Акт от 25.02.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№118 гр. Хасково, 25.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ:

ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурора Елеонора И. като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №136/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.А.И. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ-25/14.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалната разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че бил лице с предоставен статут по мандата на ВКБООН. Същият му бил предоставен в Т., където избягал от военния конфликт в страната си на произход И. и преследването на йезидите от групировката „ДАЕШ“. Мандатният статут му бил предоставен от Представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН в Т., за което му бил присвоен регистрационен №414-15С06672. В производството пред ДАБ-МС не му било пояснено, че има права при предоставен статут по мандата на ВКБООН в друга държава и че следва да посочи доказателства за този мандатен статут. Към датата на изготвяне на жалбата Представителството на ВКБООН в Република България започнало процедура да му бъде издаден съответен удостоверителен документ, от който да е видно, че действително има предоставен статут по мандата, за да може да се ползва от правата по него. Така преценката за неговата необходимост от закрила като бежанец с оглед на личните му обстоятелства била вече извършена от Службата на ВКБООН чрез представителстото ѝ в друга държава, извън Б. – в неговия конкретен случай – в Т., първа за него приемаща държава. ВКБООН предоставял статут по мандата си в съответствие с Член 6, буква А, точка (i) вр. чл. 7 буква (b) от Статута на Върховния комисариат за бежанците, приет с Резолюция 428 (V) от 14 декември 1950г. на Общото събрание на Организацията на Обединените Нации. Така, статут по мандата се предоставял в държави, които не са страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. или които, макар и страна по конвенцията, нямат уредена национална система и компетентни органи за разглеждането на молбите и предоставянето на статут, закрила и пребиваване на територията на съответната национална държавна юрисдикция. Именно поради това чл.10 от ЗУБ уреждал предоставянето на статут на бежанец от страна на българската държава автоматично, ipso faсto и единствено на основанието на решение за признаване като бежанец по мандата от ВКБООН. В този случай провеждането на уредените в закона национални административни производства по предоставяне на статут и закрила било неприложимо, тъй като целта на производствата, уредени в Глава VI на ЗУБ била да се установи дали е налице необходимост от предоставяне на закрила като бежанец или чрез хуманитарен статут. Този въпрос вече бил решен положително от специализирания орган на ООН за закрила на бежанците – ВКБООН. Поради това, провеждането на националните производства по ЗУБ се обезсмисляло, именно и поради което законодателят уредил хипотезата на чл.10 от ЗУБ, в която предоставянето на статут на бежанец се извършвало чрез констативен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК. Като не съобразил това и не изпълнил задълженията си по време на проведеното с оспорващия интервю, решаващият орган не преценил, че издава решение, което е извън неговата компетентност, а било от компетентността на председателя на ДАБ, тъй като нарушил материалната разпоредба на чл.10 и чл.75 ал.1 т.1 от Закона за убежището и бежанците и решил, че оспорващия се позовава на основания извън предмета на ЗУБ и че не посочил никакви причини за основателни опасения от преследване. Моли се за отмяна на оспореното решение, като се върне административната преписка с указания за разглеждане на молбата на оспорващия за международна закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ

– Харманли при ДАБ при МС (С.Н.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-3871/21.12.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А.А.И. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1835 от 29.12.2020г., с рег. №УП 16542/29.12.2020г. на ДАБ, подадена с името А.А.И. от И.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 16542/29.12.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А.И., гражданин на И., роден на ***г. в И., гр. Ш., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А.И., роден на ***г. в И., гр. Ш., с постоянен адрес *** С.., гражданин на И., етническа принадлежност – .., религия – …, професия – …, образование основно, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП 16542/29.12.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденецът се представил като А.А.И., роден на ***г., от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 06.01.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 16542/06.01.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност. Документите му останали в Т.. В И. притежавал документи за самоличност – паспорт и лична карта. Не използвал други имена. Не притежавал друго гражданство, само И. гражданство. Имал роднини в държава-членка на ЕС: баща – А.И., 51г., в Г., със закрила, майка – А. Х., 45 г., в Г., със закрила, брат – А. Х., 15г., в Г., със закрила, брат – А. Х., 26г., в Г., със закрила, сестра – М. Х., 28г., в Г., със закрила, сестра – Р. Х., 11 г., в Г., със закрила, сестра – Р. Х., 17г., в Г., със закрила, сестра – А. Х., 30 г., в Г., със закрила. Напуснал И. през 2014г. нелегално и отишъл в Т.. Живял там в гр. М. и гр. Д. Б. шест години. От там тръгнал за Б.. Влязъл в Б. на 01.12.2020г. нелегално, укрит в камион, заедно със сестра си и още пет човека. При проверка на границата били хванати от властите. Относно последният му адрес в страната му посочил, че последно живял петнадесет дни в гр. З.. Преди това живял в село Х., обл. Ш.. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, не притежавал виза. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в И. или в друга държава. Заявил, че е кюрд. Не е имал проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група, не е имал проблеми заради това, че е кюрд.Посочил, че е йезид. Не е имал проблеми в И. заради изповядваната от него религия лично, но ислямистите от „ДАЕШ“ нападали йезидите в И.. На въпроса дали може да разкаже за религията си отговорил, че се прекланят пред Т. М., за тях той бил върховния бог. Свещеният им храм се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Ш. в И.. Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни. Заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия.

Не участвал в религиозна организация. Нямал близки роднини в И.. Имал основно образование. Работил в земеделието. Разказал, че напуснал И., защото на 03.08.2014г. в село Х., обл. Ш. нахлула ислямската групировка „ДАЕШ“ и тогава се наложило да бягат от селото си, за да се спасят. Те искали от тях да приемат тяхната религия – …. Когато ДАЕШ нападнали селото им, всички се изплашили, защото те изнасилвали жените, отвличали мъжете и убивали децата. След като напуснали селото си, отишли в З. за около петнадесет дни, но там нямало нормални условия за живот и затова окончателно решили със семейството си да напуснат И.. Целта му била да стигне до Г.. Заявил, че не е имало лично отправена заплаха към него. Не било заплашвано семейството му. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в И., защото там нямало сигурност за тях. Подал молба за закрила в Б., защото тук бил задържан от полицията.

С Решение № УПХ-25/14.01.2021г. на

Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.А.И. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

Представено е също писмо вх. №1110/12.02.2021г., подписано от Ш.Р. - в.и.д. Представител на ВКБООН в Б., съдържащо информация относно статута на търсещо закрила лице. В писмото е посочено, че на г-н А.А.И.

(A. A.Е. Е.), роден на ***г. в Н., И., ЛНЧ: ********** е предоставен бежански статут от Представителството на ВКБООН в Т. (файл №414-15С06672). Посочено е също, че ВКБООН потвърждава, че към настоящия момент закрилата предоставена на г-н И., не е нито прекратена според член 1С, нито отнета съгласно чл.1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.

Във връзка с така постъпилото писмо с разпореждане от 15.02.2021г., съдът е изискал допълнителна информация от Представителството на ВКБООН в България, относно това на коя дата и с какъв срок на действие А.А.И. е получил статут на бежанец по мандата на ВКБООН.

В отговор от Представителството на

ВКБООН в България по настоящото дело е постъпило писмо с вх. № 1271/18.02.2021г., в което е посочено, че на г-н А.А.И. е предоставен бежански статут от Представителството на ВКБООН в Турция на 07.06.2017г. Посочено е, че всяко лице с признат статут на бежанец по мандата на ВКБООН се ползва безусловно от международната закрила на ООН, независимо дали то се намира на територията на държава – страна по Конвенцията от 1951г. и/или Протокола от 1967г., или е признато за бежанец от приемащата го страна по силата на едно от тези споразумения - §16 от наръчника по процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец на ВКБООН / 1992г./. Също така е отбелязано, че закрилата, предоставена по този ред, е без определен срок и не е териториално ограничена.

Отново е посочено, че ВКБООН потвърждава, че към настоящия момент закрилата предоставена на г-н И., не е нито прекратена според член 1С, нито отнета съгласно чл.1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.01.2021г., а жалбата е подадена на 26.01.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – С. Н., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-760/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за писмена форма.

Решението е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 29.12.2020 г., а оспореният акт е издаден на 14.01.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, в приложимата към датата на образуване на производството за закрила регистрация, за произнасяне в ускорено производство.