Решение № 3176 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3176 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100503874 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20085163/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 36704/20 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г., гр. София, район Възраждане, ул. **** и Х. В. Г., ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 99,6 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за разликата до пълния предявен размер от по 127.10 лв.. и за периода м.07.2017г. до м.03.2018г. ; да заплатят сумата от 13.11 лв. всеки от тях, представляваща мораторна лихва, начислена за 15.09.2018г. до 11.05.2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ всеки от тези искове за разликата до пълния предявен размер от 20.78лв., да заплатят и разноски от по 551 лв. всеки от тях за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице и особен представител. Отхвърлени са и предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Г., гр. София, район Възраждане, ул. **** и Х. В. Г., ЕГН **********, гр. София, район Възраждане, ул. **** постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата от по 21.68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.04.2018г.

1 до м.04.2020 г., както и сумата от по 4.10лв., ., мораторна лихва за периода от 31.05.2018г. до 11.05.2021 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението в частта, с която са уважени исковите претенции. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на 2 цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав 3 приема за установено, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесния обект. От приложените по делото фактури, въз основа на които са изготвените заключенията по допуснатите СЧЕ и СТЕ, се установява че цената на доставената топлинна енергия е начислявана за недвижим имот е в размер на 242,57 лева.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Първоинстанционният съд приложил правилно института на погасителната давност, като на основание чл. 162 ГПК е определил размера на дължимите престации.

Първоинстанционният съд е приел, че вземането за топлинна енергия над уважения размер от 99,6 лева.

По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот. По делото е установен пълно и главно фактът, че ищецът е доставял топлинна енергия до твърдения от него топлофициран недвижим имот, поради което искът следва да бъде уважен, респективно решението потвърдено.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 700 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14606/15.12.2022г., постановено по гр. д. № 30001/21 г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. Г., гр. София, район Възраждане, ул. **** и Х. В. Г., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 700 лева, представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5