Определение № 2293 от 30.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4351/2024
- Вид
- Определение № 2293
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 30.07.2024
- Състав
- Костадинка Костадинова, Десислава Петрова Генова, Стоян Михов
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 270, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2293 гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадинка Костадинова
Членове:
Стоян Михов
Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604351 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. чл.
270, ал. 1 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С.
Н. – адв. Р.В. - САК, срещу протоколно определение от 03.07.2024 г., постановено по НОХД № 7052/2024 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия С. Л. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, а именно - „Домашен арест.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият С. Л. Н. би могъл да се укрие, тъй като през цялото досъдебно производство и по време на съдебния процес пред първа инстанция, последният е оказал пълно съдействие и е изпълнявал всички свои задължения относно явяването пред разследващите органи и съдебния състав. На следващо място твърди, че наложената мярка „Домашен арест“ е несъразмерна тежка и не отговаря на целите, заложени в чл. 56 и чл.57 НПК. И не на последно място, твърди, че налагането на мярка за неотклонение „Домашен арест“ би затруднило лечението на болния крак на подсъдимия С. Л. Н.. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен в цялост и да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна
Срещу подсъдимия С. Л. Н. е повдигнато обвинение за извършване на 1 престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а„ и б.“б“ НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” повече от пет години.
С Определение № 6939 от 04.04.2024 г., Наказателно отделение, 14-ти състав по НЧД № 4887/2024 г по описа на СРС на подсъдимия С. Н. е наложена мярка „Задържане под стража“.
С Определение от 03.07.2024 г., поставено по НОХД № 7052/2024, 22-ри състав на СРС изменя мярката на подсъдимия С.а Н. от „Задържане под стража“ в по-лека такава – „Домашен арест“, която да се изпълнява в гр.
Видин, ж.к. *******
Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебната фаза. Предмет на проверка в това производство е дали към момента на произнасяне на съда продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат обстоятелствата относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и/или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение и коя е подходящата мярка за неотклонение.
Подсъдимият С. Л. Н. е предаден на съд за тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.18, ал.1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от пет години. Същият е с установена самоличност и постоянен адрес от първоинстанционния съд, поради което настоящият състав намира, че не съществува реална опасност той да се укрие от органите на наказателното производство.
Налице обаче е реална опасност подсъдимият С. Н. да извърши престъпление, в случай, че му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, тъй като от данните по делото се установява, че подсъдимият е с тежко обременено съдебно минало и многократно осъждан, което сочи, че е деец с висок риск на обществена опасност, при което обществените отношения, гарантирани от наказателноправните норми са поставени в сериозен реален риск от увреждане чрез извършване на престъпление, в случай на по-лека мярка за неотклонение.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд за наличие на медицински критерий, поради което е изменена първоначалната мярка на подсъдимия С. Н. от „Задържане под 2 стража“ в „Домашен арест. Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл.57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.
Следователно, основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. С оглед спецификата на настоящето производство целите на мерките за неотклонение изцяло кореспондират с наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“ и не водят до извод, че същата е несъразмерно тежка и би усложнила лечението на подсъдимия. В допълнение целите на мерките за неотклонение, в конкретния случай, не биха могли да бъдат изпълнение с по-лека мярка от наложената, а именно „гаранция“ или „подписка“.
С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че въззивният съд изцяло подкрепя доводите на първоинстанционния съд, че наложената мярка „Домашен арест е адекватна, поради което не намира основание да я изменя в по-лека такава. В допълнение обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX-ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.07.2024 г., постановено по НОХД № 7052/2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав в цялост.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3