Решение № 261 от 13.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен Петров

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200039 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Б. П. М., срещу въззивно решение № 345/21.11.2022 г., постановено по ВНОХД № 1000/2022 г. от Софийски апелативен съд.

В касационната жалба се настоява, че в нарушение на чл. 314 и чл. 339, ал.2 от НПК въззивният съд не е извършил дължимата проверка на атакуваната пред него присъда, като в атакуваното решение са копирани и поставени мотивите към нея. Обосновава се оплакване за неправилно кредитиране на част от свидетелските показания, съответно за неоснователно отхвърляне на други и на обясненията на подсъдимия, за пороци при извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от него, за необсъждане на експертното заключение по съдебно химико-токсикологична експертиза (СХТЕ). Касаторът изтъква, че приетата фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствените материали, които не установяват по несъмнен начин съпричасност на М. към инкриминираната дейност.

Наложеното наказание е счетено за несъразмерно тежко поради 1 пренебрегване на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно за коригиране на решението в санкционната му част с прилагане на чл. 55 от НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. П.

М. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията изложени в нея.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения от кръга на касационните основания.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд с присъда № 58/26.04.2022 г., постановена по НОХД № 4110/2021г., признал подсъдимия Б. П. М. за виновен, както следва: в това, че на 12.04.2019 г. около 17,50 ч., в гр. София, в съучастие като съизвършител с Р. В. К. (сключила споразумение), без надлежно разрешително държал с цел разпространение аналог на високорискови наркотични вещества, които са включени в Списък І на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, на обща стойност 290,34 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; и за това, че на 12.04.2019 г. около 15, 30 ч. в гр. София без надлежно разрешително разпространил, като продал на Х. Т. М. за сумата от 10 лева, аналог на високорискови наркотични вещества, които са включени в Списък І на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и на основание чл.

354а, ал.1, изр. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; на основание чл. 23, ал.1 и ал. 3 от НК съдът определил общо наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от пет години и присъединил наказанието глоба в размер на 5 000 лева.

В рамките на иницииран от подсъдимия Б. М. инстанционен контрол 2 апелативният съд с атакуваното постановената присъда. сега решение потвърдил изцяло

Касационната жалба е неоснователна.

Преди всичко следва да се отрази, че с част от наведените доводи се формулира претенция за необоснованост, която в процесуалния закон не е изведена като самостоятелно касационно основание. Развитата аргументация в жалбата по същество разкрива предимно несъгласие с оценката за достоверност на доказателствените материали и с приетите въз основа на тях фактически констатации, като се настоява определени доказателствени източници да бъдат интерпретирани единствено по предложения от касатора начин, противостоящ на съдебния прочит на доказателствената съвкупност.

В рамката на допустимостта остават твърденията за липса на мотиви на проверявания съдебен акт и за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и за явна несправедливост на наказанието.

Отправената критика към мотивите на предходната инстанция е неоснователна. Принципно липсата на мотиви е от категорията на т.нар. абсолютни процесуални нарушения, което намира израз както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна, вътрешно противоречива аргументация на съдебния акт, препятстваща възможността страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда.

Касационната инстанция нееднократно е посочвала, че функциите на въззивния съдебен акт не могат да бъдат успешно осъществени с дословното възпроизвеждане (копиране, както се настоява в жалбата) на съдържанието на мотивите към присъдата, без решаващият съдебен орган да е разгледал доводите на страните, да им е дал конкретен отговор и без да е осъществил собствена самостоятелна проверка на доказателствените материали, на приетите факти и на направените въз основа на тях прави изводи.

В разглеждания случай няма основание да се направи заключение за допуснато нарушение от посочената категория. Като обхват и структура въззивното решение удовлетворява стандарта по чл. 339, ал.1 и ал. 2 от НПК и не подлежи на корекция поради липса на мотиви. Решението съдържа достатъчни по съдържание съображения, позволяващи да се проследи вътрешното убеждение на съда относно всички елементи на проверяваната 3 присъда. Изложени са и основанията, поради които не са били приети доводите, с които е подкрепена жалбата на подсъдимия. Въззивният съд е споделил както фактическите, така и правните изводи на първата инстанция и е отхвърлил необходимостта за тяхното коригиране, но това не сочи на формално отношение към задължението, предвидено в чл. 313 и чл.314 от НПК. Второинстанционният съдебен състав е проверил доказателствените разсъждения на предходната инстанция и след собствен прочит на доказателствената съвкупност е утвърдил тяхната правилност. Възраженията, поддържани с въззивната жалба и в пледоарията на защитата, са разгледани на стр. 11-13 от съдебният акт. Както точно е констатирал апелативният съд, те съвпадат с изразеното пред първата инстанция несъгласие с тезата на обвинението и са били обстоятелствено обсъждани в присъдата. В тази си част проверяваното решение също не страда от процесуален порок, тъй като обективира самостоятелни, лаконични, но достатъчни аргументи в подкрепа на становището на основния съд.

Не намира основание в съдържанието на въззивното решение доводът за превратно обсъждане на показанията на свидетели Хр. М., Д. М. и А. С. във вреда на подсъдимия. По същество възражението е свързано с подхода на предходните инстанции при наличието на противоречие в доказателствените източници да кредитират с доверие онези от тях, които противостоят на обясненията на подсъдимия. Тъй като защитата поставя акцент на изявленията на свидетеля М. в съдебното заседание настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното : М. е разпитан от първата инстанция на 10.03.2022 г. Показанията му от досъдебната фаза, депозирани на 23.04.2019 г. пред съдия, са прочетени на основание чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК. След изслушване на протокола за разпит свидетелят изцяло е потвърдил отразеното в него, като се е позовал на актуалността на възприятията си към момента на провеждането му, дни след инкриминираните събития, а липсата на спомен при свидетелстването му в съдебното заседание е обяснена с изминалия период от време. По този начин съдът е изключил всякаква конфронтация или вътрешна противоречивост в данните, съобщени от свидетеля в хода на наказателния процес. Показанията му несъмнено са съществен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия, защото непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се към основните факти, подлежащи на доказване - разпространението на 4 инкриминирания аналог на високорисково наркотично вещество.

Поставянето на съобщената от М. доказателствена информация в основата на фактическите изводи не е сторено произволно. В този аспект доказателствената дейност на предходните инстанции не търпи критика, защото в съдебните актове са констатирани обективни факти, подкрепящи достоверността на коментираното доказателствено средство. Показанията на свидетелите С. и М. са обсъдени от съда по действителното им съдържание и чрез тях се изяснява начинът, по който те са договаряли със свидетелката К. за закупуването на т.нар. „билка“ и последвалото задържане на тримата.

Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен обективно и не се наблюдават нарушения на процесуалните норми, които да поставят под съмнение вътрешното убеждение на съдебните инстанции.

Същото се отнася и за обясненията на подсъдимия М. и показанията на свидетелката К., върху които се гради твърдението, че инкриминираната тревна маса, съдържаща добавен синтетичен канабиноид, е държана само от последната и е предоставяна от нея на приятели. Тази версия е проверена в общия доказателствен контекст и правилно е отклонена с аргументирано защитени мотиви, в които не се установява тенденциозна избирателност при обсъждането на посочените доказателствени средства. При спазване на изискванията по чл. 14, ал.1 от НПК е направена констатацията, че твърденията на подсъдимия и свидетелката са изолирани и опровергани от останалите доказателствени източници, съдържащи непротиворечива и взаимно допълваща се доказателствена информация в подкрепа на обвинението.

На следващо място, неуспешен е опитът да се разколебае процесуалната изрядност на извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, и обискът на свидетеля М.. Възраженията, че извършените действия са опорочени поради формално и неприсъствено участие на поемни лица, са базирани в жалбата на избирателно поднесени фрагменти от показанията на свидетелите С., Л. и Р. , пренебрегващи общия им смислов контекст. Изтъкват се доводи, че поемните лица не са възприели действията на разследващите органи и не са прочели протоколите преди да ги подпишат.

Идентични твърдения са правени и пред двете съдебни инстанции, които след обсъждане на показанията на посочените свидетели не са открили основания да изключат коментираните протоколи като негодно 5 доказателствено средство за проведените следствени действия и за събраните чрез тях доказателства. Свидетелите Л. и С. са потвърдили присъствието си при извършване на действието по разследване в жилището, ползвано от подсъдимия и не отричат, че са подписали съставения за това протокол. При разпита в съдебното заседание пред окръжния съд уточняват детайли от обстановката, която са възприели. Л. споделя данни за конкретни действия, извършени в жилището, определени като „ровене“, както и намирането на „найлонови пликчета“, предоставени на вниманието на присъстващите, вкл. и на него. Свидетелят Р. също не отрича присъствието си при извършване на следствено действие и макар да няма пълен спомен, обяснимо предвид изминалия период от време, не оспорва, че е положил подпис върху предявения му протокол за обиск.

Няма съмнение, че органът, извършващ съответното действие, е длъжен да разясни правата на поемните лица и да им даде възможност да се запознаят със съставения протокол преди да го подпишат, а дали последните ще се запознаят с неговото съдържание зависи от тяхната добросъвестност и желание. Неизпълнението на тези законови предписания не води винаги до изключване на писменото доказателствено средство, а само тогава, когато посочените пропуски компрометират достоверността на отразените обстоятелства. Показанията на поемните лица, така както те са депозирани, не разколебават съдебните изводи за законосъобразност на проведените действия по разследване и не създават съмнение в истинността на резултатите. Протоколите са одобрени от съдия по реда на чл. 161, ал.2 и чл.