Решение № 18138 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18138 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110172990 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответника Й. Г. Д. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й/му в гр.София, ж.к.Дианабад, бл.5Б, ет.8, ап.53 през периода май 2017 - април 2019 г. и е извършил услугата дялово разпределение за периода май 2017 - април 2019 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми:

1

1777,35 лв. – претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2017 април 2019 г.; 33,48 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода май 2017 - април 2019 г.; 333,24 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2018 - 14.12.2020 г. и 7,35 лв. – обезщетение за забава за плащане на възнаграждението по чл.79, ал.1 ЗЗД да периода 31.12.2017 – 14.12.2020 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответникът Й. Г. Д. оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Трето лице помагач – БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №65377/20 г. на СРС, II ГО, 74-ти с-в на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

По делото не се спори и от приетата по делото декларация по чл.14 ЗМДТ личи, че ответницата извънсъдебно е признала, че е собственик на процесния недвижим имот, който е придобит от нея преди началото на исковия период.

Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство. Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране 2 на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори.

На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за топла вода. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.

Заключението сочи, че цената на топлинната енергия, възнаграждеинето за услугата дялово разпределение и лихвите върху тях се равняват на претендираните от ищеца суми.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ п родажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й.

Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил 3 задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебнотехническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).

С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 30.12.2020г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 30.12.2017 г.

(чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително.

Тоест извън давностния период са вземанията на ищеца, които са станали изискуеми след 23.10.2017 г. (30.12.2017 минус 2 месеца и 7 дни). В случая това са вземанията за топлинна енергия за периода септември 2017 г. г., доколкото според общите правила по договора за продажба на топлинна енергия вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния отчетен период, за който се отнася, т.е. вземането за месец септември 2017 г. г. на 15.11.2017 г. (но това за август 2017 г. и предхождащите го са изискуемо на 15.10.2017 г., т.е. преди 23.10.2017 г., поради което са погасени по давност).

В настоящия случай обаче от приетата по делото експертиза се установява, 4 че за периода за който е изтекла погасителна давност всъщност ответникът няма задължения. Всички суми, които се претендират от него са начислени след 23.10.2017 г., поради което не са погасени по давност. Следователно, искът е изцяло основателен за сумата от 1777,35 лв. и за периода септември 2017 – април 2019 г. и следва да се отхвърли само за периода май 2017 – август 2017 г.

Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.

В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Ето защо искът следва да се уважи изцяло.

Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответника твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на 5 падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.

Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.