Решение № 22 от 21.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000176 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260091/ 25.11.2021 г. по т. д. № 65/2020 г. по описа на ОС – Плевен е отхвърлен предявеният от Т. И. А. и Д. А.а А. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ за признаване за установено спрямо Банката, че ищците не й дължат сумата 190 666.42 лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066/04.07.2012 г., преструктуриран с Допълнително споразумение от 16.06.2014 г., която сума е формирана при рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/ 27.06.2008 г. от кредитната сделка на продажба на евро срещу швейцарски франкове. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Т. И. А. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на Банката да заплати в полза на Т. И. А. сумата в размер на 58 488.90 лв. – възнаградителна лихва, неправомерно начислена през периода от 02.04.2015 г. до 13.05.2020 г. върху включената без правно основание в главницата при превалутирането през 2012 г. и преструктурирането през 2014 г. курсова разлика от 190 666.42 лв., формирана от продажбата на евра срещу швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

По постъпила въззивна жалба от Т. И. А. и Д. А. А. срещу първоинстанционното решение с Решение № 98/15.07.2022 г. по в.т.д. № 91/2022 г. на ВТАС решението на 1

ОС – Плевен е отменено и претенцията на А. и А. за недължимост на сумата 190 666.42 лв. е уважена, както и на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Т. И. А. и Д. А. А. сумата 19 214.92 лв., представляваща неправомерно начислена възнаградителна лихва върху курсовата разлика, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 58 488.90 лв. искът е отхвърлен.

С Решение № 106/ 15.07.2024 г. по т.д. № 2746/ 2022 г. на II т.о. на ВКС това решение на ВТАС е отменено в частта, с която исковете на Т. И. А. и Д. А. А. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД са уважени, както и в частта за присъдените в полза на двамата ищци разноски от 25 785.17 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част с дадени задължителни указания: апелативният съд да разгледа и да се произнесе по наведените от жалбоподателите доводи за нищожност на клаузи на договора за кредит от 2008 г. поради нарушение на закона (чл.58, ал.1 и 59, ал.2 ЗКИ), съответно на добрите нрави (чл.26, ал.1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД), както и поради привидност по чл.17, ал.1 ЗЗД, и за нищожност на договора от 2012 г. поради невъзможен предмет (чл.26, ал.2, предл. 1-во ЗЗД) и на основание чл.366 ЗЗД.

Съдът, с оглед указанията на ВКС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Т. и А. А.и e сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008 г., по силата на който на Атанасови е предоставен кредитен лимит в CHF в размер на равностойността на 320 000 евро по курс „купува“ на Банката за CHF към евро в деня на усвояване на кредита за закупуване на имот с построени в него фабрична триетажна сграда и две магазинни помещения. Кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания лимит вноски съгласно подписан от тях погасителен план – на 180 месечни, считано от датата на усвояването на кредита, с краен срок на погасяване 09.07.2023 г. Съгласно чл.2 ал.1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя А. А. в CHF след представено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец. Видно от Приложение № 1 към договора страните са договорили усвояването на кредита да се извърши на 08.07.2008 г. /лист 56, том 1 от делото/, към която дата курс „купува“ на Банката за CHF към евро е 1.652332 или отпуснатият кредит е в размер на 528 747 CHF. Съгласно заключението на приетата счетоводна експертиза кредитът е реално усвоен от кредитополучателите на 09.07.2008 г., като съгласно чл.2, ал.3 от договора сумата в CHF, с която Банката е заверила банковата сметка с титуляр А., е превалутирана в евро и преведена по негова еврова сметка. В чл.3, ал.1 страните са договорили възнаградителна годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в CHF, който към датата на договора е 4.5 %, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Съгласно чл.6, ал.3 при промяна на базовия лихвен процент автоматично се променя размерът на погасителната вноска. Договорили са и комисионна за управление на кредита, дължима ежемесечно на датата на падежа на съответната вноска в размер на 0.05% върху размера на непогА.ата главница към същата дата. В чл.6 ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR. В чл.19 от договора е предвидено правото на Банката при непогасяване на която и да е вноска по 2 кредита или което и да е задължение по договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните. Съгласно чл.22 кредитополучателят има право да поиска превалутиране на предоставения кредит в евро по обявения курс „купува“ на Банката към деня на превалутирането. В чл.24 ал.1 от договора кредитополучателите са декларирали, че са запознати и са съгласни с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/ „продава“ на CHF към BGN/ EUR, както и превалутирането по чл.22 може да има за последица, включително и в случаите на чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно поемат да носят риска от такива промени и повишаване, както и са съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С допълнително споразумение от 08.04.2011 г. страните са договорили 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита при фиксирана лихва от 7.65 %. Вещото лице е установило, че погашенията по договора са извършвани в CHF, което е предхождано от валутни сделки за закупуване на CHF срещу лева или евро.

От показанията на разпитаната св. П. Й. – служител на Банката към 2008 г. на длъжност „експерт жилищно кредитиране“ – се установява, че тогава Банката е предлагала на своите клиенти ипотечни кредити в лева, евро и швейцарски франкове при разлика в лихвените проценти по кредитите в различните валути, като най-нисък е бил лихвеният процент по кредитите в швейцарски франкове. Свидетелката е посочила, че самата тя е ползвала кредит в тази валута именно поради предлаганият най-нисък лихвен процент по тях.

На 04.07.2012 г. между Т. и А. А.и е сключен договор за кредит за рефинансиране на кредита по договор № HL 40074/27.06.2008 г. с цел цялостното му предсрочно погасяване. На кредитополучателите е отпуснат кредит в размер на 391 100 евро, като част от тази сума – 384 169 евро служебно е превалутирана в CHF по официален курс на Централната банка в деня на превалутиране – 1.2013 за погасяване на задълженията по първоначалният кредит, посочени в размер на 461 502.90 CHF – 458 967.11 CHF редовна главница и 2 535.79 CHF – редовна лихва. Новият договор е със срок на погасяване 180 месеца при договорена възнаградителна лихва за първата година БЛП на Банката за жилищни кредити в евро /8.45 %/ намален с 2.45 пункта, за всяка следваща година БЛП за съответния период намален с 1.95 пункта. С Допълнително споразумение от 16.06.2014 г. този кредит е превалутиран от евро – 365 983.01 EUR в лева – 716 411.74 лв. по валутен курс „продава“ за евро към лева 1.9575. Договорена е преференциална годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент Прайм на Банката за обезпечени кредити в лева /4.9 %/ плюс договорна надбавка 0.8 пункта и краен срок на погасяване 02.07.2027 г. През 2017 г. кредитополучателят А. А. е починал и наследниците му са поели всички задължения по договора с Допълнително споразумение от 22.05.2017 г., като с второ Допълнително споразумение от същата дата е договорено облекчено погасяване на кредита.

Вещото лице по счетоводната експертиза е проследило измененията на CHF спрямо EUR за периода от 1993 г. до 2020 г. и видно от посочените от него данни, в периода 2003 г. – 2007 г. се наблюдава леко снижение на курса – от 0.659607 през 2003 г. до 0.608884 през 2007 г., след което е налице повишение до 0.651862 през 2008 г. и 3 до 0.666056 през 2009 г. и по-голямо – 0.751038 през 2010 г., непроменено през 2011 г.

През 2012 г. повишението е по-съществено – на 0.829015, като най-високо стойности спрямо еврото CHF е достигнал през 2015 г. поради намеса на Швейцарската национална банка, която премахва фиксирания курс на CHF спрямо EUR и това води до шоков скок от 30 % в курса му спрямо еврото. Вещото лице посочва в табличен вид процентното изменение на курса на CHF спрямо EUR на международните пазари и става ясно, че в периода от 2005 г. до 2007 г. има тенденция за намаляване, но от началото на 2007 г. динамиката е в посока на увеличение, свързана със световната финансова криза от 2007 – 2008 г., определяна като най-тежката след Голямата депресия от първата половина на XX век, и процентното изменение от м.06.2007 г. спрямо м.07.2008 г. е в увеличение от 2.49 %.

При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: С Решение № 106/ 15.07.2024 г. по т.д. № 2746/ 2022 г. на II т.о. на ВКС е прието, че кредитополучателите А. и Т. А.и нямат качеството на потребители по процесния договор за кредит от 2008 г., предназначен за реализиране на инвестиционни, стопански цели, нито по договора за рефинансиране от 2012 г., предназначен за погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008 г.; че с оглед на това за тях е неприложима потребителска защита по ЗЗП, основана на идеята, че потребителят е в положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка на възможностите си да преговаря и на степента си на информираност и съответно в настоящото производство не следва да бъдат разглеждани изложените от ищците доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора от 2008 г.; че със сключения през 2012 г. договор не се новира дългът по договора от 2008 г. Съгласно дадените указания ВТАС следва да се произнесе по доводите на ищците за нищожност на двата договора.

По отношение на договора за кредит от 2008 г. ищците обосновават неговата нищожност на твърдения за допуснато при сключването му нарушение на закона и конкретно на чл.58, ал.1 и 59, ал.2 ЗКИ, задължаващи Банката да предостави на кредитополучателите необходимата преддоговорна информация и да разпише по прозрачен и обективен начин условията на договора; за допуснато нарушение на добрите нрави, изразяващо се в прехвърляне от кредитора на всички икономически неизгоди от повишаването на пазарната стойност на чуждата валута и вследствие на това създаване на нееквивалентност на престациите, възползвайки се от материалната затрудненост и необходимостта от средства на кредитополучателите; за привидност на договора по чл.17, ал.1 ЗЗД като прикриващ действителна сделка за предоставяне на кредитен ресурс в евро, доколкото волята на страните била кредитополучателите да усвоят реално евро, с които да разполагат и да се разпореждат.