Решение № 35 от 19.03.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 19.03.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 336 по описа за 2018г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г.Г.С. с

ЕГН ********** с адрес ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Е.б.против Ревизионен акт №

03002718000160-091-001/05.07.2018г., издаден от Е.С.Х. – началник сектор и Г.З.Х.– главен инспектор по приходите, органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 239/05.10.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - гр.Варна при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на оспорващия са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в общ размер на 42648,13 лева, в това число 29937,35 лева главница и 12710,78 лева лихви.

Оспорващият изразява недоволство от издадения РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите на органите по приходите, че през ревизирания период е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2, вр. ал.2 от ЗДДФЛ и чл.4, ал.1 от СИДДО с Република Турция.

Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, прогласяваща приоритетно прилагане на данъчната спогодба между РБългария и РТурция за избягване на двойното данъчно облагане, доходите му подлежат на облагане в друга държава. Излага аргументи, че жизнените му интереси и икономическите му връзки са основно в РТурция, като в тази насока сочи, че през 1990г. заедно със семейството си се изселили в РТурция, където се установили постоянно. Именно там Г.Г.С. започва работа като слуга в железарски и ключарски цех, а по-късно – през 1994г. учредява фирма, за дейността на която е представил данъчни декларации. През месец декември 2011г. сключва брак със С.Б.С.– турска гражданка, с която съжителстват и към настоящия момент. Двамата отглеждат дъщеря си С.С., родена на ***г. в Турция, като последната от 2012г. е ученичка в училище в гр.Чорлу, обл.Текирдаг. Семейните отношения на Г.Г.С. (С. С.оглу) с родители, сестри и други роднини се развиват с най-голям интензитет именно в Турция, тъй като всички живеят там. Въз основа на изложените в тази насока твърдения, аргументира становището, че не е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Твърди на следващо място, че внесените в брой или чрез банков превод суми по сметка на Г.Г.С. са семейни средства, определени за закупуване на недвижим имот в землището на с.Поповица. Възразява относно провеждането на ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Въз основа на изложеното в жалбата оспорващият отправя искане за отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание, лично и чрез представител по пълномощие, заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения акт. Навежда доводи за нищожност на РА поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията. Въз основа на аргументи, аналогични на изложените в жалбата моли за решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018г. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – директор на

Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г.Е.оспорва жалбата и изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Аргументира законосъобразност на ревизионния акт, като сочи, че същият напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 03002718000160-091-001/05.07.2018г., издаден от Е.С.Х. – началник сектор и Г.З.Х.– главен инспектор по приходите, органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 239/05.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.Варна при ЦУ на НАП.

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е допустима.

В настоящото производство, съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718000160/09.01.2018г., издадена от Е.С.Х. - началник сектор при ТД на НАП – гр.Варна, с обхват задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Определен е краен срок за приключване на ревизията в срок от три месеца от връчване на заповедта. Същата е връчена лично на ревизираното лице на 22.01.2018г.

В хода на ревизионното производство е съставено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, връчено на оспорващия на 29.01.2018г. (л.150-151 от делото).

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад № Р-03002718000160-020-001/08.05.2018г.

По искане на ревизираното лице, с

Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до 27.06.2018г.

Срещу така изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № 7352/14.06.2018г., с приложени към него писмени доказателства.

Възраженията са обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА №03002718000160-091-001/05.07.2018г.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна, който постановил решение № 239 от 05.10.2018г., с което го е потвърдил.

Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

Видно от приобщените по делото доказателства заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание. Решението, с което РА е потвърден е издадено също от компетентен орган в рамките на нормативно установения срок.

Твърденията за нищожност на РА, свързани с липса на компетентност на издателя на ЗВР, съдът намира за неоснователни. От приложената към преписката ЗВР № Р-03002718000160/09.01.2018г. (л.651 – 652 от делото) се установява, че същата е издадена като електронен документ от Е.С.Х.

- началник сектор при ТД на НАП – гр.Варна. Приобщени са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. В настоящия казус, при проверка валидността на положения върху ЗВР подпис се установи, че същият е придружен от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. При извършената проверка се установява, че издател на ЗВР № Р-03002718000160/09.01.2018г. е Е.С.Х., която е автор и титуляр на електронния документ.

Наред с това по делото е представена Заповед № Д-1249/30.06.2017г. на директора на ТД на НАП – Варна, с която са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, като в т.14 от същата е посочена Е.С.Х..

Предвид горното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения при възлагане на ревизионното производство.Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на РА жалбоподателят твърди, че ревизиращите органи са преминали към облагане по особения ред, без да установят обективно и безпристрастно всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретното производство, както и че „никъде не е конкретно посочено кое от събраните доказателства установява някое от обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК“.

Основанието за провеждане на ревизия по особения ред на чл.122-124 от ДОПК са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В конкретния случай, видно от уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено на оспорващия на 29.01.2018г., въз основа на съпоставка между стойността на притежаваното от оспорващия имущество и направените от него разходи и декларирани и / или получени от него доходи през 2013г., ревизиращите органи са установили превишение на направените разходи над размера на получените приходи в размер на 299425,36 лева и предвид липсата на подадена декларация за доходите, са счели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.

По делото няма спор, че жалбоподателят не е подал ГДД по ЗДДФЛ за 2013г. От събраните при проверката и надлежно приобщени към доказателствата в преписката документи по безспорен начин се установява, че през 2013г. Г.Г.С. заедно с майка си Н.С.С.са закупили недвижим имот при равни права за двамата, находящ се с.Поповица, местността „Мостовете“, общ.Садово за сумата от 900000 лева, от която сума продавачът е получил по банков път към деня на подписване на нотариалния акт сума в размер на 801542,80 лева, а остатък от 98457,20 лева са преведени в периода от 11.11.2013г. до 31.12.2013г. чрез банкови преводи от банковите сметки на двамата купувачи, открити в Банка ДСК АД и Те Дже Зират Банкасъ България.

Оспорващият декларирал, че средствата са от доходите на семейството му в РТурция и при многократните си влизания в България са внасяни в брой суми до 10000 евро, „поради големите банкови такси“. В хода на проверката било установено, че през периода 2009г. – 2014г. лицето е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2010г., като е декларирало доходи от друга стопанска дейност, доходи на регистрирани земеделски производители от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство (от лавандула) в размер на 500 лева и субсидия 1420,00 лева. За останалите години няма подадени ГДД.