Решение № 335 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110120405 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 432 от КЗ.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 30,00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 850,78 лева, като застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна маска, под багажник, врата багажник и PVC предпазен рог заден десен на собственият ми лек автомобил марка „Нисан Микра”, с per. № Р 8033 РА, причинени в резултат на реализирано на 14.09.2021 г., ПТП, в гр.София, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Пежо”, с peг. № СВ 5441 АР, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че 14.09.2021 г. около 14:50 часа, Илина Маринова управлявайки лекия автомобил на ищцата марка „Нисан Микра”, с peг. № Р 8033 РА по локалното платно на бул. Цариградско шосе посока бул.

Александър Малинов, на кръстовището с бул. Александър Малинов при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, спира за да пропусне движещите се с предимство автомобили, като движещият се зад нея автомобил не успял да спре и я реализирал ПТП. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача М. К., управлявал л.а. марка „Пежо”, с peг. № СВ 5441 АР. Поддържа, че лекият автомобил на виновния водач притежавал застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със срок на действие от 02.07.2021 г. до 01.07.2022 г. Навежда твърдения, че на 15.09.2021 г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и състави Опис - заключение по щета на МПС № 0801-005370/2021-01. В описа като увредени детайли бяха посочени: задна броня, задна маска, под багажник, врата багажник и PVC предпазен рог заден десен, като за репатрирането на автомобила заплатила сумата в размер на 530,00 лв. Заявява, че като застрахователно обезщетение е получил сумата от 345,62 лева, която била крайно недостатъчна. Поддържа, че е провел проучване и установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1216,40 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 лева /като частичен от 850,78 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в 1 увреждане на 2 задна броня, задна маска, под багажник, врата багажник, и PVC предпазен рог заден десен, вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 14.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 08.04.2025 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът ЗАД „ДаллБЖЗ“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършено проучване в сервизи за да се установи стойността на ремонта. Твърди, че определеното и изплатено обезщетение е напълно достатъчно да компенсира и покрие причинените на автомобил „Нисан Микра“, с рег. № Р 8033 РА вреди. Заявява, че претендирания цялостен размер от 850,78 лева за прекомерен и завишен. Поддържа, че репатрирането на автомобила е било ненужно, тъй като същия е могъл да се движи на собствен ход. Претендира разноски Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор за застраховка – между собственика на процесния автомобил „Пежо“, с рег.

№ СВ 5441 АР и ответника има сключена застраховка- Застрахователна полица № BG/30/121001847638 със срок на действие от 02.07.2021 г. до 01.07.2022 г. и изплатената сума от 345,62 лева от ответника на ищеца.

По делото е установено, че има застрахователна полица № BG/30/121001847638, между собственика на процесния автомобил „Пежо“, с рег.№ СВ 5441 АР и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.09.2021 г. се установява, че водача на лек автомобил „Пежо“, с рег. № СВ 5441 АР, движейки се по локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Александър Малинов“ удря спрелия пред него на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ автомобил „Нисан Микра“, с рег. № Р 8033 РА.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото, съдът възприема за достоверно, че механизма на настъпване на процесното ПТП – лек автомобил марка „Нисан Микра”, с peг. № Р 8033 РА се е движил по локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Александър Малинов“, спирайки на кръстовището с бул. „Александър Малинов“ при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, за да пропусне движещите се с предимство автомобили, движещият се зад него автомобил не е спрял на безопасно разстояние, вследствие на което удря, намиращото се пред него МПС „Нисан Микра”, с peг. № Р 8033 РА. Същото получава множество имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна маска, под багажник, врата багажник, и PVC предпазен рог заден десен. Според вещото лице действителната стойност на увредения автомобил „Нисан Микра“, с рег. № Р 8033 РА към датата на ПТП-то са в размер на 933.65 лева по средни цени; в размер на 864,53 лева по средни цени различни от официалния за марката в размер на 455.64 лева по Наредба № 24/2006 г.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ 2 на автомобилистите.

За да бъде ангажирана имуществената гаранционно-обезпечителна отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) 2 отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо, т.е. до доказване на противното); 2/ реализиране на застрахователно събитие-ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3/ настъпване на имуществени вреди - неблагоприятно засягане на материални и парично оценими блага на ищеца вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинноследствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Между същите страни вече има един уважен частичен иск за същото птп, като има влязло в сила съдебно решение. Съгласно константната практика на ВКС Решение № 325 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1691/2024 г. , която се споделя от настоящия състав Съгласно задължителните разяснения в т. 2 на ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

В този смисъл са неоснователи възражения за механизма, възражения за съпричиняване и за причинените вреди като вид. Техния размер не се установява със спн, тъй като не е предмет на делото. В настоящия случай съдът ще установи отново размера на вредите и ще съобрази прсъдениото по вече уважения частичен иск и доброволното плащане.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на автомобил „Пежо“, с рег. № СВ 5441 АР, управляван от делинквента, застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ покрива отговорността на водача на автомобила. Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Пежо“, с рег. № СВ 5441 АР съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ Р 8033 РА. Деянието на водача на автомобил „Пежо“, с рег. № СВ 5441 АР е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по 3 чл. 23 ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

По делото се доказа от протокола за ПТП, описи по щета на МПС №0801-005370/2021-01 и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ Р 8033 РА са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.09.2021 г., съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Пежо“, с рег. № СВ 5441 АР. Виновното причиняване на посочените вреди, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника.

Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181a69dc-4091-4906-aace-953ce3cf14c1