Решение № 814 от 15.07.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

Град Добрич, 15.07.2018г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов при секретаря Ирена И.........

………………………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 03806 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, срещу И.П.Н., ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед

№ 1327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2018г., издадена по ч.гр.дело № 02211/2018г. по описа на ДРС, а именно: 441,69 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от

13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. за обект с аб.№ ***и кл. № *** на адрес: град Добрич, ул.

„***” № 12А, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 11,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 17.05.2018г. Претендират се съдебните разноски в настоящото производство.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за обект с аб.№ **********, като отношенията се регламентират от ОУ. Във вр. с чл.107 ЗЕ е подадено заявление по чл.410 ГПК.

След връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК е заведен настоящият иск, което обосновава правният интерес от водене на делото.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез назначения особен представител е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим и неоснователен с оглед представените писмени доказателства. Заявява се, че не става ясно как е формирана претендираната сума. Счита се, че начислената такса за включване в размер на 19 лева, както и сумите 106,96 лева и 140,96 лева следва да се изключат от общата сума, както и дължимите суми от предходен период към 04.09.2018г., че не е спазена процедурата по уведомяване за задължението.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.дело № 2211/2018г. по описа на ДРС се установява, че със заповед № 1327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018г. длъжникът И.П.Н., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на кредитора „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, следните суми: 441,69 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. за обект с аб.№ ***и кл. № *** на адрес: гр. Добрич, ул. „***” № 12А, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 11,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 17.05.2018г.; 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 18119 от 26.09.2018г., по което е образувано гр.дело № 03806/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.

От представеното извлечение по сметката на ответника към 17.05.2018г. и извлечение за фактури и плащания към 03.09.2018г. се установява, че същият дължи сума на обща стойност 441,69 лева по издадени 5 броя фактури както следва: Ф-ра № ********** от 13.12.2017г. с падеж на 02.01.2018г. на стойност 103,09 лева; Ф-ра № ********** от 15.01.2018г. с падеж 01.02.2018г. на стойност 136,97 лева; Ф-ра № ********** от 05.02.2018г. с падеж 05.02.2018г. на стойност 19 лева; Ф-ра № ********** от 13.02.2018г. с падеж 01.03.2018г. на стойност 139 лева; Ф-ра № ********** от 13.03.2018г. с падеж 02.04.2018г. на стойност 43,63 лева, както и мораторна лихва в размер на общо 11,38 лева за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 17.05.2018г.

От приложената справка за потреблението към датата 04.09.2018г. се установява, че освен посоченото по-горе задължение, електромерът на длъжника е отчел минимални стойности.

По делото са представени ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР и публикацията им в ежедневници.

Представен е списък за прекъсване на абонати на дружеството за 05.02.2018г., в който фигурира ответникът, както и извадка от списък за покана с предизвестие към 15.01.2018г. и срок на плащане 25.01.2018г. без доказателства за връчването по надлежен ред.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице за процесния период 27.10.2017г. до 25.02.2018г. са отчетени общо 2 183 квт/ч, от които 633 квт/ч по нощна тарифа и 1 550 квт/ч по дневна. Количествата ел.енергия, начислени чрез процесните фактури, съответстват на отчетените. Не е извършвана корекция на измерените количества. СТИ е еднофазен статичен електромер Carardigitron M02 с ид.№ 1115031400709789. Същият е одобрено средство за измерване, вписано под № 4468 в регистъра на одобрените за използване в страната. Захранването на имота е чрез електромерно табло ТЕМО-5М извън него, свързано с алуминиеви ел.проводници, осигуряващи максимално потребление за денонощие 248,4 квт/ч. През процесния период средното денонощно потребление е 16,161 квт/ч – 23,774 квт/ч. Посоченото количество ел.енергия е възможно да бъде доставена за съответния отчетен период. Електроснабдяването е преустановено на 05.02.2018г. поради просрочено задължение на стойност 103,09 лева с падеж 02.01.2018г. Възстановено е на 23.03.2018г. на основание подадено от друг потребител заявление за достъп и пренос на ел.енергия.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, просрочените и неплатени задължения по фактури за периода 13.12.2017г. – 13.03.2018г. са на стойност 441,69 лева, всички са падежирали.

Мораторната лихва до 17.05.2018г. върху просрочените задължения, считано от падежа на всяка една от издадените фактури, е в размер на 11,49 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед доказателствата по делото и твърденията на страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б и краен клиент по смисъла на т.27г от ДР на ЗЕ за обект, находящ се в град Добрич, ул. „**” № **, с аб.№ ***и кл. № ***, което не се оспорва от страните. Спорно между тях е основанието и дължимостта на претендираните суми по издадените фактури за процесния период.

Налице са претендирани суми по договор за продажба на ел.енергия, а съгласно чл.183 и сл. ЗЗД същият е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената.

С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености поставя плащането в зависимост от предаването. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличие на дължимо изпълнение от страна на ответника за процесния период за претендираната стойност на извършената доставка на ел.енергия с оглед нормата на чл.154 ГПК при условията на пълно главно доказване. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014г., поради което съдът приема, че към настоящия момент актуални са тези, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР.

Ответникът е извършил своевременно възражението си за неоснователност на дължимото по отношение на процесните фактури, като следва да докаже това си твърдение, с оглед разпоредбите на чл.4-6 вр. чл.23 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия. Указано е на ответника, че към настоящия момент не е представил доказателства в това отношение, респективно трябва да докаже недължимост с платежни документи предвид нормата на чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК.

Ответникът е придобил качеството потребител при действието на ЗЕ и Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/. Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от

ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.он България мрежи”АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.он България продажби”АД. Нормата на чл.6, ал.4 от ОУ сочи, че страна в отношенията с „Е.он България продажби”АД е лицето, явяващо се потребител, и всички фактури се издават на негово име, като тези норми са действали към момента на напускане на процесния имот от ответника.

В процесния случай ответникът не е загубвал качеството си потребител към датата на издаване на Ф-ра № ********** от 13.03.2018г., вр. т.8 от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, а именно, че електрозахранването в процесния имот е възстановено по искане на последващ потребител на този адрес. От това следва, че доставеното до имот, находящ се в град Добрич, ул.

„***” № 12А, аб.№ ***и кл. № ***, количество ел.енергия, за което са издадени процесните фактури на обща стойност 441,69 лева, е дължимо от ответника. Същевременно претендираната сума следва да се редуцира със сумата от 19 лева, начислена по Ф-ра №

********** от 05.02.2018г. с падеж 05.02.2018г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл.20 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/, дружеството има право да поиска от „Е.он България мрежи”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение. В тези случаи следва да се изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва изпълнение или отстраняване на нарушението, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел.енергия, което може да се поиска от оператора на мрежата, извън почивен, празничен неприсъствен ден и деня, който ги предхожда. Тази процедура не се прилага при наличие на оспорване от потребителя. В случая няма доказателства за спазване на тази процедура – липсват доказателства за връчване на длъжника на предизвестие, а представените писмени доказателства в тази връзка са частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищцовото дружество, които нямат никаква доказателствена стойност съобразно правилото „Scriptum pro scribente nihil probdt sed contra scribentem” /Писаното за този, който го пише, нищо не доказва/.

Според нормата на чл.87 ЗЗД, уреждаща развалянето на договора, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,когато договорът е сключен в писмена форма, а срокът - да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение. Разпоредбата на чл.123, ал.3 ЗЕ също предвижда необходимост от изпращане на предизвестие при временно преустановяване на снабдяването с електроенергия. В случая ищцовото дружество по никакъв начин не доказа спазване на определената от него процедура, поради което съдът намира, че прекъсването на електроснабдяването на потребителя е извършено неправомерно, поради което не е налице задължение от негова страна да заплаща каквито и да било разноски за незаконосъобразното поведение от страна на ищцовото дружество.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1813d5f3-0b56-421e-b25d-0316333de309