Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4332 от 20.12.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7213/2021
Вид
Решение № 4332
Подписан
20.12.2022
В сила
28.06.2023
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330107213 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт М. срещу К. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул. ******** № ****, ет. ***, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1601,95 лв. - главница, 471,97 лв. възнаградителна лихва за периода ********* г.- ******** г., 460,17 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от ******** до ********, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми..

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ******** г. между страните е сключен договор за револвиращ паричен кредит в размер на 10000 лв. Усвоени са 2534,09 лв. От ********* г. са преустановени плащанията. начислена е лихва върху усвоената главница. ГЛП е 30%, а ГПР44,90 %. Тегленията са извършвани в периода ********-********* г. Начислени са задължения за застрахователна премия.

Вземанията се притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. ******** г. на ****. Заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ад.5 от ГПК.

В предоставения срок за отговор особения представител на ответника оспорва иска. Отрича 1 сключването на договора. Твърди нарушение на ЗПК относно шрифта на договора и приложените към него документи. Отрича настъпването на предсрочната изискуемост и информиране на длъжника за задълженията му чрез месечно известие. Твърди недействителност поради нарушение на разпоредбите на ЗПК. Притендира погасителна давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства- договор за заем от ******** г., е видно, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 501,78 лв. за закупуване на стока, платим на 5 вноски от по 100,35 лв. в периода **********-********* г. Общата стойност на плащанията е 598,30 лв. Лихвеният процент е 0 и ГПР е 0.

От представения сертификат (лист 12-19 от делото) е видно, че е налице застраховка „защита на плащанията” на процесния договор с ползващо лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.

От представеното заключение от ********* г. по извършената СТЕ е видно, че размера на шрифта на договора е 12 Рt.

От приложеното ч. гр. д. ******** г. на **** е видно, че на заявителя-ищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Заповедта е връчена по чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предвид начина на връчване на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № ********* г. на ***** е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Не се спори между страните, а и с оглед качеството на ищеца на финансова институция по ЗКИ, сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит. Съобразно с това същият попада в регулираните такива от ЗПК.

Предвид изложените от ответника възражения и съобразно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагането му по договора, както и посочен размер на ГПР и методика на изчисляването м, съдът намира, че договорът се явява недействителен. За пълнота следва да се посочи, че нее посочен и общи размер на дължимата договорна лихва, което е пречка да се определи и лихвения процент.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.

С оглед изложеното съдът намира, че ответника дължи по договора заплащане само на 2 усвоената главница от 501,78 лв., доколкото не се твърди и не се установява да са извършени плащания по договора.

В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.

Ето защо иска следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъдят такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт М. срещу К. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ***********, ул. ******* № ****, ет. ***, ап. **** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1601,95 лв. (хиляда шестстотин и един лева и 95 ст.)- главница, 471,97 лв.(четиристотин седемдесет и един лева и 97 ст.) - възнаградителна лихва за периода ********** г.-************ г., 460,17 лв.(четиристотин и шестдесет лева и 17 ст.)-законна лихва за забава за периода от *********** до ***********, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението ************ г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена запоевед за изпълнение по ч. г. д. ********* г. на ****.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3