Решение № 33 от 05.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кюстендил, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500006 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 9478/26.09.2023 г. от Е. П. Б. чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Р. А. Д. от САК, с личен номер ***, гр. С. ул. ****, насочена против Решение № 712 от 24.07.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1840/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:

1/северозападен близнак - двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ VIII16 /парцел осми, имот планоснимачен номер шестнадесети/, кв.3 /трети/ по одобрения със Заповед № 1118/11.08.1987 г. План на с.П.Ч., при съседи на поземления имот: улица с о.т. 14-18, улица с о.т. 13-14, улица с о.т. 6- 13-71 и УПИ IX-17, в кв.3 по Плана на селото, която двуетажна масивна жилищна сграда на приложената към исковата молба скица е означена като “2МЖ”;

2/ масивен гараж, находящ се в западната част на поземления имот УПИ VIII-16, при съседи на поземления имот: улица с о.т. 14-18, улица с о.т. 13-14, улица с о.т. 6- 13-71 и УПИ IX-17, в кв. 3 по Плана на селото, който гараж се намира на уличната регулационна улица с о.т. 13-14 и който гараж към приложената към исковата молба скица е означен като “МГ”;

1

3/ масивна едноетажна сграда, находяща се в средата на парцела и състояща се от лятна кухня и масивен склад за инвентар, която сграда е на калкан с описания в предходния абзац гараж и която сграда на приложената към исковата молба скица е означена като “МЖ”;

4/ ведно с прилежащата на сградите в т. 1,2,3 от диспозитива на решението сгради 1/4 /една четвърт/ идеална част от УПИ VIII16 /парцел осми, имот планоснимачен номер шестнадесети/, кв.3 /трети/ по одобрения със Заповед № 1118/11.08.1987 г. План на с. П.Ч., целият поземлен имот състоящ се от 1122 кв.м., при съседи на поземления имот: улица с о.т.

14-18, улица с о.т. 13-14, улица с о.т. 6-13-71 и УПИ ІХ-17, в кв.3 по Плана на селото, между съделителите И. П. С. и Е. П. Б., при квоти в съсобствеността: по отношение на северозападния близнак /сграда в т. 1 от диспозитива на решението/ за И. П. С. 1/3 ид.ч., за Е. П. Б. 2/3 ид.ч.; по отношение на другите недвижими имоти за И. П. С. 1/6 ид.ч., за Е. П.

Б. 5/6 ид.ч. С решение № 1102/23.11.2023 г. е допусната поправка на ОФГ на горепосоченото решение в диспозитива досежно квотите. Решението за поправка на ОФГ не е обжалвано.

Отхвърлил е иска за делба, предявен от И. П. С. по отношение на масивен гараж, находящ се в северозападната част на поземления имот УПИ VIII-16, намиращ се на уличната регулационна линия с улица с о.т. 13-14 и с улица с о.т. 6.2.13.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Оспорва се размерът на квотите на съделителите по отношение на масивната двуетажна жилищна сграда.

Твърди се, че с нотариален акт **, том II, дело 706 от 1979 г. П.С. С. е придобил по време на брака си с Л.В. С.а /бракът между тях бил сключен на *** г., съгласно удостоверение за семейно положение, изх. № 4 от 07.02.2023 г./, 1/2 от парцел III, отреден за имот 17, кв. 3 по плана на с. П.Ч., ведно със северозападна половина от полумасивна жилищна сграда в същия парцел със съответните идеални части от общите части на сградата. Поставят се въпросите за вида на сделката по придобиване на собствеността, дали съпругата е приобретател и в какъв обем. Прехвърлители в него били две групи лица едните дарявали идеални части от парцела, върху който е построена сградата това са С.С.Г., А.А.Г., Д.А.С. и Л.Х.С.. Освен идеалните части от парцел III, отреден за имот 17, кв. 3 по плана на с. П.Ч., с нотариален акт **, том II, дело 706 от 1979 г. се прехвърляла и полумасивна жилищна сграда в същия парцел със съответните идеални части от общите части на сградата.

Твърди се, че С.С.Г., А.А.Г. и праводателят на страните по делбеното дело П.С. С. са подписали нотариален акт № **, том I, дело 320 от *** г., с което е извършена поправка в нотариалния акт за „дарение“, като прехвърлителите на къщата изрично са уточнили, че сградата не е дарена, а срещу нея са получили от П.С. С. сумата от 2000 лева. Въззивницата счита за редовен акта за поправка на нотариален акт **, том II, дело 706 от 1979 г., тъй като поправката засягала единствено и само двуетажната жилищна сграда, но не и парцела, в който е построена сградата така, както е приел и първоинстанционният съд.

Установявало се с представения и приет по делото нотариален акт № **, том I, дело 320 от *** г. за поправка на нотариален акт № **, том II, дело 706 от 1979 г., че сделката по придобиване на сградата не била безвъзмездна поради плащане на сума пари, като този факт 2 бил пренебрегнат от първоинстанционния съд.

На следващо място не бил обсъден фактът за съвместния принос при придобиването на вещи и вещни права по време на брака. Доказването на възмездността на прехвърлителната сделка, категорично легитимирало и съпругата на П.С. С., като собственик на придобития имот, което противоречало на изводите на първоинстанционния съд.

Не бил отчетен фактът, че изявлението за получена парична сума срещу прехвърленото право е направено от прехвърлителите на сградата и дарения, което го правело купувач на сградата.

Акцентира се върху това, че следвало да се направи извод в насока, че е налице съвместен принос в придобиване на процесния имот, именно по причина, че срещу собствеността е платена сума пари. Не била оборена въведената от закона оборима презумпция за съвместен принос. Средствата за придобиване на собствеността били общи на двамата съпрузи и следвало да се приеме, че придобиването на описаната собственост било възмездно по време на брака между П.С. С. и съпругата му Л.В. С.а. Поддържа се, че след смъртта на П.С. С. неговите законни наследници си поделяли наследството с майка им, като всеки получавал по 1/3 идеална част, но от половината имот, тъй като другата половина принадлежала на преживялата съпруга, която го придобила при действащ режим на СИО.

Твърди се, че нотариален акт, вписан в СВ с акт № **, том XIII, дело 2940 от 01.09.2008 г. отразява правилното разпределение на собствеността. Също валиден и обвързващ съда при определяне на квотите за страните бил и нотариалният акт, вписан в СВ с № **, том I, дело 98 от *** г., с който въззивницата Е. П. С.а придобивала чрез покупко продажба от майка си притежаваните от последната 4/6 идеални части от процесните имоти.

Като краен извод от изложеното, въззивницата придобивала и се легитимирала като собственик на 5/6 ид. ч. от собствеността на сградите, предмет на делба в настоящото производство, срещу 1/6 идеална част за нейния брат.

Излагат се доводи за неправилност на решението относно недопуснатия до делба масивен гараж, находящ се в северозападната част на УПИ VIII-16, намиращ се на уличната регулационна линия с улица с о.т.. 13-14 и улица с о.т. 6-2-13, като се твърди, че гаражът следва да бъде допуснат до делба.

Сочи се, че в нотариален акт, вписан в СВ с № **, том I, дело 98 от *** г. и нотариален акт, вписан в СВ с акт № **, том XIII, дело 2940 от 01.09.2008 г. фигурират два гаража. Единият гараж бил построен в северозападната част на имота на уличната регулационна линия с улица с о.т.. 13-14 и улица с о.т. 6- 2-13, а вторият бил построен с излаз до улицата о.т. 13-14 до масивната едноетажна жилищна сграда, състояща се от лятна кухня и масивен склад за инвентар. Относно липсата на гаража в приложената по делото скица, обяснението на въззивницата е, че това вероятно се дължи на пропуск при нанасянето му, но не можело да бъде причина същият да бъде изключен от делбената маса.

Твърди се, че всички строителни книжа за сградите, включително и тези за узаконяване на недопуснатия до делба гараж се намирали в ответната страна.

Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и се допусне делба 3 на всички описани в исковата молба имоти, при права: 5/6 ид.ч. за Е. П. Б. и 1/6 ид.ч. за И. П.

С..

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa И. П. С..

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочен срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред КРС е образувано по искова молба подадена от И. П. С. срещу Е.

П. Б., с която е предявен иск за делба на гореописаните недвижими вещи между двамата съделители, като с последваща молба е заявено и поддържано искане, делбата да бъде допусната при права: 2/6 ид. ч. за ищеца и 4/6 ид. ч. за ответницата.

Поддържа се твърдение, че всеки от етажите на двуетажната масивна жилищна сграда представлява самостоятелно жилище и са посочени помещенията, от които се състоят с пояснението, че всяко от жилищата е със самостоятелен вход и самостоятелно стълбище.съдържа се и изложение относно начина на ползване на процесните сгради от съделителите при общо ползване на северозападната незастроена четвърт от поземления имот. Твърди се, че останалите съществуващи сгради в поземления имот са собственост на трети за спора лица, с които страните по делото нямат спорове относно квотите в съсобствеността на поземления имот, както и относно разпределението на ползването на 4 същия.

Пояснено е, че съсобствеността между съделителите е възникнала по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им П.С. С. – техен баща и разпоредителна сделка – покупко-продажба, с която майка им Л.В. С.а се е разпоредила с притежаваните от нея права, прехвърляйки ги на ответницата. Сочи се, че с Нотариален акт № **, том II, дело № 706/1979 година имотите, предмет на делбата, са придобити от баща им П.С. С., с ЕГН ***, по дарение, т.е. същите са били негова лична собственост, а не общи, в режим на съпружеска имуществена общност на родителите му. След смъртта на баща им имотите са наследени от ищеца, от сестра му,и от майка им, при равни права, т.е. по 1/3 идеална част /или по 2/6 ид.части/. В издадения по молба на майка им Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имоти № **, том XIII, дело № 2940/2008 г. по описа на СВ Кюстендил констатацията на нотариуса, че тримата са собственици на имотите е правилна, но квотите са погрешно установени. Застъпвайки това становище, не поддържа първоначално заявеното доказателствено искане нотариален акт за собственост на недвижим имоти № **, том XIII, дело № 2940/2008 г. по описа на СВ - Кюстендил да бъде приет и приложен като доказателство по делото.

Разпечатката съдържа 45 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18172bce-4a12-45f7-8846-bd7c62ef745f