Решение № 1166 от 21.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110109952 по описа за 2022 година

Предявени са от „.“ЕАД срещу К К. Р. осъдителни искове ,с правно основание чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 780,29лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 25.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 146,23лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 14.02.2022год.,сумата в размер на 16,96лв.,представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода м.01.2019год. – м.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 25.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 4,04лв. за периода 03.03.2019год. до 14.02.2022год.

В исковата молба и уточнителна такава,ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за процесния период ,както и услугата дялово разпределение за процесния период. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответникът К. К. Р. ,чрез особен представител адв.Т. М. оспорва претенциите на ищеца неоснователни . Счита ,че не е доказано да е потребител /клиент на топлинна енергия в посочения обект.Оспорва да са налице доказателства ,че е бил собственик на същия през процесния период.Оспорва възлагането и извършването на услугата дялово разпределение.По същество оспорва конкретното доставено количество топлинна енергия през процесния период,а от там и възникване на задължение за заплащането й.

С Определение от 29.05.2023год. е привлечено в качеството на трето лице помагач ,на страната на ищеца

„Холидей и Райзен ”

ЕООД, който намира иска за основателен.Представя писмени доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

Съгласно Молба-декларация от 03.07.1997год. ,Р. П. Р. е поискала от ищеца да й бъде открита партида за имот, с адрес в гр.София,ул.“Аксаков“ №10,вх.2,ет.1,ап.1.

Видно от Декларация по чл.14 от ЗМДТ ,вх.№093708–13.08.1998год. ,Р. П. Р. е декларирала недвижим имот, придобит по силата на наследствено правоприемство,с местонахождение в гр.София,ул.“аксаков“ № 10,вх.1,ет.1,ап.1 като е посочила ,че същия е съсобствен с КА Р. ,при дялове по ½ идеална част.

Р. П. Р. ,вдовица, е починала на 03.04.2020год. и нейн единствен наследник по закон е К К. Р.,син като от справката в НБДН е видно ,че е починал и КА Р.,съпруг.

От това следва, че ответникът К К. Р. ,като единствен собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ ,през процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. и главните страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали ОУ на „. „ЕАС от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 12. 08.

2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Налага се извода ,че ищецът е доставил и количеството топлинна енергия до процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид представените писмени доказателства от третото лице помагач,а именно :индивидуални справки за отопление и топла вода,както и главен отчет за сезон 2018/2019год. и сезон 20192020год.,надлежно подписани от клиент,което не е оспорено по делото,както и от заключението по СТЕ.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице помагач е отчитало уредите в имота като са попълмани документи за главен отчет,подписани от потребител.Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.

В процесното жилище се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита разхода.ФДР е изготвяла изравнителни сметщки ,в които се съдържа само ТЕ за подгряване на топла вода като такава за отопление не се начислява.

Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,след изравнителните сметки задължението е 755лв. , с разлика от прогнозните данни от

449,32лв. за връщане.

От ОФ от 31.07.2019год. се установява ,че за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. задълженията за реално потребена ТЕ възлизат на 362,07лв.,със срок на 2 плащане до 14.09.2019год. ,а съгласно съобщение към ОФ от 31.07.2020год.,задълженията за реално потребената ТЕ за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. възлизат на 418,22лв.

Съгласно справка за издадени фактури /стр. 23/,за периода м.01.2019год. – м.04.2020год. са издадени фактури за задължения за услуга дялово разпределение в общ размер от 16,96лв.

Предвид изложеното ,следва ,че ответнъкт , потребител на топлинна енергия е задължен за цената на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,която съгласно заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на сумата от 755лв.,както и за извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 год. до 30.04.2020 год. в размер на 16,96лв.,като няма доказателства същите да са заплатени.

Претенцията на ищеца за разликата от 755лв. до пълния предявен размер от 780,29лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия е неоснователна,като в тази връзка съдът възприема заключението на вещоото лице по СТе ,относно нейния размер.

Възражението на ответника,относно възлагането и извършването на услугата дялово разпределение е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и третото лице помагач за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.

От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

В конкретния случай,от представените писмени доказателства,а и от заключението 3 на вещото лице по СТЕ е видно ,че третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение в процесния период.

По възражението за давност.

Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност ,което е частично основателно ,тъй като вземанията на ищеца за исковия период са частично погасени.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.

Исковата молба е предявена на 25.02.2022год., следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. ., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо,т.е. погасени по давност са задължения,с настъпил падеж преди 25.02.2019год.

Следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл. /2 месеца и 7 дни/.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.