Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 134/2026
Вид
Решение № 423
Подписан
06.02.2026
В сила
14.02.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20263110100134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Молителката Ц. К. М. твърди, че с ответника М. В. И. са имали връзка до м.август 2025г., когато са се разделили. Тя сочи, че по време на връзката и с ответника и след раздялата им той многократно е упражнявал психически тормоз спрямо нея и е отправял заплахи за физическа саморазправа. Твърди се, че след раздялата на страните заплахите са продължили и са били съпроводени със следене. Молителката сочи, че е бременна.

Моли се, да се задължи ответника да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителката, да му се забрани да доближава жилището й с адрес гр.Варна, *** и местоработата й с адрес гр.Варна, ***, както и да му се забрани да осъществява контакт с нея под каквато и да било форма.

По искане на молителката е постановена заповед за незабавна защита.

Ответникът е нередовно призован за съдебно заседание, явява се лично и неправи възражение по хода на делото, но възразява, че твърдените от молителката събития са изкарани от контекста им, а освен това заявява, че не желае да контактува с нея.

Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови решение съобразно становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по ЗЗДН.

1

По съществото на спора, съдът намира, че в рамките на производството са събрани достатъчно доказателства, които са установили наличието на извършени актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката.

Молбата е придружена с Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която декларация сама по себе си съгласно разпоредбите на закона се явява достатъчно основание за предоставяне на мерки за защита от домашно насилие.

Молителката е представила разпечатка от водена СМС кореспонденция между нея и ответника като същата кореспонденция съдържа множество обиди и думи насочени, както спрямо нея, така и спрямо трети лица, а освен това е представила и флаш памет с аудио записи, на които се чува мъжки глас отправящ обиди и закани. При изслушването на записите в открито съдебно заседание ответника е запитан разпознава ли гласа си и той е потвърдил, че това е неговия глас. От друга страна молителката е представила и медицинска документация, от която е видно, че е бременна с диагноза „Заплашващ аборт“.

От изисканите справки за съдимост и от специализираните психиатрични институции се установява, че молителката не е осъждана, но ответникът е осъждан няколко пъти за престъпления от общ характер.

Съобразявайки описаните доказателства и като взе предвид, че представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителката кореспондира с тях, съставът намира молбата за основателна като приема, че ответникът е упражнявал психическо насилие над молителката неколкократно в периода от 04.11.2025г. до края на м.12.2025г. като същото се изразявало в многократни отправяне на обидни думи и закани.

При това положение искането на молителката се явява основателно и доказано и следва да бъде уважено като й се предоставят мерки за защита, а именно да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и му се забрани да доближава жилището й на адрес гр.Варна, *** и местоработата й с адрес гр.Варна, ***, както и да му се забрани да осъществява контакти с нея под каквато и да било форма, включително телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 1/ една/ година и 6 /шест/ месеца.

Ответникът следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 25.56 евро /50 лева/.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА М. В. И. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно насилие над Ц. К. М.

ЕГН********** от гр.Варна, ***, ап.3.

ЗАБРАНЯВА на М. В. И. ЕГН********** от гр.Варна, *** да доближава на по-малко от 100м. Ц. К. М. ЕГН********** от гр.Варна, ***, ап.3, както и обитаваното от нея жилище с адрес гр.Варна, ***, и 2 местоработата й с адрес гр.Варна, *** за срок от 1/ една/ година и 6 /шест/ месеца.

ЗАБРАНЯВА на М. В. И. ЕГН********** от гр.Варна, *** да осъществява с Ц. К. М. ЕГН********** от гр.Варна, ***, ап.3 контакт под каквато и да било форма, включително телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 1/ една/ година и 6 /шест/ месеца, ОСЪЖДА М. В. И. ЕГН********** от гр.Варна, ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.56 евро /50лева/, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.8 от Тарифа 1 към ЗДТТСС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита срещу домашното насилие, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й. Препис от заповедта да се изпрати незабавно на съответното РУ на МВР. В заповедта следва да бъде вписано предупреждението за последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

ДА СЕ СНАБДИ молителката с препис от заповед за защита след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС държавата такса от 5 лв. на осн. т.19, от Тарифа № 1 към ЗДТТСС.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от днес за двете страни

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3