Решение № 395 от 07.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. П., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000293 по описа за 2024 година секретаря:...К. Н. - К...................като разгледа докладваното от съдия М.НЕДКОВА……………В.Т.Д.№293 по описа за 2024год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №72/1.ІІІ.2024год. постановено по т.д.

№491/2023год. на С. окръжен съд е осъдено За.д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на Г. И. Г., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“В.“ *, сумата 48 465.65лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от ексцес при ПТП, настъпило на 11.VІ.2016год., ведно със законната лихва, считано от 14.VІ.2023год. до окончателното изплащане на сумата, платима по б.с. с ***

1

Осъдил е З** „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 1 938.63лв. и сумата 400лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда.

Осъдил е З** „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адвокат Ж. З. от АК- С.З., адвокатско възнаграждение в размер на 4 527.27лв. за осъществената безплатна правна помощ на ищеца.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№4207/28.ІІІ.2024год. е подадена от З.а.д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори Т.Д.Т. и Б.Г.И., чрез пълномощника му юрисконсулт Б. М., против решение №72/1.ІІІ.2024год. по т.д.№491/2023год. на С. окръжен съд в неговата цялост, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя са, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, защото при условията на пълно и гласно доказване не е доказан съществен елемент от сложния фактически състав на обезвредата, а именно- настъпилите вреди. Счита, че ищецът не е доказал, че е претърпял именно посочените в исковата молба имуществени вреди от процесното ПТП. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а едностранчиво и в полза на ищеца е обсъдил само някои от доказателствата, като е игнорирал установените по делото обстоятелства. От заключението на СМЕ категорично е установено, че ищецът отказвайки ампутация на крака през 2019год., сам се е поставил в настоящето здравословно състояние, което не е съобразено със становището на българските лекари и се е наложило да направи претендираните разходи за лечение в Т., които не са били необходими. Т.е. ищецът сам е допринесъл за удължаване на оздравителния процес, което е довело до сегашното неблагоприятно за него здравословно състояние. Счита и че неадекватното лечение, което е предприето от ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици /настъпИ. ексцес/ от ПТП, поради което при доказване на исковата му претенция, определеното от съда обезщетение по справедЛост следва да бъде намалено с ½ заради наличието на принос на 2 пострадалия за настъпИ. ексцес. На следващо място сочи, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като предявеният иск е недопустим, поради настъпилата погасителна давност изключваща възможността за неговото предявяване. Съгласно чл.197 КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховка „Живот“ и „Злополука“, и при застраховка „Гражданска отговорност“- с петгодишна давност от настъпване на събитието. Същата хипотеза е повторена и в разпоредбата на чл.378ал.2 от действащия КЗ- че правата и задълженията по застрахователния договор по застраховка „Живот“ и „Злополука“, както и при застраховка „Гражданска отговорност“ по т.10-13, раздел ІІ, б.А от приложение №1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност, считано от настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай погасителната давност за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия имуществени вреди, започнала да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие- 11.VІ.2016год., е изтекла на 11.VІ.2021год. А ищецът е отправил претенцията си /доброволна и съдебна/ месеци след като са изтекли петте години от настъпване на ПТП-то, а именно на 1.ХІ.2021год. И не на последно място- първоинстанционният съд не е отчел, че с решение по В.т.д.№738/2020год. на ПАС на ищеца е присъдено по-високо от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като неплагоприятните последици от процесното ПТП щели да продължат и в бъдеще. А застрахователят до настоящия момент е изплатил на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 19 716.96лв. съгласно решението по В.т.д.

№320/2022год. на ОС- С.З.. По гореизложените съображения жалбоподателят моли въззивният съд да отмени изцяло решението на ОС- С.З. и вместо него да постанови ново решение, с което отхвърли изцяло предявеният от Г. И. Г. иск, като неоснователен и недоказан, ведно с произтичащите от това последици за лихви и разноски. В случай, че въззивният съд приеме предявения иск за допустим и основателен, моли да се намали присъденото обезщетение, поради прекомерност и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Претендира да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г. И. Г., ЕГН ********** от гр.С.З.,

3 ул.“В.“ *, чрез пълномощника му адв. Ж. С. З. от АК- С.З., подава отговор на въззивна жалба вх.№6969/27.V.2024год., с който я оспорва изцяло, като неоснователна. Счита, че решението на ОС- С.З. не страда от нито един от посочените от жалбоподателя пороци. Сочи, че предявеният иск не е недопустим, като погасен по давност. В случая ищецът претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от настъпИ. ексцес на травматичното увреждане, причинено му при ПТП на 11.VІ.2016год. Правото на обезщетение от ексцес е напълно самостоятелно право, а погасителната давност за иска за обезщетение на причинените имуществени вреди от ексцеса започва да тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие, а от момента на настъпване на ексцеса /влошаване на здравословното състояние на пострадалия/. Видно от приложената медицинска документация по делото, на 18.Х.2021год. ищецът е постъпил за първи път за лечение поради влошаване на здравословното му състояние и това е началния момент, от който тече погасителната давност за процесния иск. Към датата на предявяване на иска петгодишната давност не е изтекла, поради което правилно и законосъобразно ОС- С.З. е приел, че предявеният иск е допустим и го е разгледал, като се е произнесъл по съществото на спора. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за прекомерност на присъдените вреди.

Ищецът претендира обезщетение на причинените му имуществени вреди, а не на неимуществени вреди, чийто размер съгласно чл.52 ЗЗД се определят от съда по справедЛост. Имуществените вреди са извършените разходи за лечението на настъпИ. ексцес и те следва да се докажат със съответните документи за плащане на тези разходи. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, които доказват направените от ищеца разходи за лечение при влошаване на здравословното му състояние. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, защото както сочи вещото лице д-р С. решението да не се ампутира крака е лично на пострадалия и това решение не може да бъде нито правилно, нито грешно от медицинска гледна точка. С ампутацията на крака не би могло да се избегне инфекцията на целия организъм на пострадалия, защото тя се разпространява по кръвен път и след ампутацията също е предстояло дълго лечение на пострадалия от последиците на тази инфекция. Освен това решението за ампутация на крака е мното тежко от психологическа гледва точка за пациента, поради което не може да се говори за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли 4 въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционният съд като правилно и обосновано, като присъди на основание чл.38ал.2 ГПК адвокатско възнаграждение на адв. Ж. З. за оказаната безплатна правна помощ и представителство пред въззивната инстанция на ищеца Г. Г..

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П. апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на З** „Д.Ж.З.“ АД гр.С., че решението на ОС- С.З. е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради настъпила абсолютна погасителна давност, изключваща възможността за неговото предявяване, съгласно чл.197 КЗ/отм./.

Ищецът Г. И. Г., ЕГН ********** е предявил иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.51ал.3 ЗЗД, да му се присъди обезщетение в размер на 48 465.46лв. за причинените му имуществени вреди от ексцес /влошаване на здравословното му състояние/ в сравнение със състоянието, при което са му присъдени обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени вреди от травматичните увреждания, които е получил при ПТП, настъпило на 11.VІ.2016год. Твърди, че ексцесът е в причинно-следствена връзка с увреждането на лявата бедрена кост, което му е причинено при процесното ПТП. А съгласно чл.51ал.3 ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява по-късно във времето и макар да е свързано с вземанията по чл.51ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, то е ново самостоятелно 5 право. При ексцес на доказване подлежи влошаване на здравословното състояние на ищеца и причинно-следствената връзка на влошеното здравословно състояние с травматичното увреждане, което му е причинено при процесното ПТП, за което е била ангажирана отговорността на застрахователтото дружество в предходно производство. Затова при иск за обезщетение на вреди от ексцес погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от момента на проявлението на влошаването на здравословното състояние на увредения в сравнение с първоначалното увреждане, което е получил при процесното ПТП. Видно от приложената по делото медицинска документация, на 18.Х.2021год. ищецът е постъпил за първи път за лечение поради влошаване на здравословното му състояние /бедрена инфекция- локален остеомиелит на ляво бедро/, и това е началния момент, от който тече погасителната давност за процесния иск. Към датата на предявяване на иска-14.VІ.2023год. тригодишната давност по чл.197 КЗ/отм./, респ. чл.378ал.2 КЗ, не е изтекла. По гореизложените съображения ПАС счита, че предявеният от ищеца Г. И. Г. иск за обезщетение на причинените му имуществени вреди от ексцес на увреждането в лявата бедрена кост, което му е причинено при ПТП на 11.VІ.2019год., е допустим и правилно е бил разгледан като допустим от първоинстанционният съд. Затова и постановеното решение №72/1.ІІІ.2024год. по т.д.№491/2023год. на ОС- С.З. е допустимо, като постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.