Решение № 14107 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14107 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110142516 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. А. Н. срещу П. С. К. с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 488.75 лв., представялваща сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно, доколкото ищецът е заплатил престой за настаняване в гр. ...... за процесния период 12.08.2020 г. – 17.08.2020 г. , като твърди да нямал задължение за това.

Ищецът в искова молба твърди, че е заплатил сумата от 488.75 лв. за резервация на апартамент в гр. ...... за периода 12.08.2020 г. – 17.08.2020 г. Твърди, че сумата е платена от него без правно основание, като от нея се е възползвала ответницата П. С. К. заедно с общото им дете ....... Позовава се на влязлото в сила Решение № 292512/13.12.2017 г. на СРС по бракоразводното им дело, според което разходите по пътуване и престой във ...... са за сметка на майката. Иска ответницата да бъде осъдена да върне сумата като неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва и разноските.

Ответницата П. С. К. оспорва иска. Твърди, че е налице правно основание за имущественото разместване – уговорка ищецът да поеме разхода за квартирата, а тя да заплати самолетните билети, за да доведе детето при него. Навежда доводи, че съгласно същото съдебно решение, бащата е имал задължение да взема и връща детето, което не е изпълнил.

Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Искът за неоснователно обогатяване има субсидиарен характер. В случая се претендира обогатяване под формата на „спестен разход“ за ответницата за сметка на намаляване на патримониума на ищеца (обедняване), който е платил сумата на трето лице (платформа за резервации).

В тежест на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК) е да докаже при условията на пълно и главно доказване своето обедняване (заплащането на сумата), обогатяването на ответницата (ползването на имота и спестяването на разход) и липсата на правно основание за това. В 1 тежест на ответницата е да докаже правоизключващите си възражения – наличието на валидно правно основание за имущественото разместване.

По делото е представено и прието като доказателство: Решение № 292512/13.12.2017 г. на СРС, от което съдът установява, че бракът е прекратен и е определен режим на лични контакти. Детето ...... е родено на 01.12.2014 г. Съдът е постановил: "Разходите по пътуване и престой на майката се поемат от нея", но изрично е постановил и че: "След навършване на 5-годишна възраст на детето, бащата взема детето... и го връща".

От документите за резервация съдът приема за установено плащането на 488.75 лв. или 249.89 евро от ищеца за престой в гр. ...... за периода 12–17.08.2020 г.

От приетата СТЕ на кореспонденция чрез приложението "Viber" съдът установява, че преди пътуването страните са обсъждали транспорта, като ищецът е предложил влак, а ответницата е заявила, че вече е купила самолетни билети, срещу което той не е възразил, а е резервирал и изпратил снимки на квартирата, които тя е одобрила.

От обясненията на ответницата по чл. 176 от ГПК се установява безспорно, че тя реално е пребивавала във ...... с детето в процесния период и е ползвала квартирата.

С оглед гореустановеното, настоящия съдебен състав счита, че ищецът доказа факта на плащане (обедняването) и реалното ползване на имота от ответницата (обогатяването).

Ответницата, от своя страна, доказа изцяло правоизключващото си възражение за наличие на правно основание. Чрез съдебното решение от 2017 г., съпоставено с възрастта на детето и Вайбър кореспонденцията, по делото съдъ т приема за установено и доказано, че е заместила бащата в негово правно задължение (да транспортира детето), срещу което той е поел задължението за подслон. Обстоятелството, че представените хартиени билети са от 2024 г., но не опровергава факта (доказан от СТЕ на чата от 2020 г.), че тя реално е довела детето на свои разноски.

Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За да е налице неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД обаче, обогатяването трябва да е без правно основание. Съдът намира, че в случая такова основание е налице.

Видно от Решението на СРС от 13.12.2017 г., съдът действително е постановил майката да поема разходите за своя престой. Същевременно обаче, със същото решение на бащата е вменено изричното задължение, след като детето навърши 5-годишна възраст, той лично да го взема от дома на майката и да го връща там.

Към датата на процесния престой през м. август 2020 г., детето ...... (родено на 01.12.2014 г.) е било на възраст 5 години и 8 месеца. Съгласно изричния диспозитив на влязлото в сила Решение № 292512/13.12.2017 г. на СРС, уреждащо режима на лични отношения, след навършване на 5-годишна възраст на детето, задължението да го взема и връща тежи изцяло върху бащата. Следователно тежестта за логистичното и финансовото обезпечаване на пътуването на детето за осъществяване на контактите е лежала изцяло върху ищеца.

Да се приеме противната теза (че ответницата се е обогатила неоснователно с цената на наема), би означавало съдът да вмени допълнителна и неоправдана финансова тежест в нейна тежест, каквато тя не е поемала с оглед бракоразводното решение. За да изпълни 2 своето задължение да предаде детето и да съдейства за осъществяването на правото на лични отношения на бащата, тя не би следвало да поеме изцяло разходите както за транспортирането на детето до гр. ......, така и за престоя му при бащата, досежно задължението на бащата да взема и връща детето за дните, определени за осъществяване на лични отношения. Подобно разместване на тежестите е в пряко противоречие със съдебния акт от 2017 г.

Наред с това, в хода на производството ищецът не проведе успешно доказване да е разполагал с подходящо собствено жилище в гр. ......, където да приеме детето за реализиране на контактите, нито че вмененото му задължение да взема и връща детето е било променено чрез изрична уговорка между страните по надлежния за това ред.

Ето защо, заплащането на процесната квартира от страна на ищеца не е извършено без правно основание. Наемането на жилището е действие по изпълнение на негово собствено задължение – да подсигури подслон и подходящи битови условия за детето си по време на своя режим. Предвид неизпълнението на задължението му за транспорт и придружаване, поемането на разхода за престоя е направено с цел компенсиране на поетата от майката тежест да доведе детето на място, поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответницата по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД

Установи се от доказателствата веществени доказателства и СТЕ на кореспонденция, проведена в приложението "Вайбър", че бащата не е изпълнил това си задължение, а ответницата е тази, която е закупила билети и е довела детето при него във ......, съдействайки му да реализира родителските си права по чл. 59 от СК. В този контекст, заплащането на наемната цена за квартирата от страна на бащата не съставлява плащане на „чужд дълг без правно основание“. След като ищецът не е изпълнил вмененото му със съдебното решение задължение лично да вземе и придружи детето от дома на майката до гр.

......, логично и житейски оправдано е ответницата да поеме тази роля, доколкото детето не би могло само да пътува поради ниската си възраст (5 години и 8 месеца), самостоятелното му пътуване без придружител е обективно невъзможно и правно недопустимо.

Поемайки тежестта да транспортира и придружи детето, майката е спестила на бащата значителен разход, време и усилия да пътува до гр. София и обратно. Поради това е напълно логично и правно оправдано насрещната престация на бащата да се изрази в осигуряване на подслон за пребиваването им по време на дните, определени за неговия режим, в изпълнение на съдебното решение от 2017г.. Това имуществено разместване почива на валидно основание - ищеът е имал задължение за транспорт и изпълнение на собственото му задължение да подсигури битови условия за сина си, поради което не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Предоставянето на квартирата обслужва личен интерес на бащата да общува със сина си.

Тъй като ищецът е заплатил процесната сума при наличие на валидно правно основание – изпълнение на морален и правен дълг за обезпечаване на контактите с детето си и в условията на неизпълненото от него задължение за транспорт, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и се отхвърля.

3

С оглед изхода на спора и изрично направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Н., ЕГН: **********, срещу П. С. К., ЕГН: ********** , иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 488.75 лв. или 249.89 евро, претендирана като сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца (под формата на спестен разход за наем за квартира в гр. ...... за периода 12.08.2020 г. – 17.08.2020 г.), като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. А. Н., ЕГН: ********** , да заплати на П.

С. К., ЕГН: **********, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 391.17 лв или 200 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4