Решение № 130 от 23.01.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 23.01.2024 год.

Административен съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….…….……. на деветнадесети януари ………………..……………………....……………………………………………….……………………………………………………………… през 2024/две хиляди двадесет и четвърта/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………………………………..………….……

Мариана Кадиева ….…...…………………….…..…….…….… с участието на ………………………………....…. Бонка

Василева - прокурор от Окръжна прокуратура

- Кърджали, разгледа докладваното от ……………………………………………………………. съдията Виктор

Атанасов ……....……..............…..… административно дело …… №479 …....…... по описа за .............................................

2023 год. ……………….….............. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от С.Д.Ч., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2175-08-747#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане

№2113-08-747#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 години, 09 месеца и 06 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодът на майчинството й, с продължителност 01 години, 00 месеца и 00 дни, не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-190 от 17.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №349 от 02.11.2023 год., постановено по адм.дело №349/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната на горните административни актове, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-747#6 от 13.07.2023 год. на ръководител

„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 200 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-747#6 от

13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата С.Д.Ч., с постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-747#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрк.Н. Х., която оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна. Счита, че с извършеното изменение в текста на чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год., законодателят изрично потвърждавал изложените в писмения отговор на исковата молба мотиви, че жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, при обжалване по административен ред.

Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Счита, че тези предпоставки не са налице, тъй като от отменения административен акт, а именно - от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и непосредствена вреда за лицето, като сочи, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношение между клиент и адвокат, по силата на който доверителя заплаща адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинява вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсия на лицето е била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от самия отменен административен акт не са произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до увреждане на лицето, тъй като срещу това заплащане то е получило адвокатска услуга, довела до положителен краен резултат за него, като предвид на това счита, че този разход за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощения процесуален представител на ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №349/2023 год., на ищцата С.Д.Ч. са били присъдени деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. И в депозирания писмен отговор се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. В отговора моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба.

Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 500.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението, постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана пенсия. Също така, по отношение на въведения от ответника довод за действието от 01.08.2023 год. на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, счита, че смисълът на тази разпоредба не води до отпадане на отговорността на ответника, тъй като това е изменение на законодателството, настъпило след депозиране на исковата молба. По тези съображения дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да я уважи в цялост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №349/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление Вх.№2113-08-747/02.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата С.Д.Ч. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С Разпореждане №2113-08-747#6 от

13.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП па

НОИ – Кърджали/л.13/, на заявителката С.Д.Ч. е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като за такъв е зачетен период от 14 години, 09 месеца и 06 дни. Горното разпореждане е било оспорено от ищцата С.

Ч. с жалба Вх.№1012-08-311/25.07.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. Й. К. от АК - ***. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 21.07.2023 год., с което адв.Д. К. е упълномощена да представлява ищцата в настоящото производство, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2113-08-747#6 от 13.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е и договор за правна защита и съдействие №** от *** год., сключен между ищцата С.Д.Ч. и адв.Д. К., за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба и прието като доказателство/л.12/, като същият е изискан в оригинал и приет като доказателство по настоящото дело/л.30, стр.2/, с договорено възнаграждение в размер на 500.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/180e71df-8081-4940-aacb-d612829dab6d