Определение № 130 от 06.04.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Разград , 06.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20213300500096 по описа за 2021 година

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, представляван от управителя Я.Я., подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 342/3.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 252/2021г. на РС Разград, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е. В. В. в частта за сумата 386,16лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка и в частта за сумата 36лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита, че в производството по чл.410 ГПК заповедният съд не може да извърши проверка относно неравноправност на клаузи в процесния договор.

Твръди, че разпореждането е необосновано, тъй като мотивите на съда не почиват на събраните доказателства, както и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 252/2021 г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е.В. Вълчева за следните суми: 815,72лв. главница по договор за паричен заем; 73,12лв. договорна лихва за периода 18.10.2019г.-1.05.2020г., 386,16лв. възнаграждение по гаранционна сделка, 36лв.

1 разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 48,69лв. мораторна лихва за периода 2.05.2020г. до 22.01.2021г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1 от 3.08.2020г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 2.03.2020г., сключен с предходния кредитор – цедент "Файненшъл България“ЕООД, който от своя страна е придобил това качество вследствие на поръчителство, след изплащане на задълженията на длъжника към „Изи асет мениджмънт“АД и встъпване в правата на последния.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваните части, районният съд е приел, че уговореното възнаграждение по гаранционната сделка (поръчителство) и разходите за извънсъдебно събиране са неравноправни и съответно нищожни.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че на 2.10.2019г. между „Изи асет мениджмънт“АД и Е.В. е сключен договор за паричен заем № 3648360. За сумата 1000лв., размер на двуседмична погасителна вноска 74,07лв., срок на заема – 30 седмици, съотв. 15 вноски, годишен лихвен процент 35%, ГПР 40,82%. С клаузата на чл.4 от договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от сключването му да представи на заемодателя едно от три обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На датата на сключване на договора за паричен заем – 2.10.2019г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство № 3648360, с който е изпълнена третата хипотеза на задължението за обезпечение на заема. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен между заемателя Вълчева и „Файненшъл България“ЕООД и за поемане на задължението за поръчителство е уговорено заемателят да заплати възнаграждение в размер 523,95лв., платимо разсрочено на вноски от по 34,93лв., които ще се дължат на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем и ще се изплащат по начините, уговорени в същия договор.

Анализирайки представените доказателства и възраженията в частната жалба, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК, заповедният съд има задължение да извърши служебна проверка дали искането в заявлението не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя произхожда от договор за потребителски кредит. Търси се възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и административни разноски.

Ето защо проверката за неравноправни клаузи в договора за паричен заем и акцесорния такъв за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника, включва 2 преценката за неравноправност на клаузите, съотв. на част от тях и в този смисъл възражението в частната жалба, че такава проверка заповедният съд не би могъл да извършва, е неоснователно. Проверката се извършва на база представените по реда на чл.410 ал.3 ГПК писмени доказателства, в случая договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство.

При така направените по-горе уточнения, съдът счита, че обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон.

Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер 523,95лв. на вноски от по 34. 93лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението е над 50% от главницата – предмет на договора за паричен заем. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна. Ето защо, заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 386,16лв., представляваща частично неизплатено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли и на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК.

Въззивната инстанция намира за неоснователни и изложените в частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 36лв. В нормата на чл.10а ал.1 ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл.10а ал.2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита.

Разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, представляван от управителя Я.Я., срещу разпореждане № 342/3.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 252/2021г. на РС Разград Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4