Решение № 260364 от 04.10.2021, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 2004/2020
- Вид
- Решение № 260364
- Подписан
- 04.10.2021
- В сила
- 26.10.2021
- Състав
- БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Други актове по делото
- Определение № 260904 от 29.03.2021 · БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 260187 от 19.04.2022 · БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 91а · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.Лом ,4 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав , в публичното заседание на 28 септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
При секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Александрова гражданско дело № 2004/
2020 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е делбено- I фаза, по допускане на делбата.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г.Г.Г., с която се иска извършване на делба на недвижими имоти- земеделска земя , находящи се в землището на с. Дългоделци и с.Габровница, област Монтана.
Твърди още, че тези имота били възстановени на наследниците на Х.
К. Т., б.ж. на с. Дългоделци, поч. на 15.01.1951г.
Навеждат се и твърдения, че не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на процесните имоти, което поражда правен интерес от съдебна такава.
Ответниците : С.П.Х., А.В. Х. и П.м.И., чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 ГПК изразяват становище. Счита, че иска е допустим, но неоснователен, подробно аргументирайки се за това. Представят доказателства за доброволна делба, между наследниците на общият наследодател от м.февруари 1951г.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Относно съделителите:
Съделителите по делото/ БЕЗ ИЩЕЦА/ са едни от наследниците на общият им наследодател Х. К. Т., б.ж. на с . Дългоделци , обл.Монтана, починал на 15.01.1951г.
Непосредствено след смъртта на общият наследодател наследниците му са извършили доброволна делба на процесните имоти през м. февруари 1951г.
По отношение на ангажираните от ответниците доказателства и относно твърденията им, настоящият съдебен състав не споделя тези твърдения, като мотивите на съда за това са следните:
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. Наследството, по отношение на което се цели допускане на делба се състои от земеделски земи, които са възстановени след смъртта и датата на откриване на наследството на наследодателя. В обстоятелствената част на Решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 32 от 1995 г. е посочено, че ЗСПЗЗ възстановява права, които собствениците на земеделски земи не са преставали да имат, но през определен период не са могли обективно да упражняват. По неговото действие правото на собственост не се придобива отново, а се възстановява в пълноценния му вид на собствениците или на техните наследници. Според разпоредбата на чл. 91а ЗН, в тези случаи възстановените на името на наследниците земи се разглеждат като новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН. Чрез фикцията “новооткрито наследство” възстановената собственост се обособява като отделен обект на наследяване. Тя е призната за отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на земите по ЗСПЗЗ има конститутивен ефект и с него възниква правното качество на обект на собствеността и индивидуализацията на имота по граници, в чиято същност се изразява и конститутивното действие. От този момент “новооткритото” наследство произвежда своето действие към призованите да наследяват и те могат да реализират правата си на наследници. От изложеното следва изводът, че макар и кръгът на наследниците да се определя към момента на смъртта на общия наследодател, то те или съответно техните наследници могат да реализират наследствените си права към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие. В представения случай процесните земеделски земи са възстановени на наследниците на общият наследодател, а не съобразно представените доказателства от ответниците. Т.е . недопустимо е в фаза по допускане на делбата да се иска промяна на титуляра на партидата.
Съгл. ТР №1/2112г. ВКС съдът е длъжен да приложи правната норма точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От друга страна , видно от ангажираните от ищеца посмени доказателства, се установява, че някои от наследниците на Елеонора върбанова Христова/ изключаь отв.симеон Тодоров Симеонов/ с договор за продажба за наследство , са продали на ищеца , наследството , оставено им от общият наследодател/
Поради гореизложеното съдът намира, с възстановяването новооткрито наследство, създаващо съсобственост, която следва да бъде прекратена.
Относно делбените квоти:
Предвид изложеното и съобразно правилата на Закон за наследството , действащ към квотите следва да бъдат разпределени при следните права:
-
Г.Г.Г. ЕГН **********–
3/8 ид.ч.
-
А.Т.Н.-П. ЕГН **********–
1/4 ид.ч.
-
А.В.Х. ЕГН **********
– 1/8 ид.ч.
-
П.М.И. ЕГН **********
– 1/8 ид.ч.
-
С.Ц.Й. ЕГН **********
– 1/8 ид.ч.
Предвид гореизложеното Ломският районен съд намира, че следва да допусне до делба процесните недвижими имоти при гореизложените делбени квоти.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между :
-
Г.Г.Г. ЕГН **********–
3/8 ид.ч.
-
А.Т.Н.-П. ЕГН **********–
1/4 ид.ч.
-
А.В.Х. ЕГН **********
– 1/8 ид.ч.
-
П.М.И. ЕГН **********
– 1/8 ид.ч.
Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/181a4af4-0356-464b-b948-8df669d5abaf