Решение № 7553 от 11.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5675/2025
- Вид
- Решение № 7553
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7553 гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Л. Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20019955/09.03.2022г., постановено по гр. д. № 20792/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, съдът е приел за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 1809.45лв. до пълния претендиран размер от 1865.72лв., както и са отхвърлени исковете за сумата от 378.07лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. и за сумата от 2.97лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. Със същото решение съдът е приел за установено, че Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, ЕИК: 121519540, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 1809.45лв. до пълния претендиран размер от 1
1865.72лв., както и са отхвърлени исковете за сумата от 378.07лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. и за сумата от 2.97лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ и Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“са осъдени да платят разделно (при равни квоти) разноски на „Топлофикация София” ЕАД в размер на общо 673,97лв. „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да плати на С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ разноски в размер на 37.55лв. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – Техем сървисис ЕООД.
Делото е образувано по въззивна жалба от ответницата С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т.
– С.Р.“ в частта, в която са уважени исковете спрямо ответницата. По същество се оспорва, че дължи сумите за притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот, доколкото твърди, че имотът е бил отдаден под наем на другия ответника, който ползвал имота през процесния период. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София” ЕАД е подало отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна, а намира, че решението в атакуваната част е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество в обжалваната част е НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
Спорът пред настоящата инстанция касае единствено пасивната материалноправна легитимация на въззивницата - С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ за процесния период.
С оглед твърденията в отговора на исковата молба, че през процесния период С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ отдала под наем собствената си ½ ид.ч. от топлоснабдения имот на другия ответник (Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“), пред настоящата инстанция съдът е приел по чл.266, ал.3 ГПК писмени доказателства, а именно договор за наем от 01.02.2013г. между С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ и Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, с който С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ като наемодател отдава под наем своята ½ ид.ч. от топлоснабдения имот (гр.София, ул. ********, в жилищна сграда – бл.230, вх.А, ет.1), изменен с Анекс № 1/01.02.2014г., с който е удължен срокът за действие на договора до 01.02.2015г. и Анекс № 2/22.03.2022г., с който е удължен срокът на действие на договора до 22.03.2025г.
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск 2 по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Действително, ответникът е съсобственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот, но с оглед приетите и неоспорени пред настоящата инстанция писмени доказателства, въз основа на които се налага извод, че през процесния период ½ ид.ч. от топлоснабдения имот собственост на въззивницата са били отдадени под наем за възмездно ползване на Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“ не се установява въззивницата да се е обогатила неоснователно за процесния период, респ. да е спестила разход за сметка на ищцовото дружество във връзка с доставена и ползвана топлинна енергия. Поради това решението, в частта, в която са уважени исковете, вкл. в частта за разноските спрямо въззивницата, следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят. Решението е влязло в сила в частта спрямо Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, както и в частта, в която са отхвърлени исковете.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т.
– С.Р.“, която пред настоящата инстанция е доказала сторени разноски за д.т.в размер на 36,50лв., а в първоинстанционното производство не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20019955/09.03.2022г., постановено по гр. д. № 20792/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к.
********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ е осъдена да плати разноски 336,99лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК:
121014844, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
831609046, сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 3
30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, да заплати на С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к. ********, разноски за въззивното производство в размер на 36,50лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - Техем сървисис ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4