Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7553 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5675/2025
Вид
Решение № 7553
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7553 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505675 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20019955/09.03.2022г., постановено по гр. д. № 20792/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, съдът е приел за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 1809.45лв. до пълния претендиран размер от 1865.72лв., както и са отхвърлени исковете за сумата от 378.07лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. и за сумата от 2.97лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. Със същото решение съдът е приел за установено, че Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, ЕИК: 121519540, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 1809.45лв. до пълния претендиран размер от 1

1865.72лв., както и са отхвърлени исковете за сумата от 378.07лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. и за сумата от 2.97лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015г. до 11.07.2018г. С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ и Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“са осъдени да платят разделно (при равни квоти) разноски на „Топлофикация София” ЕАД в размер на общо 673,97лв. „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да плати на С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ разноски в размер на 37.55лв. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – Техем сървисис ЕООД.

Делото е образувано по въззивна жалба от ответницата С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т.

– С.Р.“ в частта, в която са уважени исковете спрямо ответницата. По същество се оспорва, че дължи сумите за притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот, доколкото твърди, че имотът е бил отдаден под наем на другия ответника, който ползвал имота през процесния период. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София” ЕАД е подало отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна, а намира, че решението в атакуваната част е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество в обжалваната част е НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

Спорът пред настоящата инстанция касае единствено пасивната материалноправна легитимация на въззивницата - С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ за процесния период.

С оглед твърденията в отговора на исковата молба, че през процесния период С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ отдала под наем собствената си ½ ид.ч. от топлоснабдения имот на другия ответник (Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“), пред настоящата инстанция съдът е приел по чл.266, ал.3 ГПК писмени доказателства, а именно договор за наем от 01.02.2013г. между С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ и Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, с който С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ като наемодател отдава под наем своята ½ ид.ч. от топлоснабдения имот (гр.София, ул. ********, в жилищна сграда – бл.230, вх.А, ет.1), изменен с Анекс № 1/01.02.2014г., с който е удължен срокът за действие на договора до 01.02.2015г. и Анекс № 2/22.03.2022г., с който е удължен срокът на действие на договора до 22.03.2025г.

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск 2 по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Действително, ответникът е съсобственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот, но с оглед приетите и неоспорени пред настоящата инстанция писмени доказателства, въз основа на които се налага извод, че през процесния период ½ ид.ч. от топлоснабдения имот собственост на въззивницата са били отдадени под наем за възмездно ползване на Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“ не се установява въззивницата да се е обогатила неоснователно за процесния период, респ. да е спестила разход за сметка на ищцовото дружество във връзка с доставена и ползвана топлинна енергия. Поради това решението, в частта, в която са уважени исковете, вкл. в частта за разноските спрямо въззивницата, следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят. Решението е влязло в сила в частта спрямо Г.М.П. в качеството на ЕТ „Ж.-Г.П.“, както и в частта, в която са отхвърлени исковете.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на разноски разполага С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т.

– С.Р.“, която пред настоящата инстанция е доказала сторени разноски за д.т.в размер на 36,50лв., а в първоинстанционното производство не е претендирала разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20019955/09.03.2022г., постановено по гр. д. № 20792/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к.

********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“ е осъдена да плати разноски 336,99лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК:

121014844, гр.София, ж.к. ********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

831609046, сумата от 1809.45лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., и сумата от 15.44лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2015г. до 3

30.04.2017г., с които ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, да заплати на С.Х.Р. в качеството на ЕТ „Т. – С.Р.“, ЕИК: 121014844, гр.София, ж.к. ********, разноски за въззивното производство в размер на 36,50лв.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - Техем сървисис ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4