

Твърди, че вземането на взискателя, за което е издаден горепосочения изпълнителен лист и е образувано горецитираното изпълнително дело представлява периодично плащане.

Сочи, че по естеството си процесното вземане представлява ежемесечни равни вноски по договор за охрана, които са предварително определени в договора и идентични по основание и размер, поради което по отношение на него е приложима кратката тригодишна давност.

Твърди, че процесното вземане е погасено по давност, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска, както следва да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 1 447.65 лева, от която:1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за 3 периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г. и 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РСБлагоевград / до окончателно плащане на задължението, за която на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист в полза на ответника.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Препис от исковата молба, доказателствата към нея и разпореждане по чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника.

В срока за отговор ответникът депозира писмено становище, с което е заявил позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в случая не е изтекла погасителна давност по чл.110 и чл.111 ЗЗД. Излага, че въз основа на издадения му изпълнителен лист от 08.12.2004г., по молба рег. № 14123/10.06.2005г. е образувано изп.дело № 85/05г., прекратено с постановление на ДСИ от 30.08.2011г.

С молба рег.№ 53583/14.12.2011г. взискателят е образувал ново изпълнително дело – ид № 64/2011 по описа на ДСИ при РС-Петрич.

С писмо № 34569/14.08.2013г. взискателят е поискал справка за актуално имущество на длъжника, като е посочил способите, които да бъдат приложени от СИ за удовлетворяване на вземането по изпълнителното основание. Действия на ДСИ не са последвали.

С молба № 244000-6349/23.04.2019г. взискателят отново е поискал справка за актуално имущество на длъжника, като е посочил способите, които да бъдат приложени от СИ за удовлетворяване на вземането по изпълнителното основание. С разпореждане от 19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на секвестируемо движимо имущество, находящо се в дома на длъжника.

По изрична молба от длъжника от 27.06.2019г. съдът с разпореждане от 08.07.2019г. е отказал да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на перемпция.

Разпореждането на ДСИ не е обжалвано от длъжника и е влязло в сила.

Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че бездействието на ДСИ по отношение на исканията на взискателя, посочвани в периодични молби с изчерпателно посочване на изпълнителните способи и действия, не следва да обоснове перемпция на изпълнителното производство. Сочи, че бездействието следва да бъде проявено от взискателя, а такова в казуса не е налице.

Сочи, че от 11.10.2013г. – датата на постъпване на искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника, не е изтекъл срок по-голям от 5 години без прекъсване. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.

4 на ОСГТК на ВКС.

С горното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, РС Петрич е установил правилно фактическа обстановка по спора.

Не се спори от страните, а събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 08.12.2004г. по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РСБлагоевград / унищожено преди образуване на настоящото дело, съгласно писмо от 05.12.2019г. на РС-Благоевград/ на основание чл.237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, с който ищецът е осъден да заплати сумата от 1 447.65 лева, от която: 1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист/ до окончателно изплащане на задължението и 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.

Не е спорно, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, по молба на кредитора /ответника/, е било образувано изпълнително дело № 85/2005г. по описа на ДСИ при РСПетрич с взискател – ответникът и длъжник ЕТ „K. П.“ /ищеца/. Същото обстоятелство се сочи и в уведомително писмо от 04.12.2019г. на ДСИ при РС-Петрич/, съгласно което цитираното изпълнително дело е било прекратено на 30.08.2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и внесено в архив под № 120/18.10.2011г. След внасяне на делото в архив, по молба на взискателя /ответника изпълнителният лист е върнат на кредитора, а по молба на същия от 14.12.2011г. /вх.№ 55/16.12.2011г./, ведно със същия изпълнителен лист е било образувано /с постановление от 19.12.2011г./ изпълнително дело № 64/2011г. по описа на ДСИ при РС-Петрич, със същите страни и предмет.