Определение № 26630 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26630 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20261110105809 по описа за 2026 година намери следното:

Делото е образувано по повод искова молба на А. С. М. срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“, която отговаря на изискванията за редовност, като предявения с нея иск е допустим.

Към исковата молба и с отговора по нея са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза като основателно следва да бъде уважено.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като основателно следва да бъде уважено частично и до разпит следва да бъде допуснат един свидетел при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и прилага представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника при режим на довеждане.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба при депозит от 100 евро, които са платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза А. Б..

1

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за открито съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са обективно съединение в условията на кумулативност осъдителни искове с правна квалификация чл. 128 КТ и чл. 215 КТ от А. С. М. срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца паричните суми, както следва: сумата от 6517,51 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от септември 2025 г. до февруари 2026 г., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата до окончателно изплащане на вземанията, както и сумата от 2423,23 евро, представляваща сторени разходи за пътуване и престой в Брюксел и във връзка с изпълнение на задължение към ответника.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работник при „Съюз на транспорните синдикати в България“ по безсрочен трудов договор от 13.10.2023 г., по който е назначена на длъжност „дейност синдикална организации“ с определено месечено нетно възнаграждение в размер на 1070,14 евро. Ищцата твърди, че от м. септември 2025 г. работодателят не я допуска до работното й място, без да й е връчена заповед за наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Сочи, че е член на управителния съвет на СТСБ, като към настоящия момент няма решение или вписване, с което членството й да е прекратено.

Твърди, че паралелено заема изборни длъжност в международни синдикални структури, след които съпредседател на Младежкия комитет, член на изпълнителния комитет на Европейската транспортна федерация, член на УС на секция „Туризъм“ към Международната траспортна федерация. Независимо от факта, че не е била допускана до работа, ищцата твърди, че е продължила да изпълнява задълженията си и да представлява ответника, като е осъществила пътуване до Лондон и до Брюксел за участие в международна синдикална дейност. Във връзка с пътуването сторила разходи в размер на 2423,23 евро.

Ищцата твърди, че за периода от септември 2025 г. до февруари 2026 г. ответникът не е заплащал дължимото й трудово възнаграждение. При тези твърдения моли предявените от нея искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Изрично признава, че между него и ищцата е налице трудово правоотношение, по което тя е назначена на длъжността „началник кабинет, организация на работниците и служителите“.

Оспорва твърдението, че не допуска работничката М. до работното й място, като твърди, че тя самоволно не се явява на работа и не полага труд. Оспорва основанието за дължимост на сторените разходи за пътуване в чужбина, като твърди, че не е издавал заповед за командироването на М.. Твърди, че пътуванията са били предприети изцяло по нейно желание, поради което той като работодател не дължи възстановяване на сторените от нея разходи. Нелогично ищцата твърдяла едновременно, че не е допускана до работа, а същевременно, че е изпълнявала служебните си ангажименти към него в чужбина. При тези съображения моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 128 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение, както и размера, в който е уговорено.

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже положителния 2 факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

По иска с правна квалификация чл. 215 КТ в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че работодателят я е командировал за изпълнение на трудовите й задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността и че фактически, ефективно е извършвала работа в друго населено място /в страната или в чужбина/, определено от работодателя.

Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между страните, по което ищцата е била назначена на длъжност „началник кабинет, организация на работниците и служителите“.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3