Определение № 2345 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2345 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500924 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 25940/31.03.2026г.

/вх. No на РС - Варна/, подадена от К. Н. К., ЕГН **********, с адрес:

***********, срещу Решение No 874 / 09.03.2026г., постановено по гр.д.

6978/2025г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2945.55 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на рамка леви врати, предна лява врата, капачка странично ляво огледало, задна лява врата, стъкло триъгълно предна лява колона, мигач преден ляв, предна броня с отвори за фарове за мъгла, водач предна броня ляв, рамка радиатори, стъкло ляв панел, панта врата багажник дясна, панта врата багажник лява и др., причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 19.02.2025 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ********** г., със срок на действие 31.12.2024 г. – 30.12.2025 г., на л. а.

************ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че следва в ущърб на ищеца да се тълкува обстоятелството, че не бил оспорил доклада след корекцията на исковата молба. Единствено съдът следвало да допълни или коригира проекта за доклад въз основа на 1 възраженията и становищата на страните, направени в писмена молба или в първото съдебно заседание. Единствените спорни моменти в производството са: дали са налице основания за отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, както и приложимостта на представените по делото Общи условия на застрахователя към процесните отношения. Съдът неправилно приел, че не са нищожни клаузите от т.2.9. до т.2.17., т.3.4. и т.3.4.1. от Общите условия на застрахователя, които ищецът бил оспорил.

Застрахователният договор бил сключен при предварително определени условия от едната страна - ответното дружество, като застрахованият нямал възможност да влияе върху съдържанието им. А отделно, тези клаузи позволявали на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.

Спорните клаузи, поради своята абстрактност позволявали на застрахователя да се позовава на тях в широк кръг от случаи и така да избягва заплащането на застрахователно обезщетение.

Излага, че в чл. 408 ал.1 от КЗ са предвидени случаите, в които застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение. В случая не били налице нито една от визираните предпоставки. Сочи, че контролните органи са били уведомени за настъпилото събитие, поради което били неправилни изводите на съда в обратна посока.

От изслушания в съдебно заседание разговор, проведен от ищеца на тел.112 се установявало, че именно мястото на настъпване на процесното произшествие е именно преди табелата за гр. Девня, както и че за произшествието вече е бил подаден сигнал на тел.112. Ищецът заявява на оператора не само за закъсалите по целия път камиони, но и за процесното произшествие, като уточнява, че е настъпило на „АТЗ-то", което място е „АТЗАгроторов завод", който се намира точно преди табелата за гр. Девня.

Това, че ищецът бил сигнализирал за закъсали камиони и непочистен път, не означавало, че не бил сигнализирал за процесното ПТП, въпреки, че от разговора се установява, че вече е бил подаден сигнал за него, вероятно от другите водачи, които са спрели веднага след произшествието.

В показанията си в съдебно заседание, водачът на ищцовия автомобил сочи, че са казали на баща му, „че има вече подаден сигнал за това ПТП и за други ПТП-та и чакахме, чакахме, извикахме пътна помощ. ". Въпреки това, баща му се е обадил, за да сигнализира, както за непочистения път, така и за процесното събитие. Освен това, полицейските екипи са били ангажирани с множество ПТП-та, а в случая не е било необходимо посещението на органите, предвид, че автомобилът е можел да се придвижва на собствен ход, поради което и не е било нужно да бъде изчакан полицейски екип.

На следващо място, от експертното заключение се установявало, както и от свидетелските показания, че действително автомобилът след ПТП е можел да се придвижва на собствен ход.

Посоченото от ищеца в уведомлението за настъпило застрахователно 2 събитие, че автомобилът не е в движение и иска да бъде извършен оглед на място, не означавало непременно, че същият не можел да се придвижва на собствен ход. Собственикът не следвало да бъде задължаван да управлява МПС с множество увреждания само, за да не бъде посетен от представител на застрахователя за оглед на адрес. Нежеланието на увредения да придвижи автомобила до застрахователя само, за да му бъде извършен оглед, било предохранителна мярка на увредения с оглед избягване на по-значителни щети.

По делото били събрани достатъчно доказателства, от които се установявало, че след произшествието, автомобилът би могъл да се придвижва на собствен ход. Подчертава, че при наличие на проблеми изключително в ходовата част на МПС, посредством цитираната клауза от ОУ, би се стигнало до отказ за обезщетяване и изпълнение на договора в немалка част от възможните хипотези на увреждане на пътя. Дори в случая да е било необходимо съставянето на документ от органите на КАТ или протокол за материални щети, застрахователят не бил дал съответни указания на увреденото лице, поради което не можел да черпи права от неизпълнение на собствените си задължения.

Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Не са направени доказателствени искания от страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 25940/31.03.2026г. /вх.

No на РС - Варна/, подадена от К. Н. К., ЕГН **********, с адрес:

***********, срещу Решение No 874 / 09.03.2026г., постановено по гр.д.

6978/2025г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и 3 адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2945.55 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на рамка леви врати, предна лява врата, капачка странично ляво огледало, задна лява врата, стъкло триъгълно предна лява колона, мигач преден ляв, предна броня с отвори за фарове за мъгла, водач предна броня ляв, рамка радиатори, стъкло ляв панел, панта врата багажник дясна, панта врата багажник лява и др., причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 19.02.2025 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ********** г., със срок на действие 31.12.2024 г. – 30.12.2025 г., на л. а.

************ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2026г . о т 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4