Решение № 10830 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10830 гр. С. 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110114841 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 323,73 евро /равностойност на 633,16 лева/, представляваща дължима главница по сключен договор за потребителски к. №...2 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2024г., до окончателното плащане, сумата от 32,35 евро /равностойност на 63,28 лева/, представляваща начислена договорна лихва за периода 19.01.2023г – 19.06.2023г., и сумата от 49,25 евро /равностойност на 96.33 лева/, представляваща начислена мораторна лихва за периода 20.01.2023г. – 28.03.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. №20629/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че на 20.12.2022г. ответникът, в качеството на заемател, сключил с „М. К.“ ООД, в качеството на заемодател, договор за потребителски к. №79927, при следните условия: предоставена заемна сума от 700 лева, уговорена договорна лихва съгласно чл. 12, ал. 6 от договора, краен срок за заплащане на погасителните вноски съобразно приетия погасителен план – 19.06.2023г. В изпълнение на поетите задължения дружеството-заемодател предоставило на ответника заемната сума на 20.12.2022г., за което била издадена разписка. Съгласно сключен договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2023г. ищецът, в качеството на цесионер, придобил от „М. К.“ ООД, в качеството на цедент, вземания по процесния договор за к. срещу ответницата. Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по процесния договор за к. за заплащане на погасителни вноски на уговорените падежи, което обуславяло възникването на правен интерес от предявяване на исковите претенции. Въз основа на така изложените съображения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява наст.щата искова претенция. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и пред наст.щата инстанция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. В. е подала отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, предвид недоказаност на придобиването на процесните вземания срещу ответника въз основа на сключен договор за цесия и ненадлежното уведомяване на длъжника за цесията, респективно поради недействителност на договора за цесия поради недействителност на сключения договор за потребителски к.. Ответникът релевира възражение за нищожност на сключения договор за потребителски к. между ответницата и „М. К.“ ООД, доколкото при сключването на 1 договора не са спазени изисквания на чл. 189 ГПК, т. к. при полагане на пръстовия отпечатък от к.ополучателя не са поставени подписи от двама свидетели. Излагат се сходни доводи и по отношение на изготвената разписка за получаване на заемната сума от ответника. На следващо място ответникът оспорва като недействителен процесния договор за к. поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. к. уговорената неустойка в чл. 12, ал. 4 от договора не е включена при формиране на размера на приложимия ГПР, а при включването й се надвишава законоустановения максимален размер на ГПР. Посочва, че в процесния договор за к. не е разяснен механизмът на изчисление на ГПР, което води до недействителност на договора. Ответникът сочи, че предвидената неустойка служи за акумулиране на скрито възнаграждение за к.одателя, предвид неизпълнимостта на изискванията за обезпечаване на к.а чрез осигуряване на поръчител, съответно неминуемо възникване на задължение за заплащане на неустойка по договора. Оспорва като нищожна и неравноправна клаузата на чл. чл. 12, ал. 4 от договора.

Оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва по договора, поради накърняване на добрите нрави. Излагат се доводи за недействителност на договора за к. поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на уговорената неустойка, съставляваща разход по к.а, възлиза на размера на главницата, дължимата сума по издадения запис на заповед във връзка с договора на к. надвишава почти два пъти размера на главницата, заплащането на неустойката е неизбежно при така уговорените условия между страните и служи да осигуряване на допълнително възнаграждение за к.одателя наред с уговорената възнаградителни лихва. При така изложените съображение моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. №20629/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 04.04.2024г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 16.04.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил наст.щите.

Съдът намира за неоснователни въведените от ответника възражения за недопустимост на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца. С подаденото заявление по чл. 410 ГПК наред с приложените писмени доказателства към него ищецът обосновава твърдяното качество на к.ор по договора за заем по отношение на ответника, което е достатъчно за да мотивира положителен извод за наличие на активна процесуална легитимация в наст.щото производство. На следващо място въведените доводи за недопустимост на производството поради ненадлежното уведомяване на длъжника за цесията, респективно поради недействителност на договора за цесия и на договора за потребителски к., касаят материалноправната легитимация на ищеца, к.то е от значение при преценка на основателността на предявените искови претенции. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обст.телства: възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски к. №...2 г. между ответника и „М. К.“ ООД при посочените договорни условия, усв.ване на предоставената в заем парична сума от ответника и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по к.а, сключване на валиден договор за цесия между „М. К.“ ООД и ищцовото дружество с предмет прехвърляне на процесните вземания по договор за потребителски к. №...2 г. срещу Т. Г. В. и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени. Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е погасил задълженията си по договора за к., както и фактите от значение за въведените възражения за недействителност на процесния договор за к. и оспорените клаузи от неговото съдържание.

Съгласно приетия като писмено доказателство по делото индивидуален договор за заем №...2г. между „М. К.“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Т. Г. В., в качеството на 2 заемател, е сключен договор за паричен заем при следните условия: главница – 357,90 евро, срок на договора – 6 месеца, размер на месечна вноска – 66,80 евро, брой погасителни вноски – 6, общ размер на задълженията по договора – 400,80 евро, лихвен процент – 40%, ГПР – 42,58 %. Съгласно клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от сключването да осигури обезпечения на задължението – трето лице /поръчител или солидарен длъжник/, който да сключи със заемодателя договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство, по силата на който да се задължи солидарно със заемателя, или издадена банкова гаранция или учредена ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника, които да отговорят на предвидените в договора изисквания. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем заемателят дължи заплащане на неустойка във фиксиран размер от 279,22 евро /чл. 12, ал. 4 от договора/. При сключването на договора е поставен пръстов отпечатък от заемателя Т. Г. В. на всяка страница.

Видно от представената разписка за получени суми в брой №...2г. заемателят Т. Г. В. е декларирала, че е получила в брой сумата от 700 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №...2г. Върху разписката е поставен пръстов отпечатък от заемателя Т. Г. В. до изписани саморъчно три имена.

По делото се установява, че по силата на Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. „М. К.“ ЕООД е прехвърлил на „В. Е. И.т“ ООД вземанията по Приложение №1 в общ размер от 395 863,17 лева срещу заплащане на покупна цена, вследствие на което „В. Е. И.т“ ООД е придобило качеството на к.ор по отношение на всяко от прехвърлените вземания.

От представеното по делото Потвърждение за сключена цесия се установява, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът „М. К.“ ЕООД е потвърдил извършената цесия на вземания, прехвърлени в полза на цесионера „В. Е. И.т“ ООД, съгласно договора от 19.09.2023 г., индивидуализирани в Приложение №1/19.09.2023г. В приложената извадка от Приложение №1 №Д-24-00118-1/17.04.2024г. към Д-23-00233-1 са отразени в табличен вид вземания в общ размер на 1 157,99 срещу Т. Г. В. по договор от 20.12.2022 г., както следва: дължима главница – 633.16 лева, договорна лихва – 63.28 лева, неустойка – 411.55 лева, такси/ разходи за забава към 12.09.2023г. – 50 лева.

При обсъждане на повдигнатия правен спор наст.щият съд на първо място следва да разгледа възражението на ответника за недействителност на договор за паричен заем, сключен с „М. К.“ ЕООД, поради нарушение за законоустановената форма при съставяне на частен документ в хипотезата на извършване на волеизявлението на една от страните чрез поставяне на пръстов отпечатък.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ГПК частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде положен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

Представените договор за паричен заем №...2г. съставлява частен диспозитивен документ, който обективира волеизявленията на страните по него за възникване на облигацинно правоотношение по предоставен паричен заем. Изискването, предвидено в чл.

189, ал. 1 ГПК, за приподписване на частния документ от двама свидетели се основава на обст.телството, че неграмотният съдоговорител не би могъл да прочете подписвания документ, поради което двамата свидетели удостоверяват, че същият се е запознал с текста, който подписва. Ето защо нормата на чл. 189, ал. 1 ГПК е приложима всякога, когато издателят на частния документ не разполога с необходимата степен на грамотност, което препятства пълноценното му запознаване с писмен текст, който следва да подпише. Законът не поставя изискване за отразяване в съдържанието на частния документ на обст.телствата, налагащи полагане на пръстов отпечатък вместо саморъчен подпис на издателя на частния документ, като единствено предвижда реда и формата за обективиране на волеизявлението от страна на неграмотното лице, съответно изискването за приподписване на документа от още от двама свидетели, които да гарантират валидността на изявлението на лицетоиздател.