Решение № 5075 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5075 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20241100110046 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на Д. С. К., ЕГН: **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 50 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно производство по ДП № 46/2019г. по описа на СО-СП, пp.np.№ 1996/2018 г . по описа на СП- закрита /сега СГП/, за престъпления - по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2. вр. ал.

2 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр. 2, вр, чл. 194. ал.

1. вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ап. 1, 6. от НК, впоследствие образувано като ДП № 487/2022г. по описа на СГП, пр.пр.№ 16995/2022г. по описа на СГП, по което му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което впоследствие е частично прекратено по отношение на Д. С. К. - изцяло по обвинението му за престъпление по чл. 32 1, ал. 3, пр.

2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК и частично по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр. 2. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, aл. 1, б.

„ б“ от НК - само в частта му досежно квалификацията на деянието, че същото е извършено от лица по чл. 142, ал. 2, т . 8 от НК, влязло в сила на 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.11.2023г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното и изплащане.

В исковата молба Д. С. К. твърди, че е задържан на 06.03.2019г и привлечен като обвиняем по ДП № 46/2019г. по описа на СО-СП, пp.np.№ 1996/2018 г . по описа на СПзакрита /сега СГП/, за тежки умишлени престъпления - по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2. вр. ал. 2 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр. 2, вр, чл. 194. ал. 1. вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ап. 1, 6. от НК.

По отношение него била взета мярка за неотклонение: „ Задържане под стража“, като в ареста бива държан почти максималният 8-месечен срок.

Впоследствие наказателното производство било изпратено от СП по компетентност и образувано като ДП № 487/2022г. по описа на СГП, пр.пр.№ 16995/2022г. по описа на СГП.

Воденото наказателно производство продължило до 25.10.2023г., когато с постановление на СГП било частично прекратено по отношение на Д. С. К. - изцяло по 1 обвинението му за престъпление по чл. 32 1, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК и частично по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр.

2. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, aл. 1, б. „ б“ от НК - само в частта му досежно квалификацията на деянието, че същото е извършено от лица по чл. 142, ал. 2, т . 8 от НК.

Постановлението за частично прекратяване влязло в сила на 08.11.2023г Твърди, че за периода на воденото наказателно производство търпял болки и страдания с голям интензитет. Живеел в постоянен страх, че ще бъде наказан за тежкото, умишлено престъпление, за което е обвинен, за което закона предвиждал тежко наказание.

Изживял отрицателни емоции и поради това, че загубил доверието на близки, роднини и приятели, и те се отдръпнали от него. По време на взетата мярка „Задържане под стража пребивавал в изключително тежки и нехуманни условия в арестните помещения, което сринало психиката му. По време на задържането имал малко дете, от което бил разделен за продължителен период от време и не можел да полага грижи за него, и което му причинило допълнителни емоционални страдания. И до днес преживявал отрицателни емоции при спомена за случилото се.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, по време на което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което впоследствие е прекратено с влязло в сила постановление.

Оспорва наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдените неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди по интензитет и проявление.

Възразява, че ищецът има и други осъждания и пребивавания в следствени арести с мярка за неотклонение, което е повлияло на интензитета на претърпените неимуществени вреди.

Счита претенцията за неоснователна, като недоказани.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

2

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено следното:

Д. С. К. е задържан на 06.03.2019г и привлечен като обвиняем по ДП № 46/2019г. по описа на СО-СП, пp.np.№ 1996/2018 г . по описа на СП- закрита /сега СГП/, за престъпления - по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2. вр. ал. 2 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.

4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр. 2, вр, чл. 194. ал. 1. вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ап. 1, 6. от НК. По отношение него е взета мярка за неотклонение: „ Задържане под стража“, като в ареста бива държан 6-месечен срок.

Впоследствие наказателното производство било изпратено от СП по компетентност и образувано като ДП № 487/2022г. по описа на СГП, пр.пр.№ 16995/2022г. по описа на СГП.

Воденото наказателно производство е прекратено частично с Постановление от 25.10.2023г. на СГП - по отношение на Д. С. К., изцяло по обвинението му за престъпление по чл. 32 1, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК и частично по обвинението по чл. 196, ал.

1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9. пр. 2. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, aл. 1, б. „ б“ от НК - само в частта му досежно квалификацията на деянието, че същото е извършено от лица по чл. 142, ал. 2, т . 8 от НК.

Постановлението за частично прекратяване влязло в сила на 08.11.2023г. или наказателното производство е продължило за период от почти 56 месеца.

При така установеното съдът намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното производство образувано срещу ищеца е продължило за период почти 56 месеца от привличането му като обвиняем до влизане в сила на определението за прекратяване. През този период е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 6 месеца.

За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетеля Ц.К. Г.а – живяла с ищеца на семейни начала към момента на задържането, а към момента на разпита - разделно.

От показанията се установява, че ищеца бил изключително притеснен от задържането си, в домът им, в присъствие на тогава малолетното им дете, двете им кучета и майка му, както и от воденето на наказателното производство, т.к. не можел да се грижи за нея и детето - двамата в тежко финансово и емоционално състояние, без да могат да разчитат на чужда помощ. По време на делото и след като го освободили от ареста изпаднал в тежка депресия, не можел да спи, бил кълбо от нерви, не смеел да ходи на работа, хората го избягвали. Животът му се преобърнал. Преди това имал и други дела, но те не били за сериозни неща и нямал влезли в сила присъди. И по повод тези дела бил притеснен.

От заключението по приетата СПЕ се установява, че в резултат на воденото наказателно производство за ищеца не е настъпило психично разстройство, което да обуславя качествено нарушение на базовите психични годности и да води до дезаптативност и инвалидизация. Налични са психически страдания, които са на ниво негативни емоционални състояния, психосоматичнен дискомфорт, ограничена социална активност, прекъсване на емоционално значими връзки.

При установеното повдигане и поддържане на незаконно обвинение за процесния период, наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" за период от 6 месеца, търпенето на вреди в обичаен размер се презумира. В тази степен обичайните 3 неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат да установени с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права. Заедно с това въз основа събраните гласни доказателства, които намира за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло, както и въз основа заключението на вещото лице по приетата СПЕ съдът приема за установени твърдените вреди в тяхното изражение и интензитет. Наказателното производство е водено за продължителен период от време. Ищецът е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 6 месеца, който без да е особено продължителен, предвид тежестта на ограничението безспорно е довел на ищеца болки и страдания със значителен интензитет.

Безспорно е преживял страхове и емоционални страдания от раздялата с близките си и невъзможността да полага грижи за тях и подпомага препитанието им. Отрицателни емоции със значителен интензитет – страх, притеснение, отчаяние и несигурност е преживял и заради възможността да получи наказание „лишаване от свобода“ в максимално предвиденият за тежкото престъпление, в което е обвинен срок, както и притеснението, че с подобна осъдителна присъда не би могъл да си намери работа и хората ще близките му ще гледат на него като на престъпник.

Безспорно и от събраните официални справки по делото се установява, че ищеца има влезли в сила присъди от 2015г., 2016г. и 2018г. Предходните осъждания на ищеца и предходни приложени мерки „Задържане под стража“, безспорно оказват влияние на преживените отрицателни емоции в посока към по нисък интензитет, обуславящ по нисък размер на обезщетението.

Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.